Определение № 2233 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5379 от 16.02.2026 г., подадена от „Колесник“ ЕООД чрез процесуален представител адв. А. Х. против разпореждане № 380/19.01.2026 г., постановено по в.гр.д. № 2292/2025 г. по описа на ОС-Варна, с което е върната касационната му жалба вх. № 198 от 05.01.2026 г. срещу решение № 1290/03.12.2026 г., постановено по в. гр. дело № 2292/2025 г. по описа на ОС-Варна, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. В жалбата са направени оплаквания, че нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, изключваща от обхвата на касационен контрол исковете по чл. 40 ЗУЕС противоречи на основни принципи на правото на ЕС, съответно не е следвало да бъде прилагана от въззивния съд. Моли се за иницииране на тълкувателно дело и преюдициално запитване до съда на ЕС. За да постанови обжалвания резултат, въззивния съд е приел, че е подадена касационна жалба с вх. № 198/05.01.2026г. от „Колесник“ ЕООД, чрез адв. А. Х., срещу решение № 1290/03.12.2026г. по по в.гр.д. № 2292/2025г, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът на „Колесник“ ЕООД, ЕИК175331595 против Етажната собственост на сградата с идентификатор № 07598.305.407.1 и с адм. адрес: гр. Бяла, ул. "Цар Ивайло" № 1 с управител И. Н. с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решението на Общото събрание на Етажната собственост от 09.10.2023 г. за избор на И. Г. Н. като управител на ЕС. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, съобразно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 от ЗУЕС, въззивният съд върнал касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че е налице основание за спиране на производството по делото. С определение от 10.03.2026 г. по конституционно дело № 5/2026 г. Конституционният съд на РБ е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, преграждаща касационното обжалване на определени съдебни актове въз основа на критерии съобразно материалния интерес и съобразно предмета на спора по граждански и търговски дела, като противоречащи на чл. 6 и чл. 56 във връзка с чл. 122 и чл. 124 от Конституцията на Република България. Предвид нормата на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК съдът спира производството по делото, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. С иницииралата настоящото производство частна жалба се иска отмяна на разпореждане на въззивния съд, с което е върната касационната жалба на ищеца на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК с мотиви, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което последната норма се явява приложим по делото закон, както и е налице очертаната в чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК пречка по хода на делото и производството по същото следва да бъде спряно. Произнасянето от Конституционния съд е в пряка връзка с предмета на обжалване в настоящото производство и въведените от частния жалбоподател възражения по приложението на процесуалния закон, с оглед на което са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. По изложените съображения, съдът