Определение № 115 от 06.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Р. Д. и С. Н. Д. срещу решение №.129/16.11.15 по г.д.№.240/15 по описа на Окръжен съд Разград – с което е потвърдено решение №240/6.07.15 по г.д.№.1138/14 по Районен съд Разград в частта, с която касаторите са осъдени да платят на З. М. Д. общо 8860,13лв. обезщетение за вреди, причинени на апартамент, и 385лв. обезщетение за унищожени движими вещи в него, ведно с лихви и разноски. Ответната страна З. М. Д. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. В случая въззивното решение е постановено по искове срещу двама ответника с обща цена 9133,66лв. обезщетение за вреди на апартамент и 545лв. обезщетение за унищожени движими вещи – или с цена поотделно срещу всеки ответник съответно 4566,33лв. и 272,50лв. Цената на всеки от исковете е под установения в чл.280 ал.2 ГПК минимум - 5000лв. Поради това и решението не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО