Определение № 5726 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5043/2023 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 11128 от 01.09.2023 г., подадена от Я. Г. В. и Р. П. В., чрез адвокат М. Б., срещу решение № 395 от 29.06.2023 г. по в.гр.д.№ 96/2023 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която след отмяна на решение № 619 от 31.10.2022 г. по гр.д.№ 3182/2021 г. на Районен съд-Благоевград, са отхвърлени предявените от Я. Г. В. и Р. П. В. срещу В. М. И. искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК и 108 ЗС – за приемане за установено по отношение на ответницата В. М. И., че ищците Я. Г. В. и Р. П. В. са собственици общо на 1/3 идеална част от помещение с площ от 6 кв.м., находящо се в приземния етаж под стълбите, и на 1/3 идеална част от помещение с площ от 3 кв.м., находящо се в приземния етаж срещу стълбите, намиращи се в сграда с идентификатор *по одобрената КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на 1/3 идеална част от описаното по-горе помещение от 3 кв.м. и чл. 109 ЗС - за осъждане на ответницата В. М. И. да преустанови действията си, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху 1/3 идеална част от описаните помещения, изразяващи се в поставяне на тоалетна в описаното по-горе помещение от 3 кв.м., намиращо се срещу стълбите в приземния етаж, както и да премахне вратите на описаното помещение от 6 кв.м., намиращо се срещу стълбите в приземния етаж на жилищната сграда с идентификатор *по одобрената КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица].

Подаден е отговор на касационната жалба от ответницата по иска В. М. И., чрез адв. Ю. А., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, както и за правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването за преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

В резултат на учредено с н.а. № 45/3. 09. 1980 г. право на строеж и реализиране на същото, всеки от тримата братя, праводатели на страните, М. В., Л. В. и Г. В., е придобил право но собственост върху един жилищен етаж, гараж и прилежащото му избено помещение както следва: М. В. - върху жилището на третия етаж, западния гараж и мазето под него, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата; Л. В. - върху жилището на втория етаж, североизточния гараж и мазето под него, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата; Г. В. - върху жилището на първия етаж, северния гараж и мазето под него, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.

Жилищната сграда е изградена въз основа на одобрен архитектурен проект№ 190/13. 09. 1980 г. и разрешение за строеж № 83/1980 г.

От заключението на съдебно – техническата експертиза е установено, че помещението от 6 кв. м., което се намира под стълбището и стълбищната площадка, е било с предназначение по одобрените архитектурни проекти за сградата за общо ползване от всички собственици в нея, а помещението от 3 кв. м. срещу стълбището в подземния етаж е било предвидено за тоалетна, отново за общо ползване. От заключението на съдебнотехническата експертиза и констатациите при извършения от съда оглед на място е прието за установено, че съгласно одобрения архитектурен проект е предвидено избеният етаж да включва коридор, четири мазета и тоалетна с площ от 2, 50 кв.м., предназначена за ползване от всички етажни собственици. Така предвидената в проекта тоалетна е изградена срещу стълбището, в ъгъла на помещението преминава канализационна ПВЦ тръба ф 110 за отвеждане на отпадни води от санитарните помещения в горните етажи на къщата., направена е и водопроводна инсталация за промиване на тоалетната чиния. Монтирана е фаянсова тоалетна седалка и ПВЦ врата, като липсва облицовка по стени, мазилка по таван, настилка от теракотни плочи. Върху площта от 6 кв. м. под стълбището (стълбищната клетка), която също е била предназначена за общо ползване, е изградена още една тоалетна с коридор и в това помещение стените са с облицовка от фаянсови плочки, подът е с каменни плочи, таванът е с обикновена мазилка, направена е водопроводна инсталация за тоалетната чиния. В това помещение е имало монтирана тоалетна чиния, която към момента на огледа е демонтирана. Същото се затваря с две ковани дървени врати, правени по поръчка.

Въз основа на показанията на свидетелката Е. В., леля на страните, живееща на втория етаж (придобит от Л. В.), и показанията на свидетеля С. Д., съсед на страните, в добри отношения както с ищците, така и с ответницата, е прието за установено, че още през 1984 г. (смъртта на майката на тримата братя, ползвала тези помещения) тримата братя са постигнали съгласие за бащата на ответницата да бъдат помещението под стълбището и помещението срещу стълбището в избения етаж, а бащата на ищеца „да вземе“ още едно мазе с площ от 14 кв.м. Тази устна уговорка датира от повече от 20 години и повече от двадесет години ответницата и праводателите й ползвали процесните помещения като свои. Никой от останалите собственици не се е противопоставял и не е изразявал съгласие за това. И двамата свидетели са категорични, че всички собственици са били съгласни и не са се противопоставяли, както и че не са оспорвали предоставянето на бащата на ищеца на второто мазе от избения етаж. Тези помещения са ги предоставили с устна, а не с писмена уговорка. Спорът между ищците и ответницата възникнал скоро и бил предизвикан от Я. В..

Съдът е кредитирал показанията на посочените по-горе двама свидетели, тъй като същите имат непосредствени и дългогодишни наблюдения за сградата, построяването й, за уговорките за разпределението на изградените обекти между собствениците на жилища и за ползването им, както и по съображения, че показанията им са сходни и непротиворечиви.

В подобен смисъл са и показанията на свидетелката М. Л., сестра на ищеца и наследник на Г. Я. В., която заявява, че баща й Г. В. не се е противопоставял и е бил съгласен с изграждането на тоалетната под стълбището в избения етаж и на това помещение много отдавна е поставена врата и тоалетна. Второто помещение, което е било обща част, се е ползвало за складиране на дърва, кофи и други от бащата на ответницата и ответницата, за което баща й също бил съгласен, но скоро е било затворено с врата, за което ответницата не поискала съгласие от ищеца Я. В..

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 39/ 2016г. Г. Я. В. и Г. П. В. продали на сина си Я. В. и съпругата му Р. В. жилището на първия етаж от процесната жилищна сграда, нанесено като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащото му мазе с площ от 12 кв. м., второ мазе под северния гараж и 1/3 идеална част от тавана на сградата, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 17/2021 г. ответницата В. М. И. и майка й В. В. са признати за собственици на по 1/2 идеална част от апартамент с идентификатор ***, намиращ се на третия етаж в процесната сграда, ведно с находящи се в избения етаж на сградата мазе с площ от 14.40 кв. м., санитарно помещение с площ от 6.50 кв. м., изградено под стълбището, и тоалетна с площ от 2.90 кв. м., както и на 1/3 идеална част от тавана, от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

От правна страна въззивният съд е приел, че двете процесни помещения от 3 кв.м. и 6 кв.м., намиращи се в избения етаж на жилищната сграда, са били общи части по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС. Приел е, че съгласно разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС, преди да бъде променен статутът на обща част по предназначение, не е възможно придобиването й по давност или чрез сделка. Съгласно указанията, дадени с ТР № 39/23.06.1986 г., гр. д. № 8/1986 г., промяна на предназначението на общите части е възможно само със съгласието на всички етажни собственици, изявено изрично, мълчаливо или следващо недвусмислено от поведението им,. В случая това е станало със съгласието на всички етажни собственици, изразено устно и следващо недвусмислено от поведението им. От обща част по предназначение върху процесните помещения е възникнала обикновена съсобственост и е било възможно придобиването им по давност.

За доказано е прието възражението на ответницата за придобивна давност. Същата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на двете помещения по обстоятелствена проверка. Изводът на нотариуса за придобиването им по давност не е оборен, а е подкрепен от събраните по делото доказателства. Владението върху двете помещения е осъществявано повече от десет години непрекъснато, явно и необезпокоявано. Никой от другите съсобственици не се е противопоставял на владението. Ответницата е придобила по давност процесните помещения.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси:

1. Може ли да се придобият по давност общи части без съгласие на всички собственици, изразено в писмена форма?

2. Може ли да се изграждат бани и тоалетни в общи части тридесет години след изграждане на помещенията и след многократна смяна на законовата уредба?

3. Може ли да се изграждат бани и тоалетни в общи части без необходимите одобрени строителни книжа?

4. Може ли да се придобият по давност общи части от един от собствениците, без съгласието на другите собственици, изразено писмено?

5. Може ли да се придобият по давност общи части без преди това да се обособят в отделни самостоятелни и реално съществуващи помещения?

6. Времето от поставянето на врати и незаконно лишаване от достъп до общите части може ли да се счита за придобивна давност за придобиване на собственост на тези общи части?

7. Може ли обща част, представляваща подстълбищно пространство, да се превърне в баня и тоалетна, въпреки липсата на височина и квадратура?

8. Може ли да се изгради баня и тоалетна на площ около 3 кв.м.?

Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси.

Въпроси № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, и 7 не са обусловили решаващите изводи на въззивният съд.

Въззивният съд не е приел, че е възможно общи части да се придобиват по давност, че е възможно в общи части да се изграждат бани и тоалетни от някои етажни собственици, че заключването и поставянето на врати на помещения, съставляващи обща част на сградата, би могло да има за последица придобиването им по давност.

Обратното – направен е извод, че е недопустимо придобиване по давност на общи части по предназначение до промяна на предназначението им от обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС в обикновена съсобственост на етажните собственици.

Съобразена е практиката на ВС и ВКС, според която съгласието на етажните собственици за промяна на предназначението на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, която е такава не по естеството си, а по предназначение, може да се изрази изрично, мълчаливо, с фактически или правни действия, като след промяна на статута от обща част в обикновена съсобственост няма пречка за придобиването й по давност.

Прието е, че в случая промяна на предназначението е станало с устно съгласие на етажните собственици, което е изразено и в поведението им, разкриващо недвусмислено такава воля.

Съобразена е и практиката на ВКС, според която, ако съгласие за промяна статута на общата част по предназначение в обикновена съсобственост е било дадено от етажните собственици, последващ приобретател на обект в етажната собственост е длъжен да се съобрази с вече промененото й предназначение.

След този момент процесните помещения представляват годен обект на придобивна давност, която е изтекла в полза на ответницата по делото. Извършването на преценка дали действията на ответницата обективират владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС, годно да доведе до придобиването им по давност, е свързано с преценка и на редица други обстоятелства, установени по делото и изисква обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията по чл. 280 ГПК за достъп до касационен контрол са различни от основанията по чл. 281 ГПК за неправилност на въззивното решение. Касационната инстанция е оправомощена да преценява основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение само в случай, че същото бъде допуснато до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК

След като не са разгледани от въззивния съд, въпросите не представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящо допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Не представлява общо основание о чл. 280, ал. 1 ГПК и осмият въпрос, тъй като същият е фактически, а не правен.

Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и отсъствието на изложени от касатора съображения относно значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално, изразява се в цитиране на правната норма, без каквато и да било обосновка. Още повече, че по относимите към правния спор въпроси е формирана практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

При този изход на делото касаторите Я. Г. В. и Р. П. В. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на В. М. И. сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,