Определение № 2522 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3727/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. Г., със съдебен адрес – [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат В. Р., срещу въззивно решение № 58 от 12.04.2023 г. по в.гр.д. № 28/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 319 от 11.10.2022 г. по гр.д. № 189/2022 г. на Окръжен съд – Русе. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от ищеца К. С. Г. иск за обявяване нищожността на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № 94/2008 г., от 13.03.2008 г., на нотариус Ж. Г. – № 219, сключен между С. Г. П. – прехвърлител - и Р. Д. П. и Г. С. П., като привиден и относително симулативен, прикриващ действително извършено дарение. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от ответниците Р. Д. П. и Г. С. П., и двамата със съдебен адрес – [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат В. С., в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно, а подадената жалба - неоснователна. Претендират присъждане на направените разноски, за което са представени списък за разноските и договор за правна услуга № 020 от 30.05.2023 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. №.., дело № 94/2008 г., от 13.03.2008 г., на нотариус Ж. Г., с който С. Г. П. е прехвърлил на Р. Д. П. и Г. С. П. при равни права недвижим имот – апартамент с идентификатор № .., находящ се на [улица]и ул. „Д. в., [населено място], на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД поради привидност и относителна симулативност на договора като такъв, прикриващ действителен договор за дарение. Установено е, че страните по делото са наследници на прехвърлителя – ищецът е негов син от предишен брак, а ответниците са съответно преживялата съпруга и общият им син. За да се приеме, че договорът е симулативен и прикрива друг договор, следва да се установи, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, както и каква е била действителната им воля и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Посочено е, че с оглед качеството на ищеца на син на прехвърлителя с право на запазена част за него не се отнася ограничението за доказване на симулативността по чл. 165, ал. 2, изр. първо ГПК. Съдът е приел, че въпреки разпределената на ищеца доказателствена тежест, събраните по делото доказателства не могат да формират обоснован извод за симулативност на атакувания договор. Доколкото по делото липсва обратно писмо, симулацията може да бъде доказана чрез други доказателствени средства, установяващи, че насрещните страни са постигнали съгласие за безвъзмездно прехвърляне чрез дарение. За недоказано е прието твърдението на ищеца, че не е извършена насрещната по договора престация, уговорена като задължение за издръжка и гледане, изразяващо се в осигуряване на храна, облекло, отопление, грижи при болест и немощ, и всичко необходимо за един спокоен живот, лично или чрез трето лице, до смъртта на прехвърлителя. От свидетелските показания е установено, че ответниците са полагали договорените грижи и са давали необходимата издръжка спрямо прехвърлителя, който от години е бил с влошено здравословно състояние. Като безспорно е прието обстоятелството и че до смъртта си прехвърлителят е живеел в процесния имот заедно с ответниците. Допълнително съдът е посочил, че дори и да не са полагани договорените грижи и да не е давана необходимата издръжка, това може да е индиция за симулативност на клаузата за продажба, но не я доказва. Непредоставянето на насрещната престация няма отношение към предявения иск, а към евентуалното разваляне на договора поради неизпълнение. Прието е, че материалното състояние на страната по прехвърлителния договор не е основание да се правят изводи за действителните отношения и намерения при извършване на такава сделка, предвид което като ирелевантни са преценени твърденията на ищеца, че баща му приживе е разполагал с парични средства, поради което не се налагало да продава имуществото си. Като необосновани са отхвърлени и възраженията на ищеца, че отказът на баща му от правото на ползване върху имота, както и учредяването на законна ипотека върху имота, следва да се приемат за израз на дарствено намерение. В заключение съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не следва извод за воля, различна от тази, която е заявена в нотариалния акт от страните.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „При предявен иск по чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. пето ЗЗД чия е тежестта за доказване на прикритата сделка?“.

2. „При предявен иск по чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. пето ЗЗД необходимо ли е да се разкрива прикритата сделка и нейния вид?“.

Първите два въпроса са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са посочени решения на ВКС, с които се твърди, че са в противоречие изводите на въззивния съд.

3. „Когато страната /наследник на прехвърлителя/ се опитва да докаже, че договорът за издръжка и гледане между наследодателя ѝ и неговата втора съпруга и синът от втория брак е вероятно симулативен, допустими и необходими доказателства ли са документи, удостоверяващи здравословното и финансово състояние на прехвърлителя, размера на необходимата месечна издръжка и възможността на приобретателите да осигурят тази издръжка от доходите, които реализират?“.

4. „Когато съпругът прехвърля своя недвижим имот срещу поетото от съпругата му и сина му задължение за издръжка и гледане, как следва да се прецени изпълнението респ. неизпълнението на задълженията на приобретателите? Каква е разликата между грижите и издръжката, породени от нравствените задължения между страните и задълженията, поети с договора за издръжка и гледане? Може ли да се счита, че след сключване на договора за издръжка и гледане прехвърлителят се отказва от дължимите семейни грижи срещу договорените такива, или да се приеме, че обемът на дължимите грижи се увеличава, най-вече по отношение на издръжката?“.

Поддържа се, че вторите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на първо място съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:

Първият и вторият въпрос касаят разпределението на доказателствената тежест по предявения иск, като същите са аргументирани от касатора с възражения за неправилното ѝ разпределение, които се въвеждат за пръв път в изложението към касационната жалба. Доказателствената тежест се разпределя с доклада на първата инстанция, като въпросът за разпределението ѝ не е бил спорен пред въззивната инстанция, поради което в обжалвания акт няма произнасяне по него. Цитатът от обжалваното решение, с което касаторът аргументира поставените въпроси, касае единствено извода на съда, че по делото липсват ангажирани в полза на твърденията на ищеца за симулативност на сделката доказателства. С оглед посоченото, въпросите се явяват неотносими към решаващите изводи на съда, поради което не могат да обуслови допускането на касационното обжалване.

Третият въпрос не може да обуслови допускането на касационното обжалване, доколкото се отнася до обсъждане на доказателствения материал и преценката на съда за допустимите и необходими доказателства в конкретния случай. Допълнително съдът е приел, че поначало посочените във въпроса обстоятелства, които страната се домогва да докаже, са неотносими към предявения иск, поради което е въпросът не е обуславящ за решаващите изводи на съда. Неотносим на същото основание е и четвъртият въпрос, тъй като съдът изрично е посочил, че неизпълнението на облигационното задължение по договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане – тоест предоставянето на договорените грижи и издръжка – не е основание за нищожност на договора, а касае евентуалното му разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, какъвто иск не е предявен в конкретния случай.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 1200 лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд