Определение № 666 от 07.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 296/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против разпореждане на Варненския апелативен съд № 43 от 08.01.2010 год., по т.д.№ 444/2009 год., с което подадената от частния жалбопадател касационната жалба вх. № 68 / 06.01.2010 год. срещу въззивно решение № 222 от 17.11.2009 год. по в.т.д.№ 444/2009 год. е върната на осн. чл.286, ал.1, т.1 ГПК - като подадена след изтичане на срока за касационно обжалване. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че доколкото в касационната жалба изрично е посочен адреса на ТД- жалбоподател и няма данни същата, съгласно чл.280, ал.2, пр.1 ГПК, да е била приподписана от адв. К.- пълномощник на страната единствено в първоинстанционното и във въззивното производства, то извършеното в съответствие с изискването на чл.259, ал.1 ГПК връчване на обжалвания въззивен съдебен акт чрез последния е нередовно и не обуславя правен извод за наличие на предпоставките на чл.286, ал.1, т.1 ГПК. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и провери обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК и данните по делото, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ, съгласно чл.274, ал.2, т.2 ГПК, във вр. с чл.286, ал.2 ГПК, на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане Варненският апелативен съд е приел, че подадената на 06.01.2010 год. от страна на [фирма], [населено място] касационна жалба срещу въззивното решение на същия съд № 222 от 17.11.2009 год. по гр.д.№ 444/2009 год. е след изтичане на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Определението е правилно. Постановеното от Варненския апелативен съд на 17.11.2009 год. решение по в.т.д.№ 444/2009 год. е връчено на страната, настоящ частен жалбоподател, чрез надлежно упълномощения и процесуален представител - адв. П.К. на 26.11.2009 год.. Следователно едномесечният срок по чл.283 ГПК, броен по правилото на чл.60, ал.3 ГПК, както правилно е приел и въззивният съд, за [фирма], [населено място] е изтекъл на 28.12.2009 год. - присъствен ден. Поради това законосъобразно Варненският апелативен съд е счел, че подадената от настоящия частен жалбоподател, като касатор на 06. 01. 2010 год., касационна жалба се явява просрочена. Обстоятелството, че в хода на делото представеното още в първоинстанционното производство пред ВОС по т.д.№ 946/2008 год. пълномощно на адв. П.К., надлежно подписано от законния представител на [фирма], [населено място] няма данни да е било оттеглено по предвидения в процесуалния закон ред и съгласно съдържанието му, учредената представителна власт на процесуалния представител на ЮЛ –търговец е обща - до „окончателното приключване на същото дело пред всички инстанции, както и в производството по отмяна” изключва основателността на въведеното с частната жалба оплакване за нередовно съобщаване на обжалваното решение, поради неприложимост на процесуалното правило на чл.51, ал.1 ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в хода и на първоинстанционното и на въззивното производства, настоящият частен жалбоподател, като страна по делото е бил редовно призоваван именно и чрез адв. К., както сочи приложената по делото призовка за проведеното на 28.10.2009 год. съдебно заседание пред Варненския апелативен съд. Следователно изводът на въззивния съд, че в случая срокът за касационно обжалване по арг. от чл.60, ал.6 ГПК във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, не е бил спазен е законосъобразен и в съответствие със същия обосновано е приложена предвидената в чл.286, ал.1, т.1 ГПК процесуална санкция. Що се касае до твърдението, че касационната жалба е била приподписана само от юрисконсулта на касатора, то този факт, освен, че е останал недоказан е и правно ирелевантен, тъй като сам по себе си не води до надлежно оттегляне на даденото пълномощно на адв. П.К.- арг. от чл.35 ГПК. Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК