Определение № 134 от 21.09.2011 г. на ВКС по д. № 2123/2011 г.

Производството е образувано на основание на чл. 135, ал. 4 от АПК, с определение № 120 от 12. 07. 2011 год. по ВЧНД № 203 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Силистра, с което по същество е повдигнат спор за подсъдност, между Окръжен съд – гр. Силистра и Административен съд – Силистра. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е, че компетентен да разгледа делото, се явява Административен съд – Силистра. Настоящият състав за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 453 от 03. 06. 2011 год. постановено по НАХД № 517 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. Силистра, нарушителя Р. К. Р. е признат за виновен в извършване на проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, поради което на основание чл. 6, ал. 1, б. „а” от УБДХ му е било наложено административно наказание „задържане в поделенията на МВР” за срок от седем денонощия. Постановеното решение е било обжалвано от нарушителя Р. пред Административен съд – Силистра, като с определение № 451 от 07. 07. 2011 год. постановено по КНАХД № 137 / 2011 год. по описа на същия съд, жалбата на Р. била оставена без разглеждане, производството по делото било прекратено и същото било изпратено по подсъдност на Окръжен съд – гр. Силистра. С определение № 120 от 12. 07. 2011 год. постановено по ВЧНД № 203 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Силистра, жалбата на нарушителя отново била оставена без разглеждане, производството по делото било прекратено, а делото изпратено на ВКС на РБългария за определяне на подсъдността на делото. като по същество е повдигнат спор за подсъдност, между Окръжен съд – гр. Силистра и Административен съд – Силистра. Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на нарушителя Р. се явява Окръжен съд – гр. Силистра. Това е така поради следните съображения: Както в теорията, така и в практиката, не съществуват съмнения относно административно-правния характер на производството по Указа за борба с дребното хулиганство, както и относно това, че административно-наказващият орган по УБДХ е районният съдия в едноличен състав. Относно характера на това производство сочи и разпоредбата на чл. 89, ал. 1, т. 1, б. "г" от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните и апелативните съдилища /обн. ДВ, бр. 66 от 18. 08. 2009 год., приет от Висшия съдебен съвет/, според която по УБДХ се образуват административно-наказателни дела. В производството по налагане на процесното административно наказание по УБДХ, на нарушителя се налага наказание "задържане в поделенията на МВР", което по тежест е приравнено с правния статус на задържаните под стража и лишените от свобода. В тази насока се е произнесло ОСНК на ВС с Т. Р. № 89 по н. д. № 74 / 1982 год. От своя страна, Конституционния съд е дал оценка на характера на деянието "дребно хулиганство" като е приел, че то представлява "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКЗПЧОС, което макар и санкционирано в административнонаказателно производство, поради тежестта и строгостта на предвиденото основно наказание "задържане в поделенията на МВР" е равнозначно на наказанието "лишаване от свобода". При това положение, се налага извода, че възможността на нарушителя по УБДХ да бъде санкциониран с наказание "задържане в поделенията на МВР", равнопоставено с наказанието "лишаване от свобода", предвидено в системата по чл. 37 от НК, предполага да му се даде възможност и да се защити срещу обвинението /по същността си наказателно, макар и в проведено административно производство/, ползвайки всички права по НПК, включая и да развие правото си на защита пред следващата редовна инстанция, като както е отбелязано и в конституционно дело № 19 / 2010 год., за административно-наказателните производства /каквото безспорно е това по УБДХ/, е предвидена двуинстанционност. Такава въззивна инстанция се явява съответният окръжен съд, който освен изложеното касателно наказанието „задържане в поделенията на МВР”, съобразно разпоредбите на НПК се явява въззивна инстанция за районните съдилища и тъй като решението на районния съд по чл. 6 от УБДХ следва да бъде предмет на въззивен контрол, а не на касационна проверка, Окръжен съд – гр. Силистра се явява компетентен да разгледа жалбата на нарушителя Р. срещу решение № 453 от 03. 06. 2011 год. постановено по НАХД № 517 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр. Силистра.. Воден от гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, смесен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд