Определение № 3511 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 6674/16.11.2022г., подадена от „Юлстрейд“ ООД със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], чрез управителя на дружеството Ю. К. и процесуалния представител адв.М. Л., срещу решение № 200/05.10.2022г. по в.гр.д. № 307/2022г. на Окръжен съд-Враца, ІІІ-ти въззивен граждански състав в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд в частта, с която е извършена делба чрез поставяне в дял, както следва: -на Й. Ц. П. поземлен имот с идентификатор [№] с площ 3450 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, новообразуван от имот с идентификатор [№] в землището на [населено място], общ. К.; -на Я. Ю. С. поземлен имот с идентификатор 07116.24.18 с площ 3449 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, новообразуван от имот с идентификатор [№] в землището на [населено място], общ. К.; -на В. М. Л. и М. М. М. поземлен имот с идентификатор [№] с площ 3449 кв.м., трайно предназначение на тариторията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, новообразуван от имот с идентификатор [№] в землището на [населено място], общ. К.; -на И. Б. И. поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 3449 кв.м., трайно предназначение на терторията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, новообразуван от имот с идентификатор [№] в землището на [населено място], общ. К.; -на Ч. И. Н., К. П. Н. и Л. П. Г. поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 3450 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, новообразуван от имот с идентификатор [№] в землището на [населено място], общ. К.; -на М. В. И. поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 3450 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, новообразуван от имот с идентификатор [№] в землището на [населено място], общ. К.; -на Р. В. Р. поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 3450 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, новообразуван от имот с идентификатор [№] в землището на [населено място], общ. К.; -на Д. Х. Д. поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 3450 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, новообразуван от имот с идентификатор [№] в землището на [населено място], общ. К.; -на „Юлстрейд“ ООД поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 13798 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, новообразуван от имот с идентификатор [№] в землището на [населено място], общ. К.. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, както и че попада в приложното поле за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото произнасянето на въззивния съд в решаващата част от мотивите, обусловили крайния извод за потвърждаване на първоинстанционното решение, съдържа въпроси, на които въззивната инстанция е отговорила в разрез с нормите на чл. 347 и чл. 353 ГПК, като произнасянето в тази част е от значение за точното прилагане на закона. По отношение на очевидната неправилност на въззивното решение касаторът поддържа, че начинът на извършване на делбата не е съобразен с решението на РС-Козлодуй по гр.д.№643/2018г., с което на дружеството е определена безспорна квота за участие в допуснатата до делба нива в размер на 4/6 идеални части, далеч под приетите за доказани от въззивния съд 24/72 идеални части. Поставя и следните правни въпроси, за които поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1.Следва ли въззивната инстанция да съобрази при условията на чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК пределите на решението по допускане на делбата, когато с него са определени квоти на съделител, различни от посочените във втората фаза по извършване на делбата и това различие води до ощетяване на съделител? 2.Следва ли при съставяне на разделителния протокол (чл. 347 ГПК) съдът по извършване на делбата да провери заключението на вещото лице относно съобразяване на идеалните части на съделителите при определяне на формираните за тях дялове, както и за съответствието им с установеното в първата фаза на делбеното производство и Закона за наследството? 3.Налице ли са визираните в чл. 353 ГПК предпоставки за извършване на делбата без теглене на жребий (в случая невъзможност за определяне на имот за всеки съделител), когато делбеният съд във втората фаза на производството не е спазил действителните изходни квоти (идеални части) на съделител? В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК съделителят Й. Ц. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.М. С., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Производството е за делба във фазата по извършване. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е взел предвид, че с решение от 18.02.2019г. по гр.д.№643/2018г., постановено от РС-Козлодуй имот №024006 в землището на [населено място], с площ от 41.388 дка е допуснат до делба между съделителите Й. Ц. П., Я. Ю. С., В. М. Л., М. М. М., И. Б. И., Ч. И. Н., К. П. Н., Л. П. Г., М. В. И., Р. В. Р., Д. Х. Д. и „Юлстрейд“ ООД, като с това решение за дружеството е определен дял от 32/48 ид.части, но с решение №410 от 27.12.2019г., постановено по в.гр.д.№594/2019г. от Окръжен съд-Враца решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която са определени дяловете на съделителите в този имот и вместо него е постановено друго, с което за „Юлстрейд“ ООД е определен дял от 24/72 идеални части. Съобразено е при това, че с определение на ВКС това въззивно решение не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 07.12.2019г. Взето е предвид, че във втората фаза на делбеното производство пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (основно и допълнително заключение), като в съдебно заседание при изслушване на вещото лице и при констатация, че то не е съобразило решението на въззивния съд, постановено при контрол върху решението на районния съд от първа фаза на делбата, на вещото лице е била поставена допълнителна задача да изготви заключение, съобразявайки дяловете с решението на ОС-Враца от 27.12.2019г. и да предложи вариант за делба. Съобразено е, че в допълнителното заключение вещото лице е предложило вариант за делба, при който полагащите се дялове на част от съделителите да се обединят в един (съсобствен) дял, а всички останали съделители да получат дял съобразно правата си, т.е. да се формират 8 дяла с площ от по 3.45 дка и един дял за „Юлстрейд“ ООД от 13.798 дка, като дяловете подробно са описани в заключението по площ, пазарна цена и размер на наследствените права на съответния дял, заключавайки, че не са налага парично уравнение на дяловете, тъй като получаващата се разлика от 1 лев е от закръгляване. Взето е предвид, че в продължение на процедурата е изготвена и представена по делото скица-проект №15-1011-835-15.09.2021г. за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор [№] с нанасяне на нови обекти в КККР-новообразувани девет поземлени имота. Посочено е, че съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, който способ гарантира от една страна равенството на страните в процеса и от друга осигурява възможността, предвидена в чл. 69, ал. 2 ЗН всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. Прието е обаче, че от този способ съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 353 ГПК в хипотеза, при която съставянето на дялове и тегленето на жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно. Изложени са съображения, основани на тълкуването, дадено с ППВС №7/1973г., че разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК е допустимо тогава, когато съдът не може да извърши делбата чрез теглене на жребие, тъй като съставянето на дялове би било невъзможно или много неудобно; че невъзможността да се тегли жребие е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Прието е, че в настоящия случай е налице именно такава хипотеза, тъй като поземленият имот, допуснат до делба, не може да бъде разделен така, че всеки съделител да получи самостоятелен реален дял поради това, че само част от дяловете биха били с допустимата площ от 3 дка. Посочено е също така, че тегленето на жребие може да бъде и много неудобно, като тълкуването на понятието „голямо неудобство“ по смисъла на чл. 353 ГПК е свързано с избягване на усложнения главно в имуществените отношения на съделителите. Посочено е, че пред районния съд не е възразено от „Юлстрейд“ ООД, В. М., М. М., Ч. Н., К. Н. и Л. Г. срещу начина на извършване на делбата, както и не е възразено от В. М., М. М., Ч. Н., К. Н. и Л. Г. в техен общ дял да бъдат поставени имоти, които ще се образуват при разделянето на делбения имот, на което и останалите съделители не са се противопоставили и е било съобразено от вещото лице. С оглед на това е прието, че в конкретния случай универсалният способ за извършване на делбата чрез теглене на жребий е неприложим, но е приложим способът по чл. 353 ГПК, като в случая е спорен въпросът зачетени ли са правата на „Юлстрейд“ ООД, определени с влязлото в сила решение от първата фаза на делбата. Прието е, че при извършване на разпределението са спазени изискванията на закона и са зачетени правата на съделителите така, както са определени с влязлото в сила решение №410 от 27.12.2019г., постановено по в.гр.д.№594/2019г. на Окръжен съд-Враца, които права не могат да бъдат преразглеждани - след влизането си в сила това решение следва да бъде съобразено. Взето е предвид, че с това решение за „Юлстрейд“ ООД са определени 24/72 идеални части и именно този размер е съобразен от вещото лице. Прието е, че при извършеното разпределение са съобразени правата на всички съделители, включително чрез поставяне на имоти в общ дял. Прието е също така, че при това разпределение не се стига до неравенство на дяловете и парично уравнение не се дължи, като съделителят „Юлстрейд“ ООД има дял от 24/72 идеални части, чиято стойност възлиза на 13798.33 лв., като му е възложен новообразуван имот, чиято стойност е 13798 лв., т.е. налице е незначителна разлика. С оглед така изложените от въззивния съд съображения и при съобразяване на данните по делото следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване. В съответствие с практиката на ВКС (т. 5 на ППВС №7/1973г.) въззивният съд е достигнал до извода, че тегленето на жребий като способ за извършване на делбата в настоящия случай е невъзможно. Съобразена е и трайно установената практика на ВКС за допустимостта делбата да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК при съобразяване на волята на част от съделителите да получат имот в общ дял (решение №826/22.11.2010г. по гр.д.№257/2009г. на І г.о. на ВКС; решение №356/25.10.2011г. по гр.д.№1508/2010г. на І г.о. на ВКС), както и за общите критерии за избор на способ за извършване на делбата (решение №224/21.11.2016г. по гр.д.№2378/2016г. на І г.о. на ВКС). В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че обвързващо за съда при извършването на делбата е влязлото в сила решение, с което делбата е била допусната - последователно и непротиворечиво в практиката си ВКС приема, че решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите между кои страни, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата, като в тези части решението по допускане на делбата е задължително за съда във втората фаза на производството, който се произнася относно начина, по който ще се прекрати съсобствеността, съобразявайки поделяемостта на допуснатите до делба имущества и правата на съделителите (решение №6/08.03.2013г. по гр.д.№655/2012г. на ІІ г.о на ВКС; решение №465/11 от 06.07.2012г. по гр.д.№1054/2010г. на І г.о. на ВКС). Не съответстват на данните по делото доводите на касатора, с които се обосновава твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение, както и за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - касаторът поддържа, че правата му в съсобствеността, определени с решението по допускане на делбата, не са били съобразени от съда, но тези негови оплаквания се основават на решението, постановено от първоинстанционния съд по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК, което обаче по реда на въззивното обжалване е било отменено и вместо това с влязлото в сила решение на въззивния съд са определени квотите в съсобствеността. Именно с така определените с влязлото в сила решение №410 от 27.12.2019г., постановено по в.гр.д.№594/2019г. от Окръжен съд-Враца делбени права се е съобразил въззивния съд, поради което следва да се приеме, че обжалваното решение изцяло съответства на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС по разрешените спорни правни въпроси. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение