Определение № 425 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 311/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Р. И. К. е подал частна касационна жалба срещу определение № 303 от 03.05.2010 г. по ч. гр. д. № 201/2010 г. на Окръжен съд – Л., в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба подадена от ответника по иска К. срещу определение от 31.03.2010 г. по гр. д. № 619/09 г. на Т. районен съд, с което е прекратено производството по предявения от ищците срещу касатора иск по чл. 108 ЗС с предмет - ливада с площ от 12.035 дка, съставляваща парцел 39, в масив 6, в м. “Садините” по картата на землището на с. Б. на основание чл. 299 ГПК, поради липса на правен интерес Касационният довод е за необоснованост на извода за липса на правен интерес от обжалване на определението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Развит е довод, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за наличие на правен интерес за ответника от обжалване на определението за прекратяване на производството по предявен срещу него ревандикационен иск след като в отговора по исковата молба той е при направил възражение за нищожност на договор за покупко-продажба, от който ищците черпят вещни права. Поддържа се, че този въпрос е съществен за допустимостта на частната жалба и е от значение за точното прилагане на процесуалния закона. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Срещу касатора е предявен от А. М., А. М. и други ищци, като съсобственици на описания недвижим имот, ревандикационен иск, обективно и субективно съединен с иск за присъждане на обезщетение за ползване на имота без основание периода от 01.12.2005 г. до предявяване на иска. С определение 31.03.2010 г. по гр. д. № 619/09 г. Т. районен съд е прекратил производството по ревандикационния иск след като е приел, че по него има формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение от 24.11.2000 г., постановено по гр. д. № 239/2000 г. на Т.. Решението е постановено по ревандикационен иск предявен от наследодателя на ищците С. М. А. срещу жалбоподателя К. за същия имот. То е задължително както за ищеца, така и за неговите наследници – чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.). От приложеното гр. д. № 476/2005 г. на Т. районен съд се установява, че то е образувано по предявен от жалбоподателя срещу наследниците на С. А. иск за установяване нищожността на договор за продажба на описания недвижим имот сключен между ПК “Б. В.”, гр. Т. като продавач и С. А. като купувач. С решение от 30.01.2007 г. постановено по гр. д. № 331/2006 г. Л. окръжен съд е обезсилил решението по гр. д. № 476/05 г. на Т., в частта, с която установителния иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е бил уважен и е прекратено производството по този иск след като съдът е приел, че ищецът К. няма правен интерес от него, тъй като не е бил страна по договора и не твърди да е носител на вещни права върху имота, предмет на продажбата. Това решение е влязло в сила. При правилно прилагане на процесуалния закон съдът е приел, че жалбоподателят К., като ответник по ревандикационен иск за същия имот, няма правен интерес от обжалване на определението, с което производството по него е прекратено. Такъв интерес имат само ищците, тъй като определението прегражда пътя им на защита по исков ред. От него не произтичат неблагоприятни правни последици за ответника, то не накърнява негови процесуални права, поради което той няма интерес от обжалването му. Определението е постановено при правилно прилагане на процесуалния закон и не е налице основание за отмяната му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.