Определение № 489 от 23.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 17/2020 г.

Производството е по чл.295, ал.1 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК

Образувано е по касационна жалба на „Търговска лига – Глобален аптечен център” АД срещу решение №2162 от 11.09.2019г., постановено по реда на чл.294, ал.1 ГПК по в.т.д.№343/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 с-в, в частта му, с която след частична отмяна на решение №3390 от 17.05.2017г. по т.д.№19567/2014г. на СГС, ГО, І-1 с-в, е признато за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.266 ЗЗД, че „Търговска лига – Глобален аптечен център” АД дължи на „Маркан ОВ и К” ООД сумата 422 789.88лв. – незаплатена част от възнаграждение по договор за извършване на СМР от 02.09.2013г., сумата 19 200 лв. – лихви за забава за периода от 12.12.2013г. до 31.07.2014г., както и законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2014г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а по същество – че е очевидно неправилно, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при повторното разглеждане на делото от апелативния съд, както и че е необосновано. Оспорва се извода на съда, че по делото е безспорно, че възложените работи са извършени качествено и в срок. Според касатора изпълнителят в нарушение на чл.63, ал.1 ЗЗД се е отклонил от възложената работа, извършвайки допълнителни СМР без одобрен проект и по цени, значително надвишаващи средните пазарни цени. Излагат се доводи, че актуването на изпълнени СМР по значително надвишени цени, може да се разглежда като накърняване на добросъвестността и на добрите нрави. Твърди се, че САС е направил погрешния извод, че възложителят е приел работата и не е надлежно възразил за наличие на разлики в количествено отношение или за неправилното остойностяване. Акцентира се върху практиката на ВКС относно доказателствената стойност на приемно-предавателния протокол като частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не се установява валидно съгласие между страните за стойностите по КСС. Направен е извод, че заплащането на суми по издадени от изпълнителя фактури, не е конклудентно действие по приемане на изработеното, както и че при уговорено плащане на възнаграждението на вноски, извършеното частично плащане не означава, че за част от извършената работи не се спори, че същата е приета. Според касатора в случая е неприложима разпоредбата на чл.301 ТЗ доколкото по делото няма данни изпълнителните директори на възложителя да са били уведомени за действията на лицето Р. К.. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част. Извън твърдението за недопустимост и очевидна неправилност, касаторът е формулирал като значими за спора следните въпроси:

1. „Накърнява ли добрите нрави, добросъвестността и изискванията за еквивалентност на престациите между страните, актуване на СМР от изпълнителя по договор за изработка по цени, количества и вид, които не са част от договореното по договор, за които се изисква допълнително писмено възлагане, значително надвишаващи средните пазарни цени с между 30% и 33%, предвид правилото на чл.63, ал.1 ЗЗД и предвид алеаторния характер на договора?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с определение №708/07.06.2011г. по гр.д. №1804/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.

2. „Налице ли е очевидна неправилност и необоснованост на въззивното решение с оглед на това, че въззивният съд е възприел за безспорно, че изпълнението по договора е точно и прието с подписването на актове образец 19, без да е съобразил задължението на изпълнителя по чл.14 от договора за изпълнение на СМР между страните от 02.09.2013г., съгласно който изпълнителят се задължава да изпълнява строителство съгласно утвърдените проекти, одобрени от възложителя и заповедната книга на строежа, а по делото е безспорно доказано, че СМР в „Крематориум” с РЗП 59.08кв.м. и отделение по „Педиатрия”, са извършени в нарушение на чл.14 от договора – без одобрен проект от възложителя, без одобрени единични цени и количества за тези обекти и без вписване в заповедната книга на извършените СМР?”. Според касатора въпросът е решен в противоречие с постановките в определение №48/25.01.2016г. по т.д.№3294/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и определение №405/26.04.2013г. по т.д.№621/2012г. на ВКС, І т.о.

3. „При договор за възлагане на СМР подписването на актове образец 19 обвързва ли възложителя с констатирани в тези актове видове количества и цени по отношение на възложените СМР с договора, равнозначно ли е това на приемане на работата без забележки и губи ли възложителя възможността да прави възражение за неправилно изпълнение след изтичане на договорно определения срок за преглед на работата по смисъла на чл.264, ал.3 ЗЗД?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №94 от 02.03.2012г. по т.д.№133/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №68/11.07.2016г. по т.д.№1170/2015г. на ВКС, ІІ т.о., и определение №405/26.04.2013г. по т.д.№621/2012г. на ВКС, І т.о. и

4. „При договор за възлагане на СМР, ако страните са договорили разсрочено плащане на определени СМР, с плащането на няколко вноски, но не в цялост на пълната сума по договора, счита ли се цялата работа за конклудентно приета без възражение?”. Поддържа се, че отговорът на въпроса, даден от съда, противоречи на практиката на ВКС в определение №390/19.06.2018г. по т.д.№197/2018г. на ВКС, І т.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор касационната жалба от „Маркан ОВ и К” ООД, в който се поддържа, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че поставените в изложението въпроси са общи, фактологически обосновани и пряко насочени към правилността на обжалваното решение. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С решение №357/16.01.2019г. по т.д.№572/2018г. на ВКС, ІІ т.о. е обезсилено решение №2244/02.11.2017г. по т.д.№3985/2017г. на Софийски апелативен съд като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. След повторното разглеждане на делото по реда на чл.294, ал.1 ГПК, с обжалваното пред настоящия касационен състав решение №2162/11.09.2019г. по в.т.д.№343/2019г. на САС, въззивният състав е отменил частично в отхвърлителната му част решение №3390/17.05.2017г. по т.д.№19567/2014г. на СГС, и е признал за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.266 ЗЗД, че ответникът „Търговска лига – Глобален аптечен център” АД дължи на на ищеца „Маркан ОВ и К” ООД сумата 422 789.88лв. – незаплатена част от възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от 02.09.2013г., сумата 19 200 лв. – лихви за забава за периода от 12.12.2013г. до 31.07.2014г. – датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,, както и законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист на 08.08.2014г. по ч.гр.д.№41858/2014г. на СРС, 85 с-в. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на ищцовото дружество, включително и тези, направени в заповедното производство.

Въззивният състав е приел за установени следните релевантни за спора обстоятелства: 1.) с договор от 02.09.2013г. „Търговска лига – Национален аптечен център” АД е възложила на „Маркан ОВ и К” ООД да извърши СМР, подробно посочени в Приложение №1 на обект „СБАЛК Видин” ЕАД при приблизителна стойност на СМР в размер на 954 691.19лв. без ДДС като е посочено, че цената е образувана въз основа на подробни количествено-стойностни сметки, представляващи приложение 1,2,3,4, неразделна част от договора, 2.) с анекс №1 от 10.10.2013г. страните са се съгласили, че определят лимит на извършване на допълнително възникнали СМР по време на изпълнение на СМР до 120 000лв., които ще бъдат актувани с акт обр.19 над договорената стойност по т.2 от договора от 02.09.2103г. 3.) изготвени са протоколи, озаглавени „количества за акт”, като актовете от 1 до 5 са подписани от лицето Р. К. за възложител. В тях са отразени видовете и количествата СМР, които са извършени на обекта, като са посочени и конкретните места, където са извършени 4.) отделно е изготвен акт обр.19 за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР както следва: акт №1 от 30.09.2013г. акт №2 от 08.10.2013г.; акт № 3 от 15.10.2013г., акт №4 от 05.11.2013г., акт №5 от 01.12.2013г. и протокол №1 за установяване на извършването и заплащането на натуралните видове СМР с дата 10.12.2013г., от който е видно, че в общата стойност на извършените СМР са включени непредвидени и допълнителни СМР в общ размер на 196 864.47лв. 5.) общата стойност на изпълнените СМР е 1 048 993.56лв. с ДДС.

Въззивният състав е акцентирал върху обстоятелството, че всички актове за установяване на количества, както и актове обр.19, са подписани за възложителя от Р. К., който е работил на длъжност „ръководител, организатор и контрольор на дейността на склада“, а впоследствие на длъжност „административен специалист“ при възложителя. Съдът е посочил, че с електронно писмо, изпратено от лице на име Д. Г. (член на Надзорния съвет на Търговска лига) до „Маркан ОВ и К” ООД, изпълнителят е уведомен, че „СБАЛК Видин” ЕАД ще се представлява от лицето Р. К. относно приемането на всички СМР.

Съдът е приел за безспорно между страните, че за извършените по договора работи са издадени общо осем броя фактури, като първите седем са платени без възражения от възложителя, а спорна е само част от стойността на последната фактура с №[ЕГН]/12.12.2013г., както и че ищецът е издал корекционна сметка 22, в която са отразени дължимите суми по последната фактура, след приспадане от общата стойността на договора на заплатените суми. Съдът е приел, че не следва да бъде ценено като доказателство по делото представения от ответника доклад за извършване на анализ на извършените и актувани СМР на обект „СБАЛК Видин” ЕАД от оценителя Ю. Г.. Въззивният състав е обсъдил заключенията по изслушаните първоначална и допълнителна съдебно–техническа експертиза, извършени от вещото лице Й. Н. и повторна експертиза, изготвена от вещото лице Й. Н. като е посочил, че експертите са установили, че за отделни видове СМР средната стойност е завишена с около 30% от препоръчителната стойност при средни пазарни цени.

На базата на така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че по своята същност договорът между страните представлява договор за изработка, при който е допустимо размерът и съдържанието на дължимите престации да бъдат изменяни в определени рамки без допълнително споразумение, когато това се налага поради непредвидено възникнали ситуации, предписания на контролни органи и дори, когато в хода на самото строителство или реконструкция се окаже, че дадено техническо решение е по-сполучливо от предварително заложеното такова (решение № 279/12.02.2019г. по т.д.№2905/2017г. на ВКС, ІІ т.о.). Съдът е акцентирал върху факта, че в конкретния случай в договора е предвиден 10-дневен срок, през който възложителят е длъжен да прегледа документите, предоставени му от изпълнителя за съответния етап от работата, за да направи съответните корекции и възражения и едва след това да предостави на изпълнителя утвърдения протокол за приемане на съответния етап, както и че по делото не е спорно, че работите са извършени качествено и в срок. В тази връзка въззивният състав се е произнесъл по възражението на ответника, че цените, по които същите са остойностени са завишени и че някои от количествата работи не отговарят на действително извършените такива

Според въззивния състав с подписване на актовете образец 19 извършените работи са приети, като възложителят се е съгласил с цената на същите, отразена в тези документ. Въз основа на представеното по делото електронно писмо съдът е приел, че лицето Р. К., подписало актовете обр.19, е бил овластен да приеме работата и че вътрешните отношения в дружество (кой е овластен да уведоми изпълнителя за името на служителя, който ще приема работата) не са противопоставими на ищеца. В подкрепа на това становище съдът е посочил, че част от извършените работи са заплатени, включително и за част от сумата по последната издадена фактура с дата 12.12.2013г. Според въззивния състав, след като по последната фактура има плащане, то възложителят безспорно я е получил към датата на плащането и най-късно след изтичане на десетдневния срок от получаването на фактурата, е следвало да възрази и за разликите в количествено отношение или за неправилното остойностяване на приетите работи.

Въззивният състав е приел за неоснователно възраженията на ответното дружество, че изпълнителят е актувал работи, които надвишават предвидените в КСС и че сумите над предварително зададените по договора, представляват непредвидени и неодобрени от него разходи. Съдът е посочил, че количествено-стойностните сметки при сключване на договора са само прогнозни, докато при всеки договор за СМР възникват непредвидени и допълнителни работи, които с оглед характера на договора също подлежат на заплащане. Освен това според съда, ответната страна по същество не оспорва извършените работи (с изключение на малка част от обема на някои от тях: изграждането, вместо реконструкция, на постройка „Крематориум“ и посочените работи в Педиатрично отделение/, а основно оспорва завишените цени на тези дейности. Съдът е отразил, че по делото не е направена и съпоставка с колко е увеличена крайната стойност на договора с изграждането на нова постройка „Крематориум“ и дали въобще има такова увеличение, тъй като общата предварително уговорена стойност на договора не е надвишена. Въззивният състав е посочил също, че не е установено дали в обема на първоначално уговорените работи е било включено извършването на работите в Педиатрично отделение, за които в отговора на исковата молба е посочено, че са изградени в отклонение от поръчката, но дори тези работи да не са били включени в първоначалния обем на поръчаното, с приемането им без да възрази възложителят се е съгласил,че те са част от възложената работа.

В заключение в обжалваното решение е прието, че изпълнителят е изправна страна по договора от 02.09.2013г. и че предявеният установителен иск за главницата, представляваща незаплатена част от дължимото възнаграждение следва да бъде уважен. С оглед уговорената в чл.11 от договора схема за разсрочено плащане, съдът е уважил и установителния иск за лихви за забава за периода до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до размер на 19 200лв. като я е отхвърлил за разликата до 27 229,19лв. Въззивният състав е изложил съображения за неоснователност на направеното възражение за прихващане, които се не атакуват с касационната жалба, извън оплакванията за недължимост на претендирания размер на възнаграждението.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формално се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касация без да се излагат доводи за вероятна недопустимост или за очевидна неправилност на решението. Тези основания за допускане на касация не са предвидени в разпоредбата на чл.295, ал.1 ГПК при повторното разглеждане на делото. Независимо от това, следва да се отбележи, че въззивното решение е допустимо, тъй като новият състав на САС е разгледал исковете на предявените основания съобразно указанията, дадени с решение №357/16.01.2019г. по т.д.№572/2018г. на ВКС, ІІ т.о. Въззивното решение не е очевидно неправилно доколкото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпрос №1: „Накърнява ли добрите нрави, добросъвестността и изискванията за еквивалентност на престациите между страните, актуване на СМР от изпълнителя по договор за изработка по цени, количества и вид, които не са част от договореното по договор, за които се изисква допълнително писмено възлагане, значително надвишаващи средните пазарни цени с между 30% и 33%, предвид правилото на чл.63, ал.1 ЗЗД и предвид алеаторния характер на договора?”. Въпросът не е обусловил решаващата воля на съда, доколкото дължимостта на незаплатената част от възнаграждението, предмет на установителния иск, въобще не е преценявана от въззивния съд с оглед евентуална недобросъвестност на изпълнителя по смисъла на чл.63, ал.1 ЗЗД (респективно накърняване на добрите нрави), при изготвяне на крайната количествено-стойностната сметка за извършената работа.

Не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация и въпросът №2: „Налице ли е очевидна неправилност и необоснованост на въззивното решение с оглед на това, че въззивният съд е възприел за безспорно, че изпълнението по договора е точно и прието с подписването на актове образец 19, без да е съобразил задължението на изпълнителя по чл.14 от договора за изпълнение на СМР между страните от 02.09.2013г., съгласно който изпълнителят се задължава да изпълнява строителство съгласно утвърдените проекти, одобрени от възложителя и заповедната книга на строежа, а по делото е безспорно доказано, че СМР в „Крематориум” с РЗП 59.08кв.м. и отделение по „Педиатрия”, са извършени в нарушение на чл.14 от договора – без одобрен проект от възложителя, без одобрени единични цени и количества за тези обекти и без вписване в заповедната книга на извършените СМР?”. На първо място (по начина, по който е формулиран), въпросът е изцяло относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване. Отделно, въпросът е фактологически, а не правен, тъй като отговорът му е обусловен от конкретните фактически твърдения, съдържащи се в самия въпрос. По така поставения въпрос не би могло да е налице никоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, тъй като въпросът е относим единствено за конкретния казус.

Не е обусловил решаващите изводи на съда и не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС въпрос №3: „При договор за възлагане на СМР подписването на актове образец 19 обвързва ли възложителя с констатирани в тези актове видове количества и цени по отношение на възложените СМР с договора, равнозначно ли е това на приемане на работата без забележки и губи ли възложителя възможността да прави възражение за неправилно изпълнение след изтичане на договорно определения срок за преглед на работата по смисъла на чл.264, ал.3 ЗЗД?”. Анализът на мотивите към въззивното решение сочи, че съдът е приел, че с подписването от възложителя на протоколите образец 19, последният е приел работата без забележки (за качество и срок) и че се е съгласил със стойността (цената) на актуваните допълнително извършени работи. С оглед възражението на касатора за липса на необходимост от извършване на допълнителни СМР, невключени в прогнозната КСС, както и за количеството на остойностената от ищеца в последната фактура допълнителна работа, въззивният състав е посочил, че от доказателствата по делото не се установява точния обем на първоначално уговорените работи, както и наличието на фактурирани, но неизвършени СМР. В тази връзка въззивният състав не се е отклонил от практиката на ВКС, съобразно която приемно-предавателният протокол не се ползва с обвързваща доказателствена сила в количествено отношение. Посочената практика обаче не е относима към определянето на цената на реално извършените допълнително СМР, която в случая според съда е валидно потвърдена от възложителя с подписването на актовете образец 19 без възражения в предвидения в договора 10–дневен срок, през който възложителят е длъжен да прегледа документите, предоставени му от изпълнителя за съответния етап от работата, за да направи съответните корекции и възражения.

Въпрос №4: „При договор за възлагане на СМР, ако страните са договорили разсрочено плащане на определени СМР, с плащането на няколко вноски, но не в цялост на пълната сума по договора, счита ли се цялата работа за конклудентно приета без възражение?”, не е значим за конкретния правен спор доколкото не е обусловил решаващите изводи на въззивния състав. В атакуваното решение съдът се е позовал на договорения начин на плащане на възнаграждението на части (след приемане на извършена работата за съответен етап на изпълнение, което не е разсрочено плащане), единствено с оглед обосноваване наличието на представителната власт на лицето Р. К. при приемане на работата, осчетоводена впоследствие с фактурата от 12.12.2013г. Съдът не е излагал довод, че незаплатената работа, предмет на установителния иск, е приета от възложителя с конклудентни действия.

Не следва да се присъждат разноски в полза на „Маркан ОВ и К” ООД за касационната инстанция, тъй като с отговора на касационната жалба не са представени доказателства за направени от дружеството разходи за процесуална защита пред ВКС

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,