Определение № 153 от 24.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 141/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Ц. М. срещу определение № 2838 от 10.11.2022г. по ч.гр.д. № 3180/2022г. на САС, 1 състав, поправено с определение № 827 от 23.03.2023г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба вх. № 23609/08.11.2022г. по описа на САС срещу определение № 7380 от 29.07.2022г. по гр.д. № 744/2022г. на СГС, IV – А състав. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е нищожно и неправилно, тъй като е постановено по частна жалба с вх. № 23609/08.11.2022г., каквато не е подавал, и в него е цитирано определение по гр.д. № 744/2022г., по което той не е страна. Поддържа, че съдебният състав е определен в противоречие с нормата на чл.9 ЗСВ. Излага и съображения за неправилност на обжалваното определение, като твърди, че преди разглеждане на частната жалба съдът е следвало да се произнесе по искане вх. № 55403 от 01.09.2022г. за допълване на определение № 7380 от 29.07.2022г. на СГС, IV-А състав, което се налага поради подмяна на предмета на частните жалби от първоинстанционния и въззивния съд. Сочи, че с частната си жалба е поискал нищожност на няколко основания на съдебния акт, но в обжалваното определение въззивният съд не се е съобразил с предмета на делото и е определил частната жалба като недопустима, с което е отказал правосъдие. Излага съображения, че извършването на тежки процесуални нарушения е един от критериите за нищожност на провежданото производство, за което съдът е длъжен да следи служебно, дори и да не е изрично сезиран с някое от основанията за нищожност. В представеното допълнение вх. № 1762 от 26.01.2023г. към частната жалба сочи, че няма произнасяне по искането му за изтекла погасителна давност на изпълнителен лист от 22.06.2011г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на апелативния съд е констатирал, че е сезиран с частна жалба срещу определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане, с което са върнати възражение на частния жалбоподател М. М. срещу заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 21588/2011г. на СРС, 55 състав, и частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение. Приел е, че подадената частна жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу необжалваем акт. Посочил е, че съгласно мотивите на т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС заповедното производство е двуинстанционно и на обжалване би подлежал само преграждащ акт на въззивната инстанция СГС /напр. за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу акт на заповедния съд/, какъвто настоящият случай не е, поради което е оставил подадената частна жалба без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. С оглед допуснатата с определение с № 827 от 23.03.2023г. поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в обжалваното определение, се явява неоснователно оплакването на частния жалбоподател, че определението е постановено по частна жалба, каквато не е подавал, и в него е цитирано определение, по което той не е страна. Правилен е изводът на апелативния съд, че сезиралата го частна жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол. С обжалваното пред апелативния съд определение е потвърдено определение на заповедния съд, с което са върнати като просрочени подадени от частния жалбоподател възражение срещу заповед за изпълнение и частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение. Съгласно т.8 ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС заповедното производство е двуинстанционно и въззивните определения, постановени в заповедното производство, каквото е обжалваното пред апелативния съд определение № 7380 от 29.07.2022г. по гр.д. № 744/2022г. на СГС, IV – А състав, не подлежат на обжалване. Неоснователно е и оплакването за нарушаване на принципа на случайния подбор при определяне на съдебния състав, обусловени от разбирането на частния жалбоподател, че и тримата съдии от съдебния състав на въззивния съд е следвало да бъдат определени на принципа на случайния подбор. Съгласно нормативната уредба, регламентираща реда за разпределение на постъпващите в съдилищата дела между съдиите от съответния съд, на принципа на случайния подбор се определя само съдията докладчик. Съгласно чл.46, ал.1 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища книжата, по които се образуват дела, се предават най-късно на следващия ден от постъпването им на административния ръководител на съда или на определени от него съдии, които образуват делото, ако са налице процесуалните изисквания, като определят вида му и съдията докладчик съобразно принципа на случайния подбор. Този извод се налага и от текста на чл.1 б.а) на Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища /приета с Решение на ВСС по протокол №57/04.12.2014г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол №13/19.03.2015г./, който предвижда, че методиката урежда реда за определяне на съдия докладчик по делото на принципа на случайния подбор, регламентиран законово в чл. 9 от ЗСВ. Същият извод се налага и от другите текстове на същата Методика, които уреждат особени хипотези на приложение на принципа на случайното разпределение на делата /чл.4.1.2 букви а), б), г), чл.4.1.4 и др./, изключвайки от разпределението първоначално определения докладчик или предвиждайки изрично, че делото се разпределя именно на него, без да се регламентира избор на останалите членове от съдебния състав за всяко дело поотделно. Следва да се отбележи, че дори и да бе допуснато нарушение на принципа на случайния подбор при определянето на съдията докладчик по настоящото дело, това не би обусловило нищожност на обжалваното определение. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 346 от 30.11.2011г. по гр. д. № 1556/2010г., на ВКС, ТК, II г.о., имащо характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, обстоятелството, че съдията докладчик не е бил определен за такъв при спазване на принципа на случайния подбор, не обуславя нищожност на постановеното решение. Останалите оплаквания на частния жалбоподател са неотносими към предмета на настоящото производство, отнасящ се до обжалваемостта на постановеното от СГС въззивно определение. По изложените съображения обжалваното определение на апелативния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение