Определение № 933 от 15.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 126/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. [община] чрез адв. Д. С. К. обжалва решение № 394 от 20.11.2023 г. по в.т.д. № 14/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, 3 търговски състав, с което е потвърдено решение № 354 от 08.11.2022 г. по т.д. № 288/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, X. състав, с което е отхвърлена подадената от настоящия жалбоподател молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Клинър“ ООД, [населено място]. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, дължи ли въззивният съд да извърши проверка и цялостен анализ дали тези вземания са ликвидни, дали са реално реализируеми, дали вземанията са към свързани или друга особена категория лица, съответно следва ли да извърши преценка за вероятната им събираемост или несъбираемост и въз основа на какви критерии? – противоречие с: решение № 179 от 30.10.2017 г. по т.д. № 1048/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, II т.о.; решение № 32 от 17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС; решение № 163 от 06.02.2020 г. по т.д. № 271/2019 г. на ВКС, II т.о.; решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 348 от 19.02.2019 г. по т.д. № 1022/2018 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96 от 06.07.2022 г. по т.д. № 2738/2019 г. на ВКС, I т.о. 2.Достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност, какво е значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при извършване на преценка за наличие на неплатежоспособност? – противоречие с: решение № 32 от 17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС; решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, II т.о.; решение № 225 от 08.12.2016 г. по т.д. № 2572/2015 г. на ВКС, I т.о.; решение № 163 от 06.02.2020 г. по т.д. № 271/2019 г. на ВКС, II т.о.; решение № 348 от 19.02.2019 г. по т.д. № 1022/2018 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96 от 06.07.2022 г. по т.д. № 2738/2019 г. на ВКС, I т.о. 3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета па спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях? – противоречие с: решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 75 от 20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 94 от 13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 161 от 04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 202 от 25.01.2018 г. по т.д. № 1826/2016 г. па ВКС, I т.о. и др. „Клинър“ ООД, [населено място] оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. Въззивният състав е приел, че сключеният между страните - [община] - като възложител и „Клинър“ ЕООД – като изпълнител, договор 11-ДУ-15/26.03.2009 г. за осъществяване дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на територията на [община] безспорно има характеристиките на търговска сделка. Посочил е, че съгласно чл. 286, ал.1 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, според ал. 3 на същия член при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие, а съгласно чл. 287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. В процесния случай е установено, че едната страна по сделката е търговец - дружество с ограничена отговорност, сделката е свързана с упражняваното занятие на този търговец, като поетите с договора задължения напълно съответстват на вписания предмет на дейност на дружеството в търговския регистър. Приел е, че обстоятелството, че договорът е сключен по реда на Закона за обществените поръчки и по отношение на договора се прилагат разпоредби на този закон, не изключва по никакъв начин търговския характер на сделката. Въззивният състав е посочил, че съгласно чл. 608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ. Посочил е за вярно, че в процесния случай не е обусловено от действителността, прекратяването, развалянето или унищожаването на сделката. Съдът е приел обаче, че така изброените хипотези в нормата на чл. 608, ал.1 от ТЗ, на първо място, не са изчерпателни. Приел е, че показател за това е употребата на термина „включително“, което означавало, че са възможни и други хипотези, в които паричното задължение да се отнася към търговска сделка. На второ място, в процесния случай, е прието, че процесното вземане е свързано с изпълнението на посочения договор - плащането на цената за извършените услуги е основно задължение на възложителя, а в процесния случай присъдената сума е била платена от [община] именно като цена на услугата, по издадени от изпълнителя фактури въз основа на договора; спорът между страните е бил именно за действително дължимия размер на възнаграждението - уговорения в първоначалния договор или по - високия /актуализиран съобразно растежа на М./. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че процесното вземане по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД има характеристиките на такова по чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като се отнася до търговска сделка. Приел е, че молителят - [община], има качество на легитимирано лице да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради което е разгледал и въпроса налице ли са останалите законови предпоставки за това. Във връзка с изследване на въпроса налице ли е състояние на неплатежоспособност на длъжника по делото е назначена ССчЕ. Приети са основно заключение, депозирано на 25.01.2022 г., както и допълнително от 28.01.2022 г., в което са отразени корекции във връзка с първоначално извършените констатации. Въззивният състав е посочил, че от същите се установява, че дружеството има задължения в общ размер на 4 127 014,46 лв., включително задължения към доставчици, по получени заеми от търговски дружества, задължения към персонала и към републиканския бюджет. Описани са подробно всички задължения по размер, дата на възникване, контрагент. Констатирано е, че последното плащане към доставчици е към дата 26.01.2021 г., като след тази дата са извършвани текущи и неотложни плащания към ЕВН, персонала и НАП. Установено е, че към момента на изготвяне на експертизата не са налице влезли в сила актове за установяване на публични вземания. Към 31.08.2021 г. задълженията на дружеството с настъпил падеж са в общ размер на 1 982 326,75, подробно посочени в таблица 2. Вземанията с ненастъпил падеж са в общ размер на 2 144 687,11 лв. Към същата дата вещото лице е констатирало краткотрайни активи в общ размер на 5 944 хил.лв., от които вземания - 5 294 хил.лв. и парични средства 650 хил.лв., т.е. краткотрайните активи са достатъчни да покрият задължения в общ размер на 4 127 хил.лв. Констатирано е, че вземанията са формирани от предоставени аванси, гаранции, предоставени заеми, подробно описани в таблица 3. Посочено е, че за последната счетоводна година - 2020 г. финансовият резултат от стопанската дейност на дружеството е загуба в размер на 92 хил.лв.; за 2019 г. също е била реализирана загуба в размер на 170 хил.лв., а за 2018 г. - печалба в размер на 250 хил.лв. Към 31.12.2020 г. длъжникът имал наличност на парични средства в размер на 603 187,93 лв., като е отразено, че тези средства са достатъчни за погасяване на задълженията на дружеството към доставчици, персонал, социално осигуряване и други кредитори, които общо възлизат на 456 831,32 лв. В обжалваното въззвивно решение е посочено, че по делото е прието и допълнително заключение на вещото лице, в което е извършен финансово-икономически анализ към момента на приключване на проверката - м. юни 2022 г., като към размера на задълженията са прибавени и такива по влезли в сила съдебни решения към [община] и [община]. В този смисъл е коригиран размерът на задълженията към 31.08.2021 г. на общ размер от 4 938 хил. лв., като е обоснован извод, че същите могат да бъдат покрити с общия размер на краткотрайните активи от 5 944 хил.лв. Изчислени са коефициенти за обща ликвидност както следва: 2018 г. - 1.3269, 2019 г. - 1.2806, 2020 г. - 1.3344, 2021 г.- 2.1103; коефициенти за бърза ликвидност: 2018 г. - 1.3142, 2019 г. - 1.2793, 2020 г. - 1.3344, 2021 г.- 2.1103. Посочено е, че същите показвали възможност за покриване на краткосрочните задължения с краткосрочните активи, а що се отнася до изчислените коефициенти за незабавна и абсолютна ликвидност, вещото лице е посочило, че същите били с ниски стойности и показват, че дружеството не може да покрие текущите си задължения с наличните бързоликвидни краткотрайни активи. С оглед заключението на вещото лице е посочено, че коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност варират между 0,0121 до 0,1594, като вещото лице било посочило, че това са добри стойности. Изчислени са коефициенти за рентабилност, отрицателни величини, сочещи на неефективна дейност както и коефициенти на финансова автономност, сочещи на абсолютна зависимост на дружеството от кредитори през разглеждания период. С оглед оспорването на събираемостта на счетоводно отчетените вземания, въззивният съд е посочил, че част от вземанията произтичат от договори за заем както следва: Договор за заем от 18.02.2008 г., сключен с „ББТ Проджектс“ АД за сума в размер на 100 000 лв. с падеж 01.04.2021 г;Договор за заем от 14.03.2008 г., сключен с „ББТ Проджектс“ АД за сума в размер на 240 000 лв. с падеж 01.04.2021 г.; Договор за заем от 05.03.2008 г., сключен с „Титан АС - Варна“ ЕООД за сума в размер на 2 600 958.40 лв. с падеж 01.05.2021 г.; Договор за заем от 11.01.2013 г., сключен с „Игория Финанс“ АД за сума в размер на 492 763.30 лв. с падеж 01.05.2021 г. Възприет е извода, с оглед констатациите на вещото лице, че към 31.08.2021 г. не са извършвани плащания от посочените дружества - заемополучатели, като по договорите са начислени лихви в общ размер от 1 415 526,49 лв. към 31.08.2021 г., а към 31.12.2021 г. - 1 545 417,03 лв. Установено е сключването на договор за заем от 18.02.2008 г., с „ББТ Проджектс“ АД за сума в размер на 100 000 лв. с оглед превода на паричните суми с банков превод, през м. март 2008 г. Съответно и осчетоводяване на вземането през 2008 г., както и договор за заем от 14.03.2008 г., сключен с „ББТ Проджектс“ АД за сума в размер на 240 000 лв., също е прието, че е сключен като е констатиран банков превод на 18.03.2008 г. от разплащателната сметка на дружеството, както и осчетоводяване на вземането. По Договор за заем от 05.03.2008 г., сключен с „Титан АС - клон Варна“ ЕООД за сума в размер на 2 600 958,40 лв. прието, че е реализиран банков превод в размер на 2 562 500 лв. на 05.03.2008 г. Констатирано, че осчетоводената сума е 2 600 958,40 лв. в резултат на прихващане с 38 458,40 лв. по споразумение между двете дружества от 01.09.2014 г. По Договор за заем от 11.01.2013 г., сключен с „Игория Финанс“ АД за сума в размер на 492 763,30 лв. е прието, че вземането е осчетоводено с оглед банков превод от м. януари 2013 г. С оглед представените и анализирани писмени доказателства и заключението на вещото лице, въззивният съд е обобщил извод, че договорите са сключени, счетоводното отразяване на вземанията отговаря на представените доказателства. Въззивният съд е направил извод, че тези вземания следва да бъдат изключени и да се коригират коефициентите за ликвидност, само в хипотеза, ако се установи, че заемателите не са в състояние да изпълнят задълженията си. Прието е, че липсват такива доказателства. Прието е, че липсват несъбираемост само поради обстоятелството, че на падежите на задълженията 01.04.2021 г. и 01.05.2021 г. липсва изпълнение на задълженията. Прието е, че вземането към „Титан АС“ ЕООД, клон Варна, съгласно договор от 05.03.2013 г. не е доказано да е спорно, защото нямало доказателства за това. По справка към момента на въззивното производство ЕИК на „Титан АС „ ЕОДО принадлежи на „Сантит“ ЕООД, с предходно наименование „Титан АС“. Едновременно с това има вписано дружество „Титан АС Варна“ ЕООД с друг ЕИК. Второто дружество, било оспорило вземането, като е твърдяло, че нямало договорни отношения с „Клинър“ ООД. Прието е, че действителният титуляр не е оспорил вземането. По отношение на „БТ Проджектс“ АД, е прието, че съобщението за връчване на запорно съобщение не е връчено, поради неоткриване на субекта е прието също за обстоятелство, което не определя вземането към това лице като спорно. Така въззивният състав не е споделил тезата на жалбоподателя за реално несъществуване на вземанията по коментираните договори за заем. Приел е, че от представените писмени доказателства и заключението на ССчЕ се доказва, че вземанията за заем са осчетоводени на база реално предоставяне на сумите по банков път, като осчетоводяването кореспондира с писмените договори и банковите документи. Посочил е, че договорът за заем е реален и за сключването му се изисква реално предоставяне на сумите, като в процесния случай такова не е налице. Така съдът не е подкрепил тезата на жалбоподателя, че вземанията не съществуват. Според въззивния съд, за да се приеме тезата, че вземанията са несъбираеми, следва да са налице доказателства задължените лица по договорите да не са в състояние да изпълнят задълженията си, каквито е прието, че по делото няма. Падежът на задълженията е настъпил съответно на 01.04.2021 и 01.05.2021 г. Съдът е приел, че обстоятелството, че по тях няма плащания, само по себе си не означава същите да са несъбираеми. Въззивният състав е посочил, че възражението, че вземанията имат спорен характер, се основава на обстоятелството, че след съобщение за наложен запор върху тези вземания в рамките на изп.д. № 469/2018 г. на ЧСИ А., „Титан АС Варна“ ЕООД е оспорило вземането пред ЧСИ, а съобщението до „ББТ Проджектс“ АД е върнато с отметка „непотърсено“. По отношение на наведените от [община] доводи, че счетоводството на длъжника е нередовно водено, като се позовава на констатацията на вещото лице, че не са осчетоводени задълженията към [община] и [община], установени с влезли в сила съдебни решения, въззивният съд е посочил, че това обстоятелство представлява основание да се приложи съответната корекция при изчисляване на коефициентите за ликвидност в качеството им на средство за установяване икономическото състояние на длъжника, като тази корекция е направена в заключението на ССчЕ пред първата инстанция и размерът на тези задължения е включен от вещото лице в общия размер на краткосрочните задълженията на длъжника. Посочено е, че съгласно чл. 742, ал.1 от ТЗ /в актуалната му редакция/ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно да покрие задълженията му. Апелативният състав е приел, че наличието на тази хипотеза не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Посочено е, че и тук, доводите на жалбоподателя са свързани единствено с оспорването на реалното съществуване и събираемост на вземанията по коментираните договори за заем. Посочено е, че вземанията са част от имуществото на търговеца и няма основание да бъдат изключени при преценката на състоянието на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ, като се вземе предвид единствено обстоятелството, че длъжникът не притежава право на собственост върху недвижими имоти, не разполага с материални запаси и няма налични стоки. От приетите заключения на ССчЕ е установено, че имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на неговите задължения, при което не се установява състояние на свръхзадълженост. Въззивният съд е посочил, че изложените във въззивната жалба доводи във връзка с тенденциите в икономическото състояние на длъжника, влошаване на икономически показатели, реализиране на финансова загуба и т.н. излизат извън предмета на основанието „свръхзадълженост“ за откриване на производство по несъстоятелност, при което на преценка подлежи единствено съотношението между имуществото на длъжника и неговите задължения. Предвид изложените мотиви въззивният съд е заключил, че първоистанционното решение следва да бъде потвърдено. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Видно е от мотивите на решението на въззивния съд, че е прието отсъствието на състояние на неплатежоспособност, след като е направена преценка, че вземанията на ответника са надлежно осчетоводени, както и са преценени като безспорни и неустановено да са несъбираеми, след настъпване на падежа на задълженията. С оглед наличието на така записаните вземания, въззивният съд е приел, че коефициентите за ликвидност са в референтни стойности и не сочат състояние на неплатежоспособност на ответника. Настоящият съдебен състав намира, че посоченият в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, първи правен въпрос относно преценката за платежоспособност на длъжника е разрешен от въззивния съд. Разрешението е станало в отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в сочените и съдебно известни на настоящия съдебен състав решения на ВКС. С оглед трайната практика на ВКС, цитирана от касатора и в частност решение 164 от 30.11.2016 г. по т.д. 284/16 г., ВКС, II ТО, решение № 32 от 17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, I ТО на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното съдебно решение, с цел да се провери дали въззивният съд, приемайки наличието на записвания на вземанията на длъжника, като част от краткотрайните активи е достатъчно основание да се приеме, че длъжникът може да посрещне с текущите си активи, текущите си задължения. Следва да се прецени дали въззивният съд е взел предвид действителната реализируемост на активите и тяхната ликвидност, както и комплексна преценка на спорните активи относно действителната им събираемост и съответно изводи относно тяхната ликвидност. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България