Определение № 4690 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4517/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. И. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 272 от 11.03.2025г. по в.гр.д. № 1201 по описа за 2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 285 от 10.11.2022г. по гр.д.№ 270/2021г. на ОС Монтана като е отхвърлен предявения от нея иск против МБАЛ Берковица ЕООД, с правно основание чл.49 ЗЗД, за заплащане на сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 500лв., имуществени вреди заради настъпила смърт на баща й И. Ц., ведно със законна лихва за забава считано от 27.05.2021г. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за установено следното: На 12.11.2020г. И. Ц. е бил приет за лечение в ответното болнично заведение, по спешност, по повод „инфектирана рана при изгаряне“, вследствие на пожар в дома му. Лекуван е оперативно и медикаментозно. На 16.11.2020г., след подобрение на състоянието заради което е приет в болница, около 10ч., е бил изписан. Преди това /около 7ч. сутринта на 16.11.2020г./ се е оплакал от болка в гърдите. Направена му е ЕКГ, насочен е за ренгенография и му е поставен урбазон, след което оплакванията са отзвучали. След изписването му е бил закаран от дъщеря му в дома м,, където е починал около 16ч. Бил е в общо увредено здравословно състояние. Видно от издадено решение на ТЕЛК, той е бил с 80% трайно намалена работоспособност поради съдова деменция, МСБ, трикратни ИМИ, дискординационен синдром, паметови разстройства, муден вербаев контакт, трудно ориентиран за собствена личност, нарушена алопсихична ориентация, забавен мисловен процес, тематично обеднял, с памет и интелект на дементна личност. Според заключението на приетата по делото комплексна медицинска експертиза – при постъпването му в болницата и по време на престоя, пациентът е бил в общо задоволително състояние и от наличните доказателства не може да се направи обосновано предположение той да е страдал от бронхоплевмония, дихателна недостатъчност или ковид и не е съществувала висока степен за опасност за неговия живот. Причината за смъртта му е неустановена, поради липса на направена аутопсия. В смъртния акт –посочената причина за смъртта е: хронична обструктивна белодробна болест и мозъчно-съдова недостатъчност, като е определена след проведен разговор по телефона между ищцата и личния лекар на пациента /без личен контакт/. По делото е налична ренгенова снимка, но доколкото тя не съдържа никакви данни относно името на лицето, за което се отнася, нито дата и място на издаване, въз основа на нея не е възможно да се правят изводи, още повече че експертите са категорични, че данните от една снимка не са достатъчни за поставяне на диагноза, а следва да се съобразят и множество допълнителни данни. Независимо от това, в експертизата е посочено, че съмненията за пневмония на ренгеновата снимка не обуславят пряк медицински риск, застрашаващ живота на пациента или състояние на неотложност. В случая – по указание на лекуващия лекар, ищцата е получила направление за хоспитализация на баща си от личния му лекар и тя е можело да настоява да бъде приет или в МБАЛ Берковица, или в МБАЛ Монтана, но тя го е закарала в дома му. Решаващите мотиви на съда за приемане на предявените искове за неоснователни са свързани с даденото заключение от експертите, изготвила комплексната съдебно-медицинска експертиза, съгласно което липсва причинна връзка между настъпилата внезапна смърт на И. Ц. и установеното неправомерно поведение на д-р Д., което се изразява в дехоспитализирането на пациента при наличие на оплаквания от болка в гърдите без да изиска консултация с кардиолог или специалист вътрешни болести. /За посоченото нарушение, д-р Д. е санкциониран по реда на Закона за здравето, като му е наложено административно наказание „глоба“ за допуснато нарушение по чл.86, ал.1, т.3, вр.чл.81, ал.2, т.1 ЗЗдр./ В представеното изложение, касаторката се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Във връзка с първото основание се поставя въпросът: Какъв е необходимият обем от диагностични изследвания, съобразно възможностите на лечебното заведение, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми и представлява ли това неизпълнение, противоправно поведение на лекуващия лекар, което да е основание за ангажиране на отговорността на лечебното заведение, на основание чл.49 ЗЗД? Очевидната неправилност се обосновава с липса на изложени мотиви по следните въпроси: какви са били дължимите действия, които е следвало да бъдат предприети в процеса по диагностициране, лечение и проследяване на здравословното състояние на пациента. Липсата на тези мотиви, касаторката счита за решаващи, защото без тях е невъзможно да се установи нито съдържанието на допуснатото противоправно деяние, нито дали е налице причинна връзка между него и настъпилите вреди. Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 2700/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 131/2021г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 921/2024г.на І г.о., гр.д.№ 624/2024г.на ІІ г.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от МБАЛ Берковица ЕООД, представлявана от прокуриста В., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посоченото касационно основание, така и нейната основателност. Счита постановеният акт за правилен, като излага доводите си за това. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 650лв., реалното извършване на които установява с договор за правна помощ и защита от 1.07.2025г. и платежно нареждане от 2.07.2025г., удостоверяващо плащане на сумата. Имайки пред вид гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, първо защото поставеният въпрос – не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените указания с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г.по т.д.№1/2000г.на ОСГТК на ВКС и не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост. Поставеният от касатора въпроса не е от значение за изхода на спора и не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, които не са свързани с липса на противоправно поведение на лекуващия лекар /във връзка с установяване на което е поставения въпрос/, а с липса на причинна връзка между това поведение и причинените вреди. В случая, въззивният съд е акцентирал на заключението на приетата по делото комплексна-медицинска експертиза, съгласно което от документите по делото не се установява пряка причинно следствена връзка между настъпилата внезапна смърт на И. Ц. и установеното неправомерно поведение на д-р Д. относно дехоспитализацията на пациента. Изводът е обоснован със следните обстоятелства: 1.Липсва достатъчна обективна медицинска документация, която да обоснове извод, че смъртта би била избегната, ако пациентът беше преведен в друго отделение на болницата, 2. Здравословното му състояние в деня на изписване е останало неясно и неуточнено, доколкото приложената по делото ренгенова снимка не съдържа данни за това на кое лице принадлежи и кога е изготвена. Пациентът е приет в болницата за обработка на инфектирана рана без оплаквания, свързани с дихателната система, сърце или други органи. Дори и да се приеме, че ренгеновата снимка е била негова, експертите са категорични, че съмненията за плевмония, съобразно същата ренгеновата снимка не са от естество да обусловят пряк медицински риск, застрашаващ живота на лицето или състояние на неотложност. Освен това, на пациента е бил направено ЕКГ, насочен е за ренгеново изследване и му е назначено медикаментозно лечение с урбазон, довело до незабавен положителен ефект. Било му е издадено и направление за хоспитализация и той е имал възможност да постъпи в което и да е медицинско заведение, но той е избрал да се прибере в дома си., 3.Въобще няма обективни данни за причината за смъртта, доколкото в акта за смърт причината е посочена от личния лекар след направен от него извод въз основа на проведен разговор по телефона с ищцата, без осъществен личен контакт с лицето и без извършена аутопсия. Не е налице и никое от посочените от касатора специални основания за допустимост. Противоречие с установената съдебна практика няма, защото съгласно същата констатацията за извършено противоправно деяние не е достатъчна за ангажиране на отговорността на извършителя за обезщетяване на вреди от деликт; необходимо е още да се установи, че настъпилите вреди са в причинна връзка от това поведение. /вж.решение по гр.д.№ 1939/2024г.на І г.о./ Причинната връзка подлежи на доказване от този, който твърди възникването й /вж. решение по гр. д. № 5334/2007 г., IV г., като ищеца е следвало по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата. Деянието – в случая не е необходимото условие за настъпване на вредата, защото при мислено изключване на поведението на деликвента, не е ясно, че тя не би настъпила. При липса на установена причинна връзка не е налице елемент от фактическия състав, изискуем за уважаване на иска. Не е налице и основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. За да е „очевидно неправилен“ съдебният акт, същият следва да страда от явен за всички порок, а неправилността да е проявена по начин, че да може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, а в конкретния случай, подобни изводи не могат да бъдат изведени. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд