Определение № 5317 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1406/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Г. Т., чрез адв. Т. против решение № 34/11.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 2805/2023 г. от Апелативен съд София, с което като е потвърдено решение № 260853 от 19.06.2023 г. по гр.д. № 2997/2019 г. по описа на Софийски градски, са отхвърлени предявените от касатора срещу А. А. М. искове с правно основание чл. 93, ал.2 ЗЗД за сумата от 127 128,95 лв., представляваща равностойността на 65 000 евро и разлика между двойния размер на платения задатък по сключен предварителен договор от 23.07.2018 г. и върнатата на касатора сума на платения задатък, ведно със законната лихва, считано от 1.03.2019 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 990,43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 9.11.2018 г. до 1.03.2019 г. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В жалбата се поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице фактическия състав на клаузата на чл.3.1 от сключения между страните предварителен договор във вр. чл.93, ал.2 ЗЗД за претендиране на внесения задатък в двоен размер. До този извод въззивният съд е достигнал, тъй като не е обсъдил и взел предвид всички наведени от ищеца релевантни факти и обстоятелства, както и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност. Поддържа се неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд, че правото да се иска връщане на задатъка в двоен размер може да възникне само ако продавачът се откаже от договора или не го сключи без основателна причина, а в конкретния случай от изпълнение на сключения предварителен договор се е отказал не продавачът А. М., а купувачът О. Т.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, при наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната и казуална практиката на ВС и ВКС, конкретно посочена за всеки от повдигнатите въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства и длъжен ли е да обсъди всички установени по делото факти и събрани доказателства в тяхната съвкупност; 2/ Длъжен ли е въззивният съд при наличие на договорна клауза с неясен характер да пристъпи към тълкуване на действителната воля на страните съобразявайки всички критерии по чл.20 ЗЗД и кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид при подобно тълкуване и следва ли да бъдат взети предвид наред със съдържанието на договора и обстоятелствата, при които той е сключен и поведението на страните преди и след сключването му и допустима ли е подмяна на волята на страните от съда; 3/ Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички оплаквания на страната, изложени във въззивната жалба; 4/ Следва ли съдът да взема предвид направеното от ответника извънсъдебно признание по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти и 5/ Кои факти и обстоятелства въззивният съд следва да вземе предвид при формиране на вътрешното си убеждение и подлежат ли на преценка ирелевантните факти по делото. Твърди се, че е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението с доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, припокриващи се с тези, наведените в касационната жалба като основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба - А. А. М., чрез адв. Й., в отговор на жалбата излага съображения за липса на сочените от касатора основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество - за неоснователност на изложените доводи за неправилност и необоснованост на решението. Претендира разноски за касационната инстанция. За да достигне до извод за неоснователност на исковете по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и съответно да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за установени по делото следните факти и обстоятелства: 1/ сключен между страните на 23.07.2018 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имоти, по силата на който ответникът - продавач се е задължил в срок до 18.09.2018 г. да прехвърли на ищеца-купувач собствеността върху имот с идентификатор 68134.1937.1528 с площ от 1082 кв.м., представляващ УПИ VII-753, кв.223 по плана на [населено място], с площ от 1050 кв.м., заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 190 кв.м., представляваща имот с идентификатор 68134.1937.1528.1, заедно с подобренията, съоръженията, обзавеждането в имота, съгласно Приложение 1 за обща продажна цена от 650 000 евро; съгласно т.1.4 от договора продавачът се е задължил до датата на сключване на окончателния договор да не променя състоянието на имота, да не извършва без съгласие на купувача каквито и да е ремонтни работи или дейности, с които се променят одобрени проекти на имота или се намалява неговата стойност или се променя предназначението му, както и действия, с които се променят граници на имота или се променят пространства или състояние на помещения в имот; уговорено е, че във всички случаи срокът за сключване на окончателния договор е един месец от датата, на която нотариусът е представил на страните списък от документите, описани в т.2.6 от предварителния договор, но не по-късно от 18.09.2018 г., като владението на имота се предава в деня на плащане на цената на имота от сметката на нотариуса по сметката на продавача във вида, в който той се намира към момента на подписване на предварителния договор, съгласно опис – Приложение 2 и заедно с вещите, съоръженията и подобренията по Приложение 1; продавачът е декларирал, че е единствен собственик на имота, че не е сключвал други предварителни договори за продажбата му, че имотът не е обременен с вещни тежести, не е предмет на извънсъдебен или висящ съдебен спор, на отчуждителни, изпълнителни и обезпечителни производства за публични и частни вземания, че няма предяви права, вкл. реституционни претенции, права на общината или държавата; купувачът от своя страна се е задължил, съгласно т.2.5, при подписване на предварителния договор да изплати на продавача като капаро /задатък/ по смисъла на чл.93 ЗЗД сума в размер на 65 000 евро, представляваща 10% от продажната цена на имота и на обзавеждането, съоръженията и подобренията; посочено е че задатъкът се плаща по специална банкова сметка на нотариуса по чл. 25а ЗННД; остатъкът от продажната цена, купувачът се е задължил да преведе също по специалната сметка на нотариуса, като същата се изплаща на продавача при условие, че представи на нотариуса удостоверения - за липса на тежести, за липса на висящи изпълнителни производства, по чл.87, ал. 6 ДОПК, за липса на висящи дела, че имотът или части от него не са актувани като общинска собственост, както и че за имота няма подадени заявления по ЗСПЗЗ, че регулацията е приложена и др.; съгласно т.3.1 и т. 3.2 от предварителния договор, страните са уговорили, че продавачът дължи да върне на купувача платения задатък в двоен размер в случай, че се откаже от договора и/или не прехвърли собствеността върху имота при условията и сроковете по договора, вкл. и при неоснователно неявяване за подписване на нотариален акт в уговорения срок, а купувачът губи задатъка, ако не сключи окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота при условията и сроковете, посочени в договора и неоснователно не се яви за подписване на окончателен договор, както и ако се откаже от договора без основателна причина; в т.3.3 от предварителния договор страните са уговорили и компенсаторна неустойка в размер на 65 000 евро в полза на купувача при разваляне на договора поради виновно поведение на продавача – да заплати всички консумативни разходи за имота до датата на предаване на владението на имота и представи на купувача съответните платежни нареждания – т.2.2, при деклариране на неверни обстоятелства или представяне на неистински документи или неизпълнение на други задължения, подробно, описани в т.2.3 до т.2.4 от предварителния договор; 2/ на 8.08.2018 г. страните и помощник нотариус К. са подписали споразумение на основание чл.25а, ал.2 ЗННД, според което в срок до три работни дни, купувачът е длъжен да преведе сумата от 65 000 евро по специалната банкова сметка на нотариуса, както и в деня на сключване на окончателния договор да представи пред нотариуса платежен документ, установяващ извършеното депозиране на частта от продажната цена, а не по-късно от два дни преди сключване на окончателния договор, е длъжен да преведе сума в размер на 585 000 евро по специалната банкова сметка на нотариуса, а в деня на сделката да представи на нотариуса платежен документ, установяващ депозирането на остатъка от продажната цена; със същото споразумение е постигнато съгласие между страните в случай, че до 2.10.2018 г. не бъде подписан и вписан в С. окончателен договор за покупко-продажба, нотариусът се задължава да върне сумата по банковата сметка на купувача; 3/ на 18.09.2018 г. в 10,00 ч. страните са се явили в кантората на нотариус В., като в съставения констативен протокол е удостоверено изявлението на купувача, че е посетил имота и е установил, че в него се извършват строителни дейности, изразяващи се в разрушаване на масивната ограда от западната страна на дворното място и изграждането на друга, с която имотът се намалява със 137 кв.м., като тези промени в имота се извършват със знанието на продавача, което обстоятелство покрива основанието на т.1.4 от предварителния договор и съответно се дължи заплащане на съответната неустойка, но въпреки това е склонен работата по сключване на окончателния договор да продължи, като се предоговорят някои от клаузите, в частност – предлага намаляване на цената със 75 000 евро и удължаване на срока за сключване на окончателен договор с един месец, през който продавачът да представи всички документи, които до този момент не е представил – комбинирана скица на имота за периода от 1945 г. до момента, удостоверение за липса на реституционни претенции, за липса на неуредени регулационни сметки, както и документи относно законното изграждане на оградата, която се строи в имота; удостоверено е и изявлението на продавача, че имотът е в състоянието, в което е описан в предварителния договор, вкл. и относно площта му и няма основание за приложение на основанието по т.1.4 от него; че в действителност в имота се извършва изграждане на ограда, което се случва по негова и на собственика на съседния имот инициатива, тъй като и двамата не са знаели, че оградата не е минавала по регулационната линия и е навлизала в съседния имот; заявил е съгласие да се удължи срока за сключване на окончателен договор, в който срок е поел задължение да представи всички документи, необходими за сключването му; 4/ на същата дата – 18.09.2018 г. страните са подписали и приемо-предавателен протокол, удостоверяващ, че продавачът е предал на купувача ключовете от недвижимия имот, предмет на предварителния договор, като изрично е посочено, че последният се предава и приема във вида, в който се намира към тази дата – с новоизграждащата се от продавача ограда в дъното на имота и с размерите и пространството, ограничено от новоизграждащата се ограда, като страните са изразили съгласие, че считано от фактическото предаване на имота, всички неблагоприятни последици в имота са за сметка на купувача, а последният се съгласява, че имотът се предава във вида и състоянието, описани в Приложения 1 и 2 към предварителния договор, с отчитане на промяната касаеща новоизграждащата се ограда; 5/ с нотариална покана от 28.09.2018 г., връчена на продавача на 1.11.2018 г., купувачът О. Т. е отправил изявление, че се отказва от договора поради неизпълнение на задълженията на продавача по т.1.4 и т.2.6 от сключения между тях предварителен договор, поради което на основание т.3.1 от последния кани продавача в 7 дневен срок от получаване на поканата да му заплати сумата от 130 000 евро; 6/ на 17.10.2018 г. купувачът е поискал от нотариус В. връщане на внесената по специалната му сметка сума в размер 65 000 евро, като видно от съставения констативен протокол, нотариусът след като е констатирал липсата на сключен окончателен договор до 5.10.2018 г. между страните, на основание чл.4, ал.1 от споразумението по чл.25а ЗННД е постановил връщане на сумата от 65 000 евро на купувача, като същата му е преведена с платежно нареждане от 31.10.2018 г. съгласно приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза; 7/ от приетите по делото заявления от 3.08.2018 г. и от 23.08.2018 г. съответно до главния архитект и до кмета на район „В.“ и издадените въз основа на тях удостоверения за липса на реституционни претенции, за липса на акт за държавна собственост и на акт за общинска собственост, се установява че продавачът М. се е снабдил с всички изискуеми от нотариуса документи за сключване на окончателния договор, макар и с известно закъснение, доколкото е видно, че част от удостоверенията са издадени след 2.10.2018 г. – датата, на която със споразумението от 8.08.2018 г., страните са постигнали съгласие да бъде сключен окончателния договор; 8/ от приложените по делото скици на процесния поземлен имот от 7.04.2017 г. и от 17.08.2017 г. се установява, че със заповед от 31.05.2017 г. на началника на СГКК- София западната граница на имота е изменена, като вместо зигзагообразна линия тя се превръща в права линия; 9/ съгласно приетата по делото допълнителна съдебно – техническа експертиза и разясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание, оградата от западната граница на процесния имот е изпълнена след трасиране на границата между УПИ XI-754,755 и УПИ VII-753 от правоспособно лице, за което е съставен протокол за извършеното трасиране, като площта на имота с идентификатор 68134.1937.753 съгласно границите му преди изместването на оградата по западната граница навътре в имота е била 1215 кв.м., като понастоящем съгласно границата му по новоизградената ограда е 1082/1078 кв.м., а площта му съгласно кадастралната карта е 1082 кв.м.; 10/ от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 17.09. и 18.09.2018 г. купувачът Т. е разполагал по банковата си сметка със сумата от 622 170,82 евро. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна следното: при съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения и заявен петитум, правна квалификация на иска по чл.93, ал.2 ЗЗД, дадена от първата инстанция е правилна; с оглед диспозитивния характер на нормата на чл.93 ЗЗД, обвързващо за страните по делото е съдържанието на конкретните клаузи от договора, с които е уговорена дължимостта на задатъка – в конкретния случай това са клаузите на т.3.1 и 3.2, според които продавачът дължи на купувача платения задатък в двоен размер, в случай че се откаже от договора и/или не прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, вкл. и при неоснователно неявяване за подписване на нотариален акт в уговорения срок, а купувачът губи задатъка, ако не сключи окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота, вкл. и при неоснователно неявяване за подписване на окончателен договор в уговорения срок, както и ако се откаже от договора без основателна причина. При съобразяване на конкретно установените по делото обстоятелства, въззивният съд е приел, че от изпълнение на сключения между страните предварителен договор се е отказал не продавачът М., а купувачът Т. с отправеното от него на 28.09.2018 г. изявление до продавача, достигнало до последния на 1.11.2018 г., поради което за последния не може да възникне претендираното право по т.3.1 от предварителния договор, а именно да претендира връщане на задатъка в двоен размер поради неоснователен отказ от договора от страна на продавача. Посочено е, че това право за купувача би могло да възникне само при неоснователен отказ от страна на продавача от договора и/или ако последният виновно не изпълни основното си задължение по предварителния договор – да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, вкл. поради неоснователно неявяване за подписване на нотариален акт в уговорения срок. Съдът е изложил и други съображения за неоснователност на претенцията, като е приел че предявеният главен иск не е такъв по чл.92, ал.1 ЗЗД, тъй като видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът не претендира уговорената в т.3.3 от предварителния договор неустойка при разваляне на договора едностранно от него, в качеството му на купувач, поради виновно неизпълнение на същия от страна на продавача. При съобразяване, че задатъкът е реално съглашение, т.е. че задатъкът се предава при сключването на договора като доказателство именно за неговото сключване, съдът е посочил, че по делото липсват надлежни доказателства, че при подписване на предварителния договор, купувачът е изплатил на продавача задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД в размер на 65 000 евро, представляваща 10 % от продажната цена на имота и на обзавеждането, съдържанието и подобренията по Приложение № 1. Доколкото второто изречение на т.2.5 от предварителния договор гласи, че задатъкът се плаща по специалната банкова на нотариуса по чл.25а ЗННД, съдът е тълкувал волята на страните като е приел, че първото изречение от клаузата предполага купувачът при подписване на предварителния договор да изплати на продавача като задатък сумата от 65 000 евро, като тази сума се следва да се плати по специалната сметка по чл.25а ЗННД. В случая обаче по делото е безспорно установено, че в деня на подписване на предварителния договор – 23.07.2018 г. купувачът нито е изплатил на продавача уговорения задатък, нито е превел същия по сметката на нотариуса. В подписаното впоследствие – на 8.08.2018 г. споразумение между страните липсва посочване, че сумата от 65 000 евро, която купувачът следва да преведе в срок от три работни дни от подписването му по сметката на нотариуса по чл.25а ЗННД, представлява задатък, както и уговорена възможност за купувача да претендира получаването на преведената сума по специалната сметка на нотариуса в случай, че не се сключи окончателен договор поради виновно неизпълнение на договора от страна на купувача. С оглед горното, съдът е приел, че волята на страните според обвързващото ги споразумение от 8.08.2018 г. е сумата от 65 000 евро да представлява единствено първоначална вноска – част от цялата продажна цена, която купувачът следва да преведе преди сключване на окончателния договор по специалната сметка на нотариуса, но не и задатъчно съглашение. Като допълнителен аргумент за неоснователност на иска, въззивният съд е изложил, че при всички положения, т.е. дори и да се приеме, че между страните е налице валидно съглашение за задатък, за да бъде ангажирана отговорността на продавача по предварителния договор за заплащане на двойния му размер, следва да бъде установено по категоричен начин негово неизпълнение на поети задължения или създаването на пречки за сключването на окончателния договор, а в конкретния случай такова неизправно поведение не е налице. Горният извод е направен при съобразяване на приетия по делото констативен протокол на нотариуса от 18.09.2018 г., от който е видно, че продавачът не се е отказал от предварителния договор. Той е заявил, че в действителност все още не се е снабдил с част от документите - комбинирана скица за имота за периода от 1945 г. до датата на сделката и удостоверения за липса на реституционни претенции от трети лица и за липса на неуредени регулационни сметки, тъй като към 18.09.2018 г. те не са издадени от компетентните административни органи, въпреки отправените до тях искания. Отделно от това съдът е посочил, че представянето на тези документи не е условие за сключването на окончателен договор, а само такова за получаване от страна на продавача на цената на имота, преведена от купувача по банковата сметка по чл.25а ЗННД, поради което непредставянето им в срок до 18.09.2018 г. не може да доведе до неизправност на продавача, още повече че по делото е безспорно установено, че по отношение на процесния имот не са налице реституционни претенции и неуредени регулационни сметки. Прието е, че предприетите след сключване на предварителния договор действия по преместване на оградата в западната граница на имота, осъществени от продавача, заедно със собственика на съседния имот след трасиране на границата между УПИ XI-754,755 и УПИ VII-753 от правоспособно лице и в съответствие с действащия регулационен план, с които площта на имота, предмет на предварителния договор не се променя /намалява/, също не са могат да се определят като неизправно поведение на продавача, което да засяга съществено права или интереси на купувача и да доведе до обоснован отказ от негова страна от предварителния договор, т.е. съдът е приел, че в конкретния случай за купувача не е възникнало потестативното право да прекрати едностранно договора поради виновно неизпълнение от страна на купувача на задължението му да прехвърли правото на собственост върху имота, предмет на предварителния договор. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че повдигнатите от касаторите процесуалноправни въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не обосновават допускането на касационното обжалване, като съображенията за това са следните: Приложното поле на касационното обжалване на въззивните решения е очертано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил решаващите изводи на съда. Въпросът следва да има значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Първите три процесуалноправни въпроса макар и да покриват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, нямат претендираното от касатора значение за изхода на спора, тъй като по тях не е налице сочения допълнителен селективен критерий. Противно на доводите на касатора, въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, посочена в изложението, според която въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, както и да основе решението си на установените по делото факти и обстоятелства, като обсъди всички допустими доказателства, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите и възраженията на страните. В случая мотивите на въззивната инстанция са формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото релевантни доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, поради което първи и трети въпрос не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Обосновката на тези въпроси е свързана с оплакванията на касатора по съществото на спора, а именно с твърдения за неправилно възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като се интерпретира фактическата обстановка, установена от въззивния съд и се правят правни изводи, различни от тези на съда. Възприетата от съда фактическа обстановка не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а позоваването на необосноваността има значение във фазата на допускане на касационно обжалване само при формулиране на хипотеза, обхваната от понятието „очевидна неправилност“ и по-конкретно при „явна необоснованост“ на решението поради груби нарушение на правилата на формалната логика, каквато не се разкрива в конкретния случай от съдържанието на обжалвания съдебен акт. Въпросът за задължението на съда при наличие на клауза с неясен характер да извърши тълкуване на действителната воля страните критериите по чл.20 ЗЗД, също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е извършил такова тълкуване на клаузата на т. 2.5 именно във връзка със сключеното между страните и нотариуса споразумение по чл.25а ЗННД, като е приел, че сумата от 65 000 евро представлява единствено първоначална вноска – част от цялата продажна цена, която купувачът следва да преведе преди сключване на окончателния договор по специалната сметка на нотариуса, но не и задатъчно съглашение. Този извод на съда обаче е само един от решаващите такива за отхвърляне на иска, доколкото са изложени съображения, че дори и да се приеме, че е налице валидно съглашение за задатък, то по делото не се установява друг елемент от фактическия състав на чл.93, ал.2 ЗЗД - продавачът да е неизправна страна по предварителния договор поради неизпълнение на конкретно поети от него задължения, подробно обсъдени в мотивите на решението. Следва да се посочи, че съдържанието на клаузите на т.3.1 и т.3.2 от предварителния договор дават основание да се приеме, че страните са придали на сумата от 65 000 лв. както ролята на задатък – дължим при неизпълнение на същественото задължение и за двете страни да сключат окончателен договор, респ. да се явят пред нотариуса на 18.09.2018 г., така и на отметнина, т.е. на сума, служеща като обезпечение изпълнението на договора и като обезщетение, ако някоя от страните се откаже неоснователно от договора преди сключване на окончателния договор, като подобна уговорка е действителна. Именно при съобразяването на тези конкретни уговорки, въззивният съд е изложил, че в конкретния случай от изпълнение на сключения между страните предварителен договор се е отказал не продавачът М., а купувачът Т. с отправеното от него на 28.09.2018 г. изявление до продавача, след което съдът е изложил съображения налице е валидно уговорено съглашение за задатък и съответно налице ли е виновно неизпълнение от страна на продавача на конкретни негови задължения, обуславящи правото на купувача да се откаже от договора и да претендира двойния размер на задатъка. Останалите два въпроса нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обуславящи за изхода на спора. Въззивният съд е приел, че инициативата за преместването на оградата в западната граница на имота е на продавача и на собственика на съседния имот, след извършено трасиране на границата между УПИ XI-754,755 и УПИ VII-753 от правоспособно лице и в съответствие с действащия регулационен план, като с тези действия площта на имота, предмет на предварителния договор не е променена, т.е. съобразил е изявлението на продавача, удостоверено в съставения от нотариуса констативен протокол от 18.09.2018 г. Другият въпрос, зададен общо и абстрактно, е обоснован с доводите на касатора за неправилно приложение на нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД, а видно от решаващите изводи за неоснователност на иска по чл.93, ал.2 ЗЗД, въззивният съд изобщо не е давал разрешение на въпроса в кои случаи при упражняване на потестативното право на разваляне на договора поради неизпълнение по реда на чл.87, ал.1 или ал.3 ЗЗД не се допуска такова поради това, че неизпълнената част от договора е незначителна с оглед интереса на кредитора. Решаващият извод на съда за неоснователност на иска е, че продавачът не е неизправна страна по предварителния договор, поради което за ищеца-купувач не е възникнало потестативното право да го прекрати едностранно по облекчения ред на чл. 93, ал.2 ЗЗД. В заключение, не е налице и соченото от касатора основание на чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, което е обосновано с допуснато нарушение на материалния закон, а именно на нормата на чл.93, ал.1 ЗЗД. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, отнасяща се само до квалифициране състави на неправилност на съдебния акт и е обусловена от наличие на видимо „тежко нарушение на материалния закон или на процесуалния закон или явна необоснованост. Според трайната практика на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, когато са нарушени основни правила на съдопроизводствения ред или съдът да е допуснал явна необоснованост на акта си като следствие от грубо нарушение на правилата на формалната логика, като тези хипотези следва да са установими непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства, доводите на страните и осъществените процесуални действия. В конкретния случай, от съдържанието на въззивното решение, не се установява допуснато от съда „тежко нарушение“ на материалния закон в посочения по-горе смисъл-законът да е приложен в неговия обратен смисъл, или да е приложена несъществуваща или отменена правна норма. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че въпреки наведените от касатора в жалбата доводи за неправилност на решението поради нарушение на нормата на чл.93, ал.1 ЗЗД, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани материалноправни въпроси относно елементите на фактическия състав, при които възниква правото на страната, дала задатък да получи същия в двоен размер. Отделно от това, тези доводи за неправилност са и неоснователни, тъй като въззивният съд, при съобразяване диспозитивния характер на разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗЗД, на реалния характер на задатъка и неговите функции – доказателствена, обезпечителна, санкционна и обезпечителна, както и на конкретните уговорки в т.3.1 и т.3.2 от предварителния договор, е изследвал налице ли е в настоящия случай фактическият състав на чл.93, ал.2 ЗЗД, при който за далата задатъка страна възниква правото на едностранно прекратяване на договора, т.е. правото да се откаже от договора и да иска същия в двоен размер, като е приел, че дори и да се приеме, че между страните е налице валидно съглашение за задатък, по делото не се установява продавачът по предварителния договор да е неизправна страна за да се ангажира отговорността му за заплащане на двойния му размер. При този изход на спора, касаторът дължи на насрещната страна сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, което е в размер на 3 000 лв. /половината от уговореното и заплатено възнаграждение в общ размер на 6 000 лв., дължимо за изготвяне на отговор и за процесуално представителство пред ВКС/. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.