Определение № 429 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт Слава М., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ГО, І възз. с-в, № І-73 от 27.06.2011г. по в.гр.д. № 727/2011г., с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд, № VІІІ-210 от 20.02.2011г. по гр.д. № 3855/2010г., с което са уважени предявените от Г. Г. Д. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да уважи предявените от Г. Г. Д. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, въззивният съд е приел, че не е осъществено посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение „закриване на част от предприятието”. Приел е, че част от лабораторните анализи, които са се извършвали в закритата лаборатория, продължават да се извършват от друго звено и от други работници на ответното предприятие. Извършено е вътрешно преструктуриране на дейността по анализ и контрол на пречиствателната станция и водата, но не и за нейното пълно премахване, като не е ясно в кое структурно звено е прехвърлена тази дейност. Действително лаборатория „Екология” е закрита, но самата дейност на [фирма] предполага технологично необходимостта от пречиствателната станция, вода и от извършване на анализи, изследвания и контрол на нивата на пречистване. Установено е, че се извършва същата лабораторна дейност на мястото на закритата лаборатория, но от други работници вместо от съкратения персонал в лаборатория „Екология”. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправните въпроси „налице ли е закриване на част от предприятието когато минимална част от дейността, осъществявана от закритото звено, продължава да се осъществява от друго звено, но не като основна, а като допълнителна функция” и „налице ли е хипотезата на закриване на част от предприятието когато част от трудовата функция на премахнатата длъжност е преминала към една или няколко други длъжности, но не съставлява тяхната основна дейност, а е прибавена към съществуващите преди това трудови функции”. Прилага решение № 760/16.10.2009г. по гр.д. № 2260/2008г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 2216/05.01.2006г. по гр.д. № 175482003г. ІІІ г.о. ВКС. С първото от тях е прието, че когато част от дейността на закритото звено на предприятието е преминала към друго звено, без да съставлява основната му дейност, е осъществено реално закриване на част от предприятието. С второто от приложените решения е прието, че е налице реално закриване на част от предприятието със закриване на дейността на „Общински пазари и тържища”, при което е отпаднала необходимостта от осъществяване на съответната дейност. ВКС намира, че е налице твърдяното противоречие по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „закриване на част от предприятието”, между въззивното решение на Бургаския окръжен съд и приложеното решение № 760/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „налице ли е закриване на част от предприятието когато минимална част от дейността, осъществявана от закритото звено, продължава да се осъществява от друго звено, но не като основна, а като допълнителна дейност”. На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 249,18 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното съдът