Определение № 124 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 261/28.01.2013 год. на К. С. П. от [населено място] чрез адв. А. М.- АК Б. срещу въззивно Решение Nо 452 от 05.12.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 753/ 2012 година на ОС - Благоевград. С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК е оставил в сила Решение Nо 2047 от 22.06.2012 година по гр.д. Nо 1714/2011 година по описа на РС- Сандански по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на НИВА от 0.659 дка, представляваща част от нива с площ от 3.5 дка в м.”К.” землището на [населено място], [община] към минал момент- образуване на ТКЗС.Със същото решение е потвърдено решението на районния съд, в частта, с която е прекратено производството по заявения иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ досежно разликата от 1.244 дка от нивата с площ от 3.5 дка в м.”К.” землището на [населено място], [община] към минал момент- образуване на ТКЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод, че по процесуално-правния въпроса за възможността да се постанови решение от въззивния съд без да се ценят всички събрани по делото факти и обстоятелства, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Определение Nо 755 от 22.07.2009 год. по гр.д. Nо 47/2009 год. на ВКС-I г.о.; Решение Nо 672 от 07.03.2011 год. по гр.д. Nо 1584/2009 год. на ВКС-I г.о.; Решение Nо 133 от 30.03.2010 год. по гр.д. Nо 811/2009 год. II г.о.; по въпроса определящ индивидуализиращ белег ли е площта на имота и как се извършва индивидуализацията на един недвижим имот, когато собствеността му е предмет на спора се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение Nо 672 от 07.03.2011 година по гр.д. Nо 1584/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 32 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5328/2007 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 202 от 04.07.2003 год. по гр.д. Nо 592/2002 год. на ВКС- I, Решение 747 от 26.04.2002 год. по гр.д. Nо 1496/2001 год. на ВКС- V отд. С изложението по делото се поддържа теза, че по въпроса може ли да се проведе успешна процедура по реституция по ЗСПЗЗ, без да бъде подадено заявление с искане да бъде възстановено правото на собственост на земеделски имот и може ли съдът да осъществи косвен съдебен контрол за това дали са били налице условията за възстановяване на собствеността, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение 194 от 12. о4.2012 година по гр.д. Nо 834/2011 год. на ВКС-I отд., Решение Nо 1385 от 14.10.2011 год. по гр.д. Nо 1385/2010 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 15 от 11.05.2011 год. по гр.д. Nо 340 / 2010 год. на ВКС-I г.о. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците Л. Д. и Д. Д.- адв.Е. П.- АК С., с който се поддържа, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК, респ. се поддържа, че поставените правени въпроси не са разрешени в противоречие с задължителната практика на ВКС и не се нуждае нито от осъвременяване нито от изясняване при безспорната съдебна практика на съдилищата. Обстойно се излагат доводи за неоснователност и на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационното производство е недопустимо на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Данните по делото сочат - л.35 – производство районен съд, че при извършената експертна оценка за цялата нива от 3500 дка е определена пазарна цена от 5239 лв. Предмет на установителния иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ по исковата молба е част от посочената нива от 1903 дка, която част има съответно пазарната стойност от 2 848.51 лв. Съгласно действащите правила на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК приложими закон към датата на образуване на производството пред районния съд – 14.12.2012 година ,цената на иска, изчислена на база пазарната оценка е 2 848.51 лв. т.е. цената на иска е под минимално определения от законодателя праг за обжалва пред касационен съд на гражданските дела по чл. 280 ал.2 ГПК При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на вещния иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв., касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия