Определение № 417 от 23.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50369/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение № 283 от 11.11.2015 г. по в.т.д. № 400/2015 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 293 от 17.04.2015г. по т.д. № 402/2014г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата 30 893,18лв., представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на електрическа енергия по фактура № 000021/30.06.2012г. на обща стойност 122 161,42лв., издадена въз основа на сключен договор № 202 от 17.04.2012г. за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Като основание за достъп до касационно обжалване се сочат и трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Поддържа се противоречие с практиката на Върховния съд - ТР № 50 от 30.12.1985 г. ОСГК; ТР № 17 от 1959 г. и определение № 313 от 16.05.2011 г. по т.д. № 834/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Твърди се противоречива практика на съдилищата, предвид приложени към жалбата първоинстанционни и въззивни решения. Формулирани са 17 правни въпроса, които касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросите могат да бъдат обобщени като основната група от тях /въпроси №№ 1, 2, 3, 4, 5, 10, 11, 12, 13, 14 и 17/ са пряко свързани с правното действие и последиците от отмяната на административен акт и конкретно на Решение на ДКЕВР №Ц-33/ 145.09.2012г. Въпроси №№ 6, 7, 8, 9, 15 и 16 касаят извършената цесия и прихващане съгласно подписания тристранен споразумителен протокол. Ответникът по жалбата [фирма] представя мотивиран отговор, в който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. За да постанови обжалваното решение Варненски апелативен съд е установил, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници по смисъла на З. - притежава фотоволтаична централа, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] с договор от 19.03.2011г. На 17.04.2012г. е сключен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия с купувача [фирма]. С решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР на основание чл. 32, ал.4, чл. 30, ал.1, т.13 и чл. 21, ал.1,т.8 от Закона за енергетиката във вр. с §197, ал.2 ЗИД ЗЕ, са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Въз основа на тези цени [фирма] е издал на ищеца фактури за цена за достъп. Тези задължения са прихванати с насрещни задължения за [фирма] за заплащане на произведената електрическа енергия, за което е подписан тристранен протокол от 08.07.2013г. Според това споразумение [фирма] дължи на [фирма] 30 893,18лв. за достъп, а [фирма] дължи на [фирма] 122 161,42лв. цена на продадената енергия, при което задължението за цена за достъп е цедирано от [фирма] на [фирма] с уведомяване на длъжника. Между насрещните вземания е извършено прихващане и вследствие погасяването до размера на по-малкото от тях, е останало задължение от 91 268,24лв., което е платено на ищеца. Решението на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012г. е отменено с влезли в сила решения на Върховния административен съд. С последващо решение № Ц-6/ 13.03.2014г. на ДКЕВР са определени окончателни цени на услугата, които за използваната от производителите мрежова услуга на [фирма] са фиксирани в нулеви стойности. При тези обстоятелства и съобразявайки специфичната нормативна уредба и по-конкретно определянето на правоотношението по достъп до енергопреносната мрежа като възмездно съгласно §1,т.15 ДР на ЗЕ, съдът е приел, че отменянето на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира дефинираното възмездно правоотношение в безвъзмездно такова. С административния акт на регулаторния орган се определя единствено цената на услугата, но не и основанието за плащане, поради това с отмяната му основанието на извършените престации не отпада. Договорното правоотношение между страните продължава да съществува; в полза на ищеца е осигурен достъп до мрежата, а ползването на електроразпределителната мрежа е възмездно. Въз основа на това е заключено, че цедираните вземания са съществуващи и извършеното с тях прихващане е валидно и е произвело погасителен ефект. Наред с това са изложени съображения във връзка с предвидения в чл.32, ал.4 ЗЕ ред за компенсаторни мерки и взетото от ДКЕВР Решение № КМ-1/13.03.2014г., което би следвало да се приложи спрямо ищеца. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първата група въпроси, повдигнати от касатора, обобщени и конкретизирани съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаят действието във времето и последиците от отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, извършена с решението на Върховния административен съд, и отражението на тази отмяна върху правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор. По тези въпроси е формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК - решение № 212/23.12.2015г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 155 от 11.01.2016г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 157 от 11.01.2016г. по т.д. № 3018/2014г. на ІІ т.о., решение №7/26.04.2016г. по т.д. № 3196/2014г. на ІІ т.о., решение № 28 от 28.04.2016г. по т.д. № 353/2015г. на ІІ т.о. и др. Доколкото е налице несъответствие между тази задължителна практика и разрешенията в обжалваното въззивно решение, последното следва да се допусне до касационно обжалване. По втората група правни въпроси не е установено основание за достъп до касационен контрол. Предвид горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение