Определение № 60591 от 08.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 424/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. А., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. П. против решението от 27.11.2018 г. по гр. д. № 265/2018 г. на Окръжен съд - Монтана.

Ответникът Е. С. С. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не ангажира становище по жалбата.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е горното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 44/06.02.2018 г. по гр. д. № 573/2017 г. на Районен съд – Лом за отхвърляне на предявеният от Н. К. А. срещу Е. С. С. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, включително психически такива, причинени от ответника с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в периода 15.10.2015 г. - 15.02.2016 г., изразяващи се в многократно отправяни заплахи за саморазправа и убийство, някои от които придружавани от физическо насилие - разтърсване и душене; заплаха с палеж и с унищожаване на личната карта на ищцата, извършена на 01.11.2015 г.; заплаха за публично разгласяване на неверни позорни обстоятелства, осъществена на 07.11.2015 г.; подбудителство към кражба от дома й, осъществено на 18.11.2015 г.; ограничаване достъпа до помещение в жилището на ищцата в [населено място], област Монтана, извършено на 27.11.2015 г.; разгласяване на неверни позорни обстоятелства и заплаха за убийство, извършени на 13.01.2016 г. и палеж на къщата й, извършен на 01.02.2016 г., в общ размер на 10 000 лв.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като e установил, че страните се познават и живеят в [населено място], област Монтана (в процесния период ищцата е обитавала наследствената си къща в това населено място). Отношенията им са влошени, за което сочат приложените по делото НЧХД № 198/2016 г. и НЧХД № 649/2016 г. по описа на РС – Лом, образувани по тъжба на ищцата срещу ответника за деяния, идентични с процесните. Делата са прекратени и по тях не са събрани доказателства относими към спора. Изразено е разбирането, че съгласно чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително неимуществените. В отговор на оплакванията по жалбата на ищцата втората съдебна инстанция е изискала от Района прокуратура – Лом посочените протоколи за полицейско предупреждение, чрез събирането на които страната е целяла да докаже наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и влошеното й здравословно състояние. Съобразени са данните от разпореждане от 25.01.2016 г., с което на основание чл. 64, ал. 1 ЗМВР е разпоредено ответникът да не се саморазправя, да не влиза в пререкания и да не отправя обиди и закани срещу ищцата, да не нанася побой над нея и да не заплашва същата с убийство, всички спорни въпроси да решава по законен ред. Решаващият състав е приел, че претенцията е изцяло неоснователна и недоказана, тъй като по делото не са установени кумулативните предпоставки от състава на основанието по чл. 45 ЗЗД. В тази връзка е изтъкнато, че ищцата, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е провела доказване на конкретно поведение на ответника, което е извършено противоправно и се изразява в няколко деяния, осъществени в обективна връзка помежду си и на посочените дати през исковия период; че именно в резултат на тези деяния са произтекли вредите (за които са представени медицински документи), чието обезщетяване се претендира и какъв е техният размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси, които поддържа да са обуславящи изводите на въззивния съд по конкретното дело и са от значение за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа наличие и на фактическия състав по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като предпоставка за достъп до касация на въззивното решение, поради очевидната му неправилност.

Въпросите, с разглеждането на които се обосновава искане за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са следните:

1. „Длъжен ли е съдът да наложи глоба на държавното учреждение?“;

2. „Основание ли е непредоставянето на исканите документи за отлагане на делото?“;

3. „Задължен ли е съда да изиска повторно официалните документи?“;

4. „До колко пъти съдът е длъжен да отложи делото и да направи ново искане до съответното държавно учреждение, ако отговорът на въпроси под № № 2 и 3 е положителен?“.

Те са формулирани с оглед хипотеза, която страната предпоставя, а именно, че макар и да са изискани от съда по реда на чл. 186 ГПК официални документи (протоколи за полицейско предупреждение) не са представени по делото от държавното учреждение.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от второинстанционния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случая изложението към касационната жалба не съдържа поставен правен въпрос с очертаното в процесуалния закон значение. Питанията на страната са поставени с оглед становището й, че са налице всички кумулативно разписани предпоставки на иска по чл. 45 ЗЗД и следва да се ангажира деликтната отговорност на ответника, противно на възприетото от съдилищата, вкл. и от въззивния съд отсъствие на негово противоправно поведение. Според касатора претенцията се явява доказана с изготвените „протоколи за полицейско предупреждение“, който втората съдебна инстанция следвало да събере предвид направеното от него доказателствено искане за това. Изложение с такова съдържание по същество обективира становището на страната срещу изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения деликтен иск и е оплакване по правилността на неговото решение. Принципно, въпрос, изведен от становище на страната, не съставлява общо основание за селекция на касационната жалба. Формулираните в случая въпроси са предпоставени, както вече се изтъкна по – горе, от една хипотеза, която не се е осъществила. Те са изцяло ирелевантни към спора, предмет на делото. Освен това въпросите са фактически, тъй като предполагат обсъждане на доказателства, а не касаят правни разрешения на второинстанционния съд. Непоставянето на релевантен правен въпрос от значение за изхода по делото, само по себе си е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към разясненията по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт.

Другото поддържано основание за достъп до касация – по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, също така не е налице. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебния акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. В случая касаторът не обосновава, а и настоящата инстанция не констатира наличието на посочените пороци. Изтъкването на съображения за пропуск на въззивния съд да събере доказателства относно сочени като релевантни за спора факти, при оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение и направено от страната доказателствено искане, поради което делото било останало неизяснено от фактическа страна, не мотивира предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В заключение следва да се посочи, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, последицата от което е недопускане на въззивното решение до касационен контрол.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение