Определение № 3841 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „МБАЛ Дулово“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. С., против определение № 196 от 02.04.2026 г. по ч. гр. д. № 134/2026 г. на Окръжен съд – Силистра. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно и иска същото да бъде отменено. Ответницата Г. Ю. Х. – лично и чрез адв. И. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната касационна жалба е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, този състав на ВКС намира следното: Предмет на жалбата е посоченото въззивно определение, с което след отмяна на определение № 59 от 18.02.2026 г. по гр. д. № 519/2025 г. на Районен съд – Дулово, е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на търговското дружество за допълване на определение № 9 от 08.01.2026 г., постановено по горното дело в частта за разноските, с присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550. 66 евро (равностойни на 1 077 лв.). С определението, чието допълване в частта за разноските е поискано, е прекратено производството по трудовия спор между Г. Ю. Х. и ответната болница, по исковете за защита срещу незаконно уволнение – чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради оттеглянето им на основание чл. 232 ГПК. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, след образуване на делото и преди първото по делото заседание ищцата е оттеглила исковете си без да сочи причините за това. Застъпил е становището, че в тази хипотеза разноските за производството се възлагат на ищеца. Това е правилото. Съобразил е, че случая мотивът за предприетото процесуално действие по десезиране на съда е установеното в хода на частното производство (заявено с частната жалба до втората съдебна инстанция и признато от ответника по жалба) обстоятелство, че ищцата е сключила нов трудов договор с ответната болница. В обжалваното определение са изтъкнати съображения, че ако работодателят е дал повод за завеждане на делото и в впоследствие с поведението си е предизвикал отпадане на правния интерес от търсената защита (напр. защото е възстановил ищеца на работа след предявяване на иска), отговорен за разноските е работодателят (т.е. ответникът по спора) по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че извънпроцесуалното му поведение е повод както за завеждане на делото, така и за неговото прекратяване. Предвид на изложеното е формиран решаващ извод, че интересът от искова защита по прекратеното дело е отпаднал за ищцата, доколкото тя е назначена на същата длъжност в предприятието на ответника, от която в предходен момент е била освободена (предмет на оспореното като незаконно уволнение), с което действие работодателят я е възстановил (практически) на предишната работа. Затова, по изтъкнатите по - горе доводи е прието, че последният (т. е. ответната страна по трудовия спор) е този, който следва да понесе отговорността за разноски при прекратяването на делото в разгледаната хипотеза, но не и ищцата. В изложението към частната касационна жалба не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е обусловил изхода по делото. Вместо това страната излага отново доводите й по частната касационна жалба, които са фактологични – съдържат подробно изложение на фактическите обстоятелства по сезиране и последващото десезиране на съда с разглеждане трудовия спор, но не повдигат питане, което да е обусловило правната воля на въззивния съд по обжалваното определение. За да бъде последното допуснато до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, респ. тези по чл. 280, ал. 2 ГПК. Предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно и независимо от конкретиката на делото. В случая, както се изтъкна по - горе, частният жалбоподател не сочи материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е обусловил изхода по конкретното дело - според тълкуването, дадено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т. е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В посочения тълкувателен акт е разяснено още, че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Липсата на поставен релевантен правен въпрос – т.е. на обща предпоставка за достъп до касация, само по себе е достатъчно основание за недопускане на обжалването без да е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това – така мотивите към указанията по т. 1 от ТР № 1/2010 г., ОСГТК. В заключение, искането за селектиране на частната касационна жалба е неоснователно и не може да се удовлетвори. При този изход на делото, частния жалбоподател дължи на ответника по жалба разноските за настоящото производство – за адвокатско възнаграждение, които са поискани своевременно и удостоверени с приложения договор за правна защита и съдействие, в размер на 400 евро (в частта относно вписването на направеното плащане - в брой, договорът има характера на разписка – вж. т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г., ОСГТК). Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.