Определение № 254 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 939/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото И. В. Й. против решение № 7/08.01.2025г. по в.гр.д. № 565/2024г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 241/15.07.2024г. по т. д. № 348/2023г. на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която е отхвърлен частичният му иск срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 28.04.2023г., причинено от водача И. Р. З. при управление на лек автомобил Опел „К.“, с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД, за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2023г. до окончателното й изплащане Касаторът твърди, че въззивното решението е очевидно непревилно и постановено в нарушение на материалния закон по приложението на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение не е достатъчно за компенсиране на последвалите усложнения вследствие на процесното ПТП, липсата на възстановяване в обичайния период 8- 9 месеца, отражението на психиката на пострадалия, както и на начина му на живот, включително невъзможтността му да бъде пълноценен родител, какъвто фактически е бил. Ответникът по жалбата и по делото, ЗД „БУЛ ИНС" АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Безспорно установено е наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. Апелативният състав въз основа на заключението на комплексната съдебно - медицинска и автотехническа експертиза е установил каква е била поставената диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца е било причинено травматично увреждане: многофрагментно счупване на тибията/ голямо пищялна кост/ в проксимален /горен/ край с вътреставна комуникация, наложило ортопедична хирургична интервенция и в последствие - домашно амбулаторно лечение. Описаното травматично увреждане отговаря да е получено при станалото ПТП, поради което е прието, че е налице причинна връзка между ПТП и уврежданията на лицето. Отчетена е продължителността на оздравителният период около 7 - 8 месеца и факта, че пострадалият е изпитвал болка по време на оздравителния процес. В конкретния случай се е получила инфекция, която е затруднила зарастването на оперативната рана по вътрешната повърхност на подбедрицата, поради което към настоящия момент пострадалият не е възстановен напълно. Налице е продължаващо възпаление на дясната подбедрица, с ненапълно зараснала оперативна рана и ограничени и болезнени движения в колянната ставна област. Въз основа на заключението на вещото лице К. Д. Я. по допуснатата съдебно-психологична експертиза е прието за установено, че претърпяната от ищеца катастрофа е довела до негативни емоционални преживявания. Пострадалият не е търсил консултация с психолог, нито е провеждал специализирано лечение. Опитал се е да се справи с помощта на семейството и близките си, ползвайки своя личностен ресурс - емоционална стабилност и уравновесеност, помагащи му да пази контрол на емоциите. В момента на освидетелстването е налице частична редукция на болестната симптоматика, но има и епизодични проблеми с безпокойство, чувство на напрежение и несигурност, промяна на интересите и навиците, ограничително поведение. Психологът е констатирал повишено ниво на тревожност и депресивна симптоматика при пострадалия и е препоръчал психотерапевтична помощ и подкрепа. Решаващият състав е кредитирал и показанията на разпитаната свидетелка Х. Н. С., според които възстановителният период е продължил няколко месеца. За физиологичните нужди през първия месец е използвана подлога. За пострадалия се е грижила свидетелката в техния дом. Постепенно ищецът е започнал да се изправя и да ползва патерици за около пет месеца. Кракът му обаче не е зараснал нормално, тъй като има секрет от раната. Установено е било, че има бактериална инфекция и три месеца са поставяни превръзки и друго лечение, но и понастоящем пак понякога има секрет. Пострадалият и до настоящия момент куца, оплаква се от болки и отоци. Вече не карал мотора си, само лек автомобил. Преди бил активен, ходели с децата за риба или на излети в планината, но след инцидента това приключило. Като съобразил степента на причинените болки и страдания, продължилия няколкомесечен възстановителен период, необходимостта от чужда помощ през част от този период, настъпилото възстановяване на движенията на крайника, което обаче все още е непълно, както и усложнението, настъпило в резултат на инфекцията на раната, препятстващо нейното зарастване, съдът счел, че за репариране на претърпените от пострадалия неимуществени вреди следва да се определи обезщетение в размер на 50 000 лева, без да се отчита никакъв процент на съпричиняване от негова страна. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ 3а да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди?; 2/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт множество телесни повреди с трайно, пожизнено отражение, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя: конкретизиран във връзка с конкретното дело сочената съдебна практика, както следва: 2.1/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищеца и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите; 2.2/ Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика- ППВС 4/68г. Твърди се противоречие с решение № 151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г. на II т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т.д.№ 2998/2013г. на I т.о. на ВКС, решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г. на II т.о. на ВКС, решение № 151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г. на II т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на I т.о. ВКС, решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на II т.о. ВКС. чл. 280, ал.1, т.1 ит.З ГПК.; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди?; Твърди се противоречие с решение № 151/12.11.2013г. по т.д.№ 48б/2012г. на II т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т.д.№ 2998/2013г. на I т.о. на ВКС, решение № 88/09.07.2012г. по т.д.№ 1015/2011г. на II т.о. на ВКС.; 4/ Длъжен ли е съдът да търси ..Точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите?; Твърди се противоречие с решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на II т.о. на ВКС, решение № 88/17.06.2014г. по т.д.№ 2974/2013г. на II т.о. на ВКС, решение № 177/27.10.2009г. по т.д.№ 14/2009г. на II т.о. на ВКС, решение № 1/05.02.19г. по т.д.№ 1002/2017г. на I т.о. на ВКС.; 5/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2021г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това?; Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?; Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2021г., предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди?; Твърди се противоречие с решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на II т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на II т.о. на ВКС, решение № 23/25.03.2014г. по т.д.№ 1154/2013г. на II т.о. на ВКС, решение № 157/28.10.2014г. по т.д. № 3040/2014г. на II т.о. на ВКС, решение № 94/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на I т.о. на ВКС, решение № 151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г. на II т.о. на ВКС.“ Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.281, ал.1, т.1 ГПК и цитира следната съдебна практика: решение № 18/11.04.2022г. по т.дело № 164/2021 на II т.о. на ВКС, решение № 62/01.08.2020г. на по гр.д.№ 3231/2018г на САС, решение от 28.02.2012 г. по гр.д. № 9060/2009г. на СГС, решение по гр.д.№ 13218/2014г. на СГС, потвърдено с решение по гр.д.№ 466/2016г. на САС и определение на ВКС, решение по гр.д.№ 9362/2015г. на СГС, потвърдено с решение по гр.д. № 3607/2016г. на САС и определение на ВКС, решение от 28.03.2011г. по гр.д. № 3563/2010г. на СГС. Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Отправя възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на разноските на ответника, като се позавава на решението на СЕС от 25.01.2024г., постановено по дело № С-438/2022г., с което е прието, че определените е НМРАВ, адвокатски хонорари, не са задължителни и не обвързват съда. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въпреки че поставените в изложението въпроси, касаещи приложението на чл.52 ЗЗД, отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото решението е постановено в съответствие с дадените разрешения в задължителната и каузална практика на ВКС - ППВС № 4/68г. и решенията на ВКС по чл.290 ГПК. Въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, като ги е преценил в тяхната съвкупност. Следва да се има предвид, че икономическата конюнктура зависи от множество фактори, и индикация за нея са различни икономически макро показатели, а не само нивата на застрахователно покритие, като изброяването на тези показатели не е посочено като условие, обуславящо правилността на акта в задължителната практика на ВКС, а е достатъчно размерът на обезщетението да е определен в съответствие с общественото разбиране за справедливост към момента на ПТП, какъвто е и настоящият случай. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касацията и по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3720 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд