Определение № 50275 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3827/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ ООД, [населено място], представлявано от управителя С. З. Ч., подадена чрез адвокат И. М. - А., срещу решение № 260064 от 07.05.2021 г. по в.гр.д. № 328/2020 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 285 от 02.03.2020 год. по гр. д. № 1326/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ ООД срещу Р. Х. Т., гражданка на Съединените американски щати, в качеството ѝ на наследник на М. Т. Т. /М. Т. Т./ – починала в хода на първоинстанционното производство и заместена във въззивното производсво от сина си М. Р. Т., гражданин на Съединените американски щати, в качеството му на неин наследник, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за прогласяване за окончателен на предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на 14.09.2015 г. и изменен с анекс от 29.09.2015 г. между М. Т. Т. /М. Т. Т./, като продавач, и „Арменски културен и информационен център – П.“ ООД, като купувач, с предмет собствения на продавача недвижим имот, съставляващ: 5/8 ид. части от дворно място в [населено място], [улица]/36/, съставляващо имот пл. № 502 в УПИ V-Народен театър, ведно с целите втори етаж, трети етаж и тавански етаж от построената в това дворно място триетажна /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 ид. части от избата и прилежащите общи части от сградата, срещу заплащане на цена в размер на 120 000 евро.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. Р. Т., със съдебен адрес – [населено място], подаден чрез адвокат Д. М., в който се поддържа становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество се моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към жалбата, са формулирани следните въпроси, по които жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК:

1. Предварителният договор може ли да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя? Твърди се противоречие с решение № 21/07.02.2019 г. по гр.д. № 2171/2018 г., IV г.о., ВКС, и решение № 537/08.07.2010 г. по гр.д. № 349/2009 г., III г.о., ВКС.

2. Ако в предварителния договор е обещано прехвърлянето на правото на собственост върху няколко вещи при уговорена обща цена, а с иска по чл. 19, ал. 3 се претендира обявяване на договора за окончателен само за част от вещите, следва ли цената на всеки обект да бъде установена?

3. Може ли неплащането на цената да бъде основание за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато е уговорено плащането да се извърши едновременно с нотариалното изповядване на сделката? Твърди се противоречие с решение № 224/01.07.2013 г. по гр.д. № 1247/2012 г., IV г.о., ВКС, и решение № 1267/18.12.2008 г. по гр.д. № 4332/2007 г., III г.о., ВКС.

4. Следва ли решаващият съд да преценява представителната власт на пълномощник при наличие на нотариално заверен договор и извършена от нотариус проверка в деня на заверката? Следва ли да се иска доказване на представителната власт на пълномощника от ищеца/купувач по делото? Твърди се противоречие с решение № 144/10.05.2012 г. по гр.д. № 609/2011 г., IV г.о., ВКС.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел, че между М. Т. Т. /М. Т. Т./, представляван от адвокат В. З., като продавач, и ищеца „Арменски културен и информационен център – П.“ ООД, като купувач, на 14.09.2015 г. е сключен предварителен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на недвижими имоти, съставляващи 5/8 ид. части от дворно място в [населено място], [улица]/36/, цялото застроено - 166 кв. м. и незастроено-168 кв. м., съставляващо имот пл. № 502 в УПИ V-Народен театър, в кв. 13-стар, 72-нов по плана на [населено място], ЦГЧ, на [улица], ведно с целите втори и трети етаж и тавански етаж на построената в това дворно място триетажна /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 ид. части от избата и прилежащите общи части от сградата, за 120 000 евро. С анекс от 29.09.2015 г. страните са договорили капаро в размер на 5 000 евро /или левовата му равностойност/, платимо до 15.11.2015 г. по банковата сметка на пълномощника, а остатъка от 115 000 евро – до деня на подписване на окончателния договор. Уговорено е още, че купувачът поема задължение да заплати дълга на М. Т. Т., предмет на изп. д. № 782/2014 г. на ЧСИ Л. М., до размера на уговорената продажна цена, като същата ще бъде намалена с платената сума. Купувачът е поел и задължението да извърши неотложни и спешни ремонти в имота /подробно посочени в чл. 1 от Анекса/, разходите за които не е предвидено да се приспадат от договорената цена. От представените банкови удостоверения, преводни нареждания и удостоверение от ЧСИ е установено, че капарото е заплатено по банковата сметка на пълномощника на продавача в срок, както и че за пълното погасяване на вземанията за взискателите по изп.д. № 782/2014 г. са платени 55 835 лв. от купувача по сделката. Установено е, че преди подписването на окончателен договор продавачът М. Т. Т. е починал на 12.10.2015 год., като е представен завещателен акт, именуван П. воля и завещание на М. Т. Т., в чл. 2 от който като бенефициер – заветник е посочен тогава действащият управител на отменяемия доверителен фонд от 11.09.1986 год. на М. Т. Т., а именно съпругата му Р. Х. Т. – в случай че го преживее, е посочена за личен представител/довереник на имуществото на М. Т. / чл. 3 / с правомощията по чл. 4, сред които да упражнява безусловно и изцяло по своя преценка. По делото е установен и фактът на смъртта на Р. Х. Т. на 20.08.2019 г., като е представено завещанието ѝ, съгласно което единственият ѝ син М. Р. Т. в случай че е жив, получава в наследство всички основни и неразпределени до смъртта ѝ доходи от Семейния тръст.

След постановяване на първоинстанционното решение на 02.03.2020 г. и обявяването му на така посочената дата, по делото е постъпила молба вх. № 7518/4.3.2020 г. – с дата на пощенско клеймо 02.03.2020 г., от адвокат Д. М. в качеството му на пълномощник на М. Р. Т. – единствен син на Р. Х. Т., както и на М. Т. Т.. Приложени са към тази молба писмени доказателства, от които се установява че Р. Х. Т. е починала на 20.08.2019 г. – след изтичане на срока за отговор, но преди даване ход на делото в първото открито съдебно заседание от 19.11.2029 г., съответно и на последващите. С оглед така установеното е прието от въззивния съд, че процесът на първа инстанция пред ОС – Пловдив е ненадлежно проведен и приключен – срещу починала в хода на процеса страна. Порокът е отстранен в производството пред въззивната инстанция чрез конституирането на правоприемника и повторно извършване с негово участие на процесуалните действия на съда и страните, считано от и след датата на смъртта на ответницата Р. Х. Т. и конкретно от и след проведеното пред първоинстанционния съд първо по делото засeдание – на основание разрешението, дадено с т.17 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГТК, което в тази си част / нарушено право на участие в процеса пред първоинстанционния съд на главна страна / не е загубило сила. Посоченото ТР не е актуално само в частта относно неучастието на необходим другар в първоинстанционното производство – т.6 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК. Така М. Р. Т. е конституиран като въззиваема страна по делото, в откритото съдебно заседание на 23.09.2020 г. е извършен доклад на делото, приети са всички представени пред първоинстанционния съд писмени доказателства – други не са събирани на първа инстанция. Докладвана е въззивната жалба, отговора на същата от новоконституирания ответник, приети са представени от страните писмени доказателства – сред които и завещанието на Р. Х. Т..

Според т. 1 от ТР № 1/2009 по тълк.д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, е приложимо и във фазата по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

С оглед изложеното касационното обжалване трябва да бъде допуснато за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1349.91 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.