Определение № 621 от 04.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 531/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Г. А. Т. и С. Г. Т., чрез адв. Ч. против решение № 2614/27.11.2019г. по в.гр.д.№ 1364/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 7366/26.11.2018г. по гр. д. № 15043/2017г. Софийски градски съд са отхвърлени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ на касаторите срещу ЗК „Лев Инс”АД за заплащане на разликата над 140 000лв. до 200 000лв. на Г. А. Т. и за разликата над 160 000лв. до 200 000лв. на С. Г. Т., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Г. Г. А., настъпила от ПТП на 17.02.2017г. Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено при крайно занижен рамер на присъдените обезщетения. Считат, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс”АД оспорва основателността на подадената касационна жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Третите лица-помагачи „Дженерали застраховане”АД и Д. В. Д. не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че на 17.02.2017г. е настъпило ПТП, при което е починал синът на ищците, като отговорността на виновния водач е била застрахована по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК„Лев Инс”АД. По спорния пред въззивната инстанция въпрос за размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди САС е счел, че присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за майката в размер на 180 000лв. и за бащата от 160 000лв. са завишени с оглед обичайно присъжданите размери в подобни случаи и социално-икономическите условия за живот в страната към датата на произшествието. Намалил е същите с по 20 000лв. за всеки родител. В тази връзка САС е съобразил свидетелските показания, въз онова на които е констатирал съвместно съжителство на починалия и неговите родители, на създадени изключително близки отношения приживе. Същевременно са съобразени: възрасттта на касаторите – 49г. за бащата и 46г.- за майката, сериозният интензитет на търпените болки и страдания /психически и физически/ по неочакваната раздяла с дете, които продължават дълго време. Установено е било, че майката е потърсила психиатрична помощ, тъй като е отключила прототрахирана депресивна реакция, като прогнозата за пълно оздравяване е ненадежна. Поради което и като справедливо е намерено по-високото обезщетение в полза на майката в сравнение с това за бащата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират множество правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2/ Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи по въззивната жалба?; 3/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение, интензитетът на търпените дшевни болки и констатираното влошено психично здраве?; 4/ Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ броят на материално легитимираните лица да предявят иск за обезщетение от смъртта на пострадалия, в т.ч. кръга, разширен с ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС? Касаторът въвежда по отношение на всички правни въпроси допълнително основание за допускане на касационно обжалване - чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о. – по първи въпрос; Решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 906/30.12.2004г. по гр.д. № 1106/2003г. на ВКС, II г.о., Решение № 1116/01.10.2008г. по гр.д. № 4876/2007г. на ВКС, V г.о. - по втори въпрос; в ППВС № 4/1968г., Решение № 13/19.04.2017г. по гр.д. № 50074/2016г. на ВКС, I г.о., Решение № 149/02.05.2011 по гр.д. № 574/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, II т.о. – по трети въпрос и в Решение № 172/03.11.2017г. по т.д. № 608/20017г. на ВКС, II т.о.- по четвърти въпрос. Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси от първи, трети и четвърти в своята цялост засягат критериите, които решаващият съд следва да съобрази при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД и как те следва да се обсъдят. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС, в съответствие с така посочената задължителна практика, е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а отделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касаторите. В тази връзка не се установява въведеният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение и на втория процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства, посочени от страните. САС е съобразил всички събрани доказателствата по делото и направените във връзка с обсъждането им оплаквания във въззивната жалба, като е взел предвид: характера на претърпените вреди, интензивността на засягане на касаторите, продължителността на душевните и физически страдания, възрастта на пострадалия и на родителите му, съдържанието на конкретно установената между тях връзка. Подробно въззивната инстанция се е спряла на тежкото психологическо състояние на майката. Несъгласието на касаторите с фактическите изводи въз основа на така преценените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Освен това изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта, като е отчел икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика - Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Следователно по отношение на поставените правни въпроси не е осъществено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. По отношение на четвърти въпрос не е обосновано допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираното от касаторите Решение № 172/03.11.2017г. по т.д. № 608/20017г. на ВКС, II т.о. разглежда правен въпрос относно това дали следва да се намали размерът на обезщетението поради това, че и двамата родители претендират заплащане на такова, както и че те имат и друго дете, освен починалото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не формулират въпрос, който да съответства на така посочения в цитираната съдебна практика, а и в обжалваното въззивно решение съдът не е обусловил крайното си правно разрешение относно размера на присъдените обезщетения въз основа на основен аргумент, че ищците са двама. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. На осн. чл.78, ал.3 ГПК е поискано присъждане на разноски от ответника по касационната жалба. На осн.чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 100лв. Водим от горното, Върховният касационен съд