Определение № 719 от 06.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Ц. Д. от [населено място], приподписана от адв. М. А., срещу въззивното определение на Софийски градски съд, ГК, от 04.01.2013г. по в.ч.гр.д. № 16477/2012г., с което е оставена без уважение частната жалба на Ц. Ц. Д. срещу определението на СРС, 37 с-в, от 15.11.2012г. по гр.д. № 34087/2010г., с което е прекратено производството по делото. Частната жалба е процесуално допустима. Първоинстанционният съд е определил държавна такса в размер на 80 лв. на основание чл. 3 /по неоценяем иск/ от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, както е приел въззивният съд. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като е приел въз основа на заключение на техническа експертиза, че обектите, предмет на негаторния иск по настоящото дело, са идентични с описаните постройки, предмет на негаторния иск по гр.д. № 4240/2002г. СРС, 50 с-в и по гр.д. № 602/2008г. 26 с-в. В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. Приел е, че постройките, чието премахване се иска по настоящото дело, са идентични с тези, чието премахване се иска по гр.д. № 4240/2002г. СРС, 50 с-в. Двете дела са между едни и същи страни, за същия предмет и на едно и също основание. Частния жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „в кои случаи е налице обективен и субективен идентитет с оглед приложението на разпоредбата на чл. 126 ГПК”. Прилага определение № 357/13г. І г.о. ВКС, определение № 114/12г. ІІ г.о. ВКС и решение № 471/12г. ІІІ г.о. ВКС, всички по прилагането на чл. 126 ГПК. Двете определения са постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което и съгласно ТР № 2/28.09.2011г. ОСГТК на ВКС, заедно с решенията на ВКС по чл. 290 ГПК, формират практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В отговор на въпроса в кои случаи е налице обективен и субективен идентитет с оглед приложението на чл. 126 ГПК, и в трите съдебни акта на ВКС е прието, че субективен идентитет е налице когато по двете дела адресати на силата на присъдено нещо са едни и същи лица, а обективен идентитет – когато искането по двете дела е идентично и е предявено на едно и също основание – посочените факти, от които произтича претенцията са идентични и искането е на същото правно основание. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се констатира твърдяното противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС. Разпоредбата на чл. 126 ГПК е приложена от въззивния съд в съответствие с тази практика. Съдът е изследвал обективния и субективен идентитет между делата и е констатирал, че са образувани между същите страни, за същия предмет и на едно и също основание. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Ответницата е поискала присъждане на разноските по делото, но не е представила доказателства за направени разноски за настоящото производство, поради което разноски не се присъждат. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение