Определение № 1851 от 23.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 676/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на И. Т. В. срещу решение № 1020 от 14.10.2025г. по в.гр.д. № 1275/2025г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 891 от 13.03.2025г. по гр.д. № 16091/2023г. на Районен съд - Варна. С потвърденото решение е отхвърлен искът на касатора срещу „Мото-Пфое“ ЕООД по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че поради настъпила погасителна давност дружеството няма право на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20238080400663 на ЧСИ Захари Димитров. Изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.01.2013г., издаден по ч.т.д. № 180/2013г. на Софийски градски съд на основание арбитражно решение на АС при БТПП, за сумата от общо 20 349. 29 лева, неплатени вноски по застраховка „Автокаско“, дължим пътен данък, неустойки, обезщетение за разноски за изземване на автомобил, арбитражни и деловодни разходи. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. По първото образувано изпълнително дело пред ЧСИ Мария Цачева не е получавано дори съобщение за доброволно изпълнение. Това дело не е било изисквано. По него е бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника на 25.02.2013г. и давността е била прекъсната. След това са били подавани молби за налагане на запори, но без да са заплатени такси и без да е посочена конкретна банкова сметка (сметките на касатора са били и закрити). Такива действия не прекъсват давността. Не всички поискани изпълнителни действия прекъсват давността, а само тези, които пряко засягат имуществото на длъжника, т.е. осъществява се някаква принуда в изпълнителния процес и длъжникът е започнал да търпи някакви ограничения в своята правна сфера, каквото в случая не е налице. Неизвършването на тези действия се дължи на ответника, който невнасяйки такси, разноски, непосочвайки банкова сметка, неоказвайки необходимото съдействие, е осуетил и станал причина за настъпилото забавяне и неизвършването на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с уважаване на предявения иск. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставените въпроси са: 1.) Следва ли да се счита, че неуведоменият длъжник по едно изпълнително дело е участник в същото? Ако се счете, че е участник, то кои законови разпоредби защитават правата му? 2.) Може ли налагането на запор на закрити банкови сметки да се счита за извършване на изпълнителни действия, годно да прекъсне давността? 3.) Подаването на молба до ЧСИ за налагане на запор на банкова сметка на длъжник без никакви реквизити (номер на сметка, невнасяне на такси и разноски, неналагане на запор и неизвършване на никакви изпълнителни действия) представлява ли валидно основание, годно да прекъсне давността? 4.) Образуването на второ изпълнително дело по същия изпълнителен лист при друг ЧСИ след повече от 5 години от образуването на първото изпълнително дело, представлява ли извършване на действия по принудително изпълнение и прекъсва ли давността? Ако това е така, до колко пъти кредиторът има правото да образува нови изпълнителни дела? 5.) Длъжен ли е сезираният съд да изиска и приложи първоначалното изпълнително дело, по чието разглеждане се претендира изтекла давност или е в правомощията му да преценява това само въз основа на второто изпълнително дело? И ако давността е изтекла още при разглеждане на първото дело, в правото си ли е кредиторът да завежда друго изпълнително дело при друг съдебен изпълнител? Вторият съдебен изпълнител длъжен ли е да изследва въпроса за изтеклата давност при образуването на новото дело? От касатора не са посочени актове на ВКС във връзка с въпросите. От „Мото-Пфое“ ЕООД, насрещна страна по жалбата, е подало отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. По-конкретно се сочи, че давността е прекъсвана многократно съгласно молби на кредитора от 16.04.2015г., 05.10.2017г. и 05.03.2020г. Поисканите от взискателя изпълнителни действия не са били предприети поради бездействие на частния съдебен изпълнител. Ако той е констатирал някакви нередовности по подадените молби, е следвало да приложи чл.129, вр. чл. 426, ал. 3 от ГПК и да даде надлежни указания на взискателя за отстраняването им, но такива данни по изпълнителното дело няма. При това положение течащата погасителна давност следва да се счита прекъсната. Взискателят няма задължение да посочва конкретните банкови сметки на длъжника, тъй като съдебният изпълнител разполага с тази информация след справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на 30.01.2013г. по т.д. № 180/2013г. на Софийски градски съд е бил издаден изпълнителен лист срещу И. Т. В. за дължими суми по Договор за финансово обвързан лизинг от 04.01.2007г., сключен с „Мото- Пфое“ ЕООД. Издаването на листа е било по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА въз основа на решение от 27.12.2012г. на АС при БТПП. По молба на дружеството на 14.02.2013г. е било образувано изпълнително дело пред ЧСИ Мария Цачева, а в последствие, по молба от 19.09.2023г.– изпълнително дело № 20238080400663 по описа на ЧСИ Захари Димитров. По първото от изпълнителните дела с молба от 16.04.2015г. е било поискано налагането на запор върху банкова сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка" АД, с молба от 05.10.2017г. - налагане на запор върху всички сметки, а с молба от 05.03.2020г. - налагане на запор върху сметка на длъжника в „УниКредит Булбанк" АД. Не е имало доказателства за ефективно наложени запори, а на 25.02.2015г. по изпълнителонто дело е настъпила перемпция. С молбата от 19.09.2023г. „Мото- Пфое“ ЕООД за образуване на второто изпълнително дело е било обективирано искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, върху банковите му сметки, както и налагането на възбрана. Въз основа на запорни съобщения от 11.12.2023г. са били наложени запори върху вземания от „Пейнитикс“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Айкрат“ АД. През 2024г. е била вписана възбрана върху притежаван от И. Т. В. недвижим имот. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е заключил, че не е изтекла общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД относно вземанията, при което воденият иск по чл. 439 от ГПК е неоснователен. Като се е позовал на Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, съставът на Окръжен съд - Варна е посочил, че по правило погасителната давност относно висящи изпълнителни дела не е текла до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. В случая обаче по първото от образуваните изпълнителни дела е настъпила перемция на 25.02.2015г., и при спиране на давността от 14.02.2013г. до 25.02.2015г., след тази дата е продължило теченето й. Последващо давността е била прекъсната с подадената от взискателя „Мото Пфое“ ЕООД молба от 05.10.2017г., както и с молбата от 05.03.2020г. Към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело (13.12.2023г.) задължението на ищеца не е било погасено по давност поради обстоятелства по чл. 116, б.“в“ от ЗЗД. Без значение, според съда, е било дали запори ефективно са били наложени (поради липса на банкова сметка на длъжника в съответната банка). Неотносимо е било и дали първото от изпълнителните дела е перемирано. Исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в" от ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме. Поради служебната компетентност на съдебния изпълнител да укаже и изиска изправянето на недостатъци във връзка с молбата за образуване на изпълнителното дело или за прилагане на конкретен изпълнителен способ, без значение, според въззивния съд, е било внасянето на дължимите такси. Само върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не е прекъсвала давността. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата. По делото са липсвали своевременно наведени твърдения и представени доказателства взискателят да не е изпълнил дадени от съдебния изпълнител указания за нередовности по молбите от 16.04.2015г., 05.10.2017г. и 05.03.2020г. Нередовността на сезиращите молби, изразяваща се в липса на индивидуализация на имоти, сметки и вещи, във връзка с които са били направени искания за отделните изпълнителни действия, е била санирана посредством искането до съдебния изпълнител за извършването на съответните справки. В случай че е считал молбата за нередовна (т.е. че взискателят е следвало на основата на получените справки да заяви отново и да конкретизира исканите изпълнителни действия), съдебният изпълнител е следвало да приложи нормата на чл.129 ГПК. Искането на И. Т. В. за изискване на изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Мария Цачева, е било отхвърлено от въззивния съд поради липсата на предпоставките по чл. 266 от ГПК. С оглед решаващите мотиви на въззивния съд в решението му, поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос дали неуведоменият за изпълнителното дело длъжник е участник в същото, е от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Това е, тъй като според касатора такова обстоятелство е относимо към иска по чл. 439 от ГПК (с оглед прекъсването на давността длъжникът трябва да е уведомен за производството), а това е отречено от въззивния съд, който не е обсъждал обстоятелството като ирелевантно. Не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с въпроса и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Самият касатор не сочи практика на ВКС, на която въззивното решение по този въпрос да противоречи. Напротив, от мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС следва, че изпълнителното производство се образува въз основа на изпълнителен лист и от този момент длъжникът е страна в изпълнителния процес и се намира в правоотношение със съдебния изпълнител. Уведомяването му за делото е без значение за обстоятелствата по чл. 116, б.“в“ от ЗЗД относно прекъсването на давността. В частта си относно питането каква е защитата на длъжника в производството, първият въпрос е хипотетичен, при което не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вторият въпрос на касатора (материалноправен) не съответства на изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е основан на обстоятелство, което въззивният съд не е приемал – че въз основа на молбите на „Мото-Пфое“ ЕООД от 16.04.2015г., 05.10.2017г. и 05.03.2020г. по първото образувано изпълнително дело от ЧСИ Мария Цачева са предприемани действия по налагане на запори. Във връзка с въпроса не е посочена съдебна практика, но такава, за случая на изпратено запорно съобщение и върнато уведомление от банката, че длъжникът не разполага със средства, съществува. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагане на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 от ГПК, че длъжникът не разполага със средства в банката. От значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици. Третият въпрос (също материалноправен) в частта дали подаването на молба до ЧСИ за налагане на запор на банкова сметка на длъжник без никакви реквизити (номер на сметка) представлява основание, годно да прекъсне давността, не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като решаващ мотив на въззивния съд е, че дори такава нередовност в сезиращите частния съдебен изпълнител молби да е имало, тя е била санирана посредством искане до съдебния изпълнител за извършването на съответните справки. Въпросът в останалата част касае невнасянето на такси и разноски по изпълнението. Удовлетворено е общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и това, изискващо посочването и установяването на съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи. Отговор на въпроса се съдържа в Тълкувателно решение 2/2023 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Като задължителна постановка в решението е прието, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател. Дължимото авансово заплащане на такси за осъществяването на изпълнителния способ е от значение, ако невнасянето е довело до връщане на молбата на кредитора. Изцяло са били потвърдени постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В този смисъл е и казуалната съдебна практика (решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 127 от 12.07.2022г. по гр.д. № 2884/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 68 от 01.02.2024г. по гр.д. № 1924/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о.). Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнително действие, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в т.ч. и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 от ГПК. Четвъртият и петият от въпросите не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния съд в решението му, съответно на извършените от този съд процесуални действия. Питанията са: дали образуването на второ изпълнително дело по същия изпълнителен лист представлява извършване на действия по принудително изпълнение, съответно прекъсва ли давността; трябва ли да бъде прилагано първоначалното изпълнително дело; както и ако давността е изтекла още при разглеждане на първото дело, може ли бъде завеждано дело при друг съдебен изпълнител. Въззивният съд не е приемал, че образуването на изпълнително дело № 20238080400663 по описа на ЧСИ Захари Димитров е от значение за прекъсването на давността, нито че давността е изтекла преди образуването на това дело. Относно делото пред ЧСИ Мария Цачева от касатора (с въззивната жалба) е било направено искане за приобщаването му, но искането е било счетено за несвоевременно при липса на обстоятелства по чл. 266 от ГПК. Относно това процедиране на въззивния съд в касационната жалба липсват оплаквания, нито е формулиран правен въпрос. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд - Варна. Воден от горното съдът