Определение № 133 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6326/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.Nо 6046/22.08.2014 година на Е. А. Ф. от [населено място], заявена чрез адв. Б. Д. и адв. И. Г. АК П. срещу въззивно Решение Nо 320 от 09.07.2014 година по гр.възз.д. Nо 368/ 2014 год. на ОС- Пазарджик. С посоченото решение е потвърдено Решение Nо 43 от 17.01.2014 год. и Решение No 206 от 13.03.2014 год. постановени по гр.д. Nо 750/2012 год. на РС- Пазарджик по отхвърления иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стар/ за нанасяне в КК на града, възстановен по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони неправомерно отнет, без процедура по отчуждаване, недвижим имот в [населено място]. С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК. Наведени са доводи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, поради приетата теза при ново разглеждане на спора по въпроса дали наследодателят на ищците е бил собственик на земеделските земи, въпреки влязлото в сила решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че по процесуалните въпроси: не следва ли искът по чл. 53 ал.2 ЗКИР, в редакцията ДВ. Бр.34/2000 год. представляващ спор за материално право да бъде завеждан/ иницииран/ от заинтересованата страна, която е отказала да подпише акта за непълното и грешки, за да може именно тя в последващо производство да изложи съображенията си и да формулира причините, поради което не е подписала, заявявайки за какво именно спори ? Щом веднъж собствеността върху даден имот е установена и призната с влязло в сила решение, въз основа на което е издадено и решението за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ от съответната ПК/ОбСЗ и съдът е изследвал доказателствата, свързани със собствеността на имота, следва ли същият съд, който го е постановил, в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция / отново да събира доказателства за собствеността нас имота щом в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/ ответникът, който се явява неподписало акта за изменение и допълване на КК заинтересовано лице, не е доказал собствеността си върху имота, а само твърди, че ищецът не е собственик, следва ли искът да бъде отхвърлен на това основание ? се налага произнасянето на ВКС, тъй то с приетите нови редакции на ЗКИР се поставят проблеми, който следва да бъдат разрешение. По делото, в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [община], с който отговор се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване тъй като изведените въпроси не засягат предмета на спора и по тях няма произнасяне от въззивния съд, а засягат основателността на иска.Защитата на ответника по касация се позовава на съдебна практика, която приема, че касационният съд не може сам да формулира въпросите за да се допусне касационното обжалване. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция преди изменение ДВ. бр.50/2015 годна / намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед характера на иска - вещен иск, намира същата за процесуално допустима След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, искането да се допусне касационно обжалване е по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за основателно. Част от изведените въпроси- а именно: ако собствеността върху даден имот е установена и призната с влязло в сила решение, въз основа на което е издадено и решението за възстановяване правото на собственост на базата на анализирани доказателства, свързани със собствеността на имота, следва ли решаващият съд по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР / редакция ДВ. бр.34/2000 год. / отново да събира доказателства за собствеността на имота щом в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/ ответникът, отказал да подпише акта за изменение и допълване на КК, не е доказал в производството право на собственост върху имота, а само оспорва правото на собственост на ищеца, налагат да получат отговор в съответствие и с приетата задължителна съдебна практика по ТР No 4/2014 година на ОСГК на ВКС. Останалите изведени въпроси, като неотносими към предмета на спора, не могат да бъдат квалифицирани като такива по чл. 280 ал.1 ГПК и да дадат база за преценка за допускане на касационното обжалване. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати пропорционална държавна такса, равна на тази заплатена за въззивно обжалване, която в случая е в размер на 50 лв. /петдесет лева/. Държавната такса следва да бъде внесен по сметка на ВКС в седмодневен срок от съобщението до страната, като на съда съответно бъде представено копие от вносния документ.При неизпълнение на задължението делото следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия