Определение № 5617 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3264/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ц. Калчева, подадена чрез адв. Владовска срещу Определение №132/23.01.2024г., постановено по адм. д. № 432/2022 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и претендира неговата отмяна. Счита, че действително в случая не е налице издаден акт за установяване на задължения по ЗМДТ, но това не е основание да не бъдат отменени обжалваните действия. Твърди се, че общинската администрация е начислила и събрала (чрез друго плащане за местен данък и битови отпадъци за друг имот) сума общо в размер на 152.04 лева, като по този начин оспорващата е била лишена от възможността да се позове на погасителна давност по отношение на част от задълженията. В подкрепа на тезата си развива доводи за допустимост на инициираното първоинстанционно производство и разглеждане на спора по същество. Иска се отмяна на определението. Претендират се разноски по делото. Ответникът не изразява становище по жалбата. Настоящият състав на Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното определение АС – Ловеч е оставил без разглеждане жалбата на Ц. Калчева и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. За да достигне до извод за недопустимост на предявената жалба съдът е установил, че със съобщение за дължими публични общински вземания по ЗМДТ с изх. № СВ000003/24.08.2022 г. до Ц. Калчева е отправена покана за доброволно погасяване на задължения за данък върху недвижимите имоти по партида 7108083029001, находящ се в [населено място], общ. Троян и такса битови отпадъци за същия имот. На 20.09.2022 г. Калчева е подала искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка за имот, находящ се в [населено място], общ. Троян, необходима във връзка с разпореждане с имота и на 03.10.2022 г. са наредени два превода по сметка на Община Троян, съответно за 110,97 лв. – ТБО и за 41,07 лв. – ДНИ. С тези суми от страна на община Троян са били погасени задължения за имот в [населено място] с партиден номер 7108083029001 за 2012 г., 2013 г., 2014 г. На 04.10.2022 г. от страна на Калчева е подадено възражение срещу съобщението за дължими публични общински вземания по ЗМДТ № СВ000003/24.08.2022 г., с възражение за погасяването им по давност. Издадено е Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК за имот в [населено място] собственост на оспорващата с изх. № ДО003523/07.10.2022 г., в което са посочени неплатени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. С писмо с № ССЕВ-1203/10.10.2022 г. от общинска администрация Троян са уведомили Калчева, че с преведените суми са погасени задължения по реда на чл. 169, ал. 3а от ДОПК. Във връзка с подадена жалба е изпратено писмо с № ССЕВ-1267/25.10.2022 г., с което Калчева е уведомена, че редът за погасяване на публични задължения е определен в чл. 169, ал. 3а от ДОПК, като за задълженията й упълномощения от нея адвокат е бил уведомен при посещенията в отдел „Местни приходи“, както и чрез системата за сигурно електронно връчване. На 02.11.2022 г. е изпратено ново писмо № CCEB-1279/1/02.11.2022 г., в което е посочено, че редът за погасяване на публични вземания е регламентиран в чл. 169, ал. 3а от ДОПК, както и че на 03.10.2022 г. са постъпили 41,07 лв. за данък върху недвижимите имоти, с които са погасени задължения за имот в [населено място], [улица]с партиден номер 7108083029001 за 2012г., 2013г. и 2014 г. На същата дата са постъпили 110,97лв. за такса битови отпадъци, с които са погасени задължения за имот в [населено място] с партиден номер 7108083029001 за 2012г., 2013г. и 2014 г. Посочено е и, че на 04.10.2022 г. е постъпило възражение за погасяване по давност на публични задължения с вх. № ССЕВ-1186/04.10.2022 г., по което орган по приходите се е произнесъл в срок. За подлежащите на погасяване задължения оспорващата е била уведомена писмено и е изпратен протокол за извършените действия от страна на общинската администрация. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът е приел жалбата за процесуално недопустима. По отношение на уточненото от оспорващата, че жалбата е насочена срещу писмо от 02.11.2022 г. на Община Троян, съдът е счел, че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е с уведомителен характер, съдържа становище относно реда за погасяване на публични вземания и не определя дължимите от лицето данъци и такси по основание и размер. Посочил е, че съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обжалването на свързаните с тях актове също се извършва по реда на ДОПК. Съобразил е и разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно която по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. В заключение е приел, че актът за установяване на публично вземане е крайния акт, с който се засягат правата и интересите на лицето, поради което същия подлежи на обжалване съобразно чл. 107, ал. 4 от ДОПК пред директора на териториалната дирекция, в случая с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ - пред ръководителя на звеното за местни приходи в общината, а впоследствие и пред съда. Посочил е, че съгласно чл. 107, ал. 3, изр. второ от ДОПК акт за установяване на задължението може да се издаде и по искане на задълженото лице. При тези мотиви административния съд е приел, че жалбата е насочена срещу акт който не носи белезите на индивидуален административен акт, поради което е недопустима. За недопустима е приета и жалбата, насочена против действията на Община Троян, с които са прихванати извършените плащания за местен данък и такси за имот в [населено място] и с тях са погасени начислени данъци и такси по ЗМДТ за имот в [населено място]. Съдът е анализирал разпоредбите на Раздел първи, Глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и е приел, че същия няма компетентност да осъществи производството по чл. 128 и сл. от ДОПК, а неговата намеса е допустима при евентуален мълчалив отказ или издаден акт за прихващане и възстановяване, потвърдени по административен ред. Определението е правилно. В процесното спорно административно правоотношение оспореното писмо и действията на отдел „Местни данъци и такси“ на Община Троян не представляват индивидуални административни актове и същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол. В тази връзка неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че оспореното писмо представлява годен за оспорване индивидуален административен акт. Анализът на съдържанието му сочи, че то има само уведомителен характер, без с него да се създават права или задължения, непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси или се отказва да се издаде такъв акт. След установяване на размера на ДНИ и ТБО правата и интересите на задълженото лице биха били засегнати и за задълженото лице би възникнало правото да оспори издаденият акт по чл. 107, ал.3 ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил, че наличието на годен за обжалване административен акт е положителна абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на образуваното съдебно производство, а липсата й мотивира извод за неговата недопустимост. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК, поради което правилно решаващият състав е приел, че образуваното пред него производство е недопустимо и следва да се прекрати. Като е достигнал до това заключение, съдът е постановил правилно определение, чийто мотиви се споделят от настоящата инстанция, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение