Определение № 5672 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4373/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на М. И. П., чрез адв.М. и на Д. А. П., чрез адв. В. против определение № 2022/30.07.2025 г., постановено от Софийски апелативен съд по ч.гр.дело № 1874/2025 г., с което е потвърдено определение № 9208 от 13.05.2025 г., поправено с определение от 19.05.2025 г., постановени по гр.д. № 9388/2023 г. на Софийски градски съд, с което поради липса на процесуална правоспособност е върната искова молба от А. И. П. срещу Прокуратура на Република България и е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК. Касаторът М. И. П. /конституирана в процеса като законен наследник на А. П./ поддържа, че изводите на съда за успешно доказано оспорване на достоверността на изписания в товарителницата час на изпращане на пратката – 9,10 ч., са неправилни и необосновани, тъй като не почиват на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на Закона за пощенските услуги. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са повдигнати следните процесуалноправни въпроси: 1/ Следва ли да се разглеждат във вреда на страната пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуск от нейна страна; 2/ Може ли установяването на изпращането на исковата молба чрез куриер да стане и с товарителницата, издадена при получаване на пратката; 3/ Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички направени доводи на страните, които имат значение за решението по делото и 4/ Следва ли съдът да приеме, че моментът на подаване на една пратка при предоставяне на куриерски услуга със събиране от адреса на получателя по т.18, б.“а“ от ДР на ЗПУ е моментът, в който същата е подадена физически на служителя на фирмата, за което е изготвена и съответната товарителница, в случай че служителят не е отразил своевременно това предаване в информационната система на фирмата. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по повдигнатите въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първия въпрос – с определение по ч.т.д. № 705/2016 г. на I т.о. и решение по гр.д. № 1504/2009 г. на III г.о.; по втория въпрос – с определение по ч.гр.д. №635/2010 г. на IV г.о.; на третия въпрос- в противоречие с определение по ч.т.д. № 893/17 г. на II т.о., а по четвъртия въпрос – с определение по ч.т.д. № 705/2016 г. на I т.о., решение по гр.д. № 1504/2009 г. на III г.о. и определение по ч.гр.д. № 635/2010 г. на IV г.о.. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако съдът приеме, че не налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и с обосновка, че не е налице съдебна практика на ВКС, е формулиран въпросът „може ли съдът да приеме, че поради това, че свидетелят е служител на процесуалния представител е налице заинтересованост на показанията му по иск за обезщетение на доверителя на процесуалния представител, за да не ги кредитира.“ Касаторът Д. А. П. /законен наследник на А. П./ поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Поддържа се неправилност на изводите на въззивния съд, че предаването на пратката в склада на куриерското дружеството – 16.31 ч. е фактът, който по безспорен начин удостоверява предхождащото съставяне на товарителницата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и съответно това следва да е часът, противопоставим на ответника по делото. Излага становище, че за достоверен спрямо ответника и съответно противопоставим час следва да се счита часът, който е вписан от служителя на кантората в товарителницата, която е подписана от служител на куриерското дружество, с което последният е потвърдил, че именно в този час е получил пратката за доставяне и е напуснал кантората. На следващо място се поддържа, че неправилно въззивният съд не е кредитирал показанията на св.Д., въпреки, че последните не са оборени от нито едно друго доказателство, събрано по делото. Твърди се, че с това доказателствено средство, страната, която носи доказателствената тежест, е осъществила пълно и главно доказване на достоверността на датата и часа на товарителницата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ Може ли въз основа на чл.181, ал.1 ГПК за достоверен час на съставяне и предаване на частен документ да се счита вписаният в документа от предаващото лице час, ако документът е подписан от получаващото лице, което с подписа си удостоверява, че в посочения час е получило документа, и това получаващо лице не е заинтересовано в полза или във вреда на нито една от страните в производството и 2/ Може ли предаването на частен документ на получаващото лице в посочения в документа час, за който то се е подписало, че получава, да се разглежда като факт, който по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, установява по несъмнен начин предхождащото го съставяне и предаване на документа от предаващото лице. Допълнителният селективен критерий е обоснован с липсата на съдебна практика на ВКС по поставените въпроси и поради непълнота и неяснота по приложение на нормата на 181, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателите в частните касационни жалби приема следното: Частните касационни жалби са процесуално допустими - подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на районния съд, въззивният съд е установил, че съгласно приложената по делото товарителница на „Ин Тайм“, исковата молба на ищеца А. И. П., подписана от пълномощника му- адв.В., е подадена на 16.08.2023 г. в 9,10 ч. чрез куриер, като достоверността на часа на подаването й е своевременно оспорена от ответника. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че оспорването е доказано, тъй като от отговора на куриерското дружество по повод изискана от ответника информация, е установено, че процесната пратка, по данни от информационната система е постъпила от куриер в 16,31 ч., когато е регистрирана от служител на дружеството, като това било най-ранно съществуващата информация за пратката в системата на дружеството, а отбелязаният в товарителницата час не бил отразен в нея от куриера при приемане на пратката. При тези данни и доколкото смъртта на ищеца е настъпила в 12.20 ч. на 16.08.2023 г., е приел че исковата молба е подадена след смъртта на ищеца, поради което исковото производство се явява недопустимо поради липса на процесуална правоспособност на ищеца и съгласно т.2 от ТР № 1/2017 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, подлежи на прекратяване. Във връзка с доводите на жалбоподателите, въззивният съд е изложил, че товарителницата е частен свидетелстващ документ, който установява датата и часа на предаване на пратката от изпращача на куриер. Ответникът, който е трето лице, неучаствало в съставянето му, своевременно е оспорил неговата достоверност относно датата и часа на предаване на куриера, като съдът е приел, че в тази хипотеза за установяване на точния час на предаване на пратката и при аналогия от закона, приложение следва да намери разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК, като в тежест на ищците е да установят при условията на главно и пълно доказване този факт. От намиращия се в делото индигиран оригинал на товарителницата е извел извод, че подписът на куриера е положен преди датата и часът на получаване на пратката от куриер. От показанията на разпитания по делото свидетел-служител в адвокатската кантора е прието за установено, че именно той е попълнил датата и часа на предаване на пратката, но не и дали това е направено преди или след предаване на пратката на куриера. Преценявайки показанията му при условията на чл.172 ГПК, въззивният съд е приел, че последните не установяват по категоричен начин, че процесната пратка е предадена на куриер имено в 9,10 ч. на 16.08.2023 г., като допълнителен аргумент за това е, че свидетелят няма спомен дали е попълнил датата и часа на товарителницата преди или след пристигането на куриера, както и очевидният пропуск на куриера да сканира баркода на товарителницата при нейното получаване. Приел е, че по данни от информационната система на „Ин Тайм“, процесната пратка е регистрирана за първи път в 16.31 ч. от служител при приемането й от куриер в склад на дружеството, т.е. установено е настъпването на друг факт, който по безсъмнен начин удостоверява предхождащото съставяне на товарителницата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК. При тези съображения съдът е достигнал до извод, че ищците не са доказали достоверността на часа на предаване на пратката на куриер, отразен в товарителницата. При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия въпрос от изложението към частната касационна жалба на М. И. П., доколкото даденото от въззивния съд разрешение, че пропускът на куриера да сканира товарителницата при приемане на пратката от адреса на подателя, влече негативни правни последици за ищците при упражняване на процесуалните им права, противоречи на посочената съдебна практика на ВКС. Съгласно тази практика, нормата на чл.62, ал.2 ГПК постановява, че срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата, е станало по пощата, като това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл.18 ЗПУ. При спор относно датата на подаване на пощенската /куриерската пратка/, следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките за упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат във тяхна вреда. В този смисъл е определение № 312 от 14.07.2016 г. по ч.т.д. № 705/2016 г. на I т.о. и цитираната в него практика на ТК и ГК на ВКС, определение № 349 от 31.05.2019 г. по ч.т.д. № 1194/2019 г. на II т.о. и цитираната в него практика на ГК на ВКС, решение по гр.д. № 1504/2009 г. на III г.о Поставените в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси в изложението на частната касационна жалба на Д. А. П., не могат да обусловят допускане до касационно обжалване на въззивното определение, тъй от една страна, по приложението на чл.181, ал.1 ГПК е налице трайна съдебна практика на ВКС, а от друга страна, нормата е неотносима за конкретния случай, доколкото ответникът не се явява „трето лице“ по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК. По същество на частната касационна жалба на М. И. П.: По делото няма спор, че исковата молба е подадена чрез използване на неуниверсална пощенска услуга по смисъла на чл.38, т.3 ЗПУ – „куриерска услуга“, чиято легална дефиниция е дадена в §1, т.18 от ДР на ЗПУ /“пощенска услуга с добавена стойност над услугите по чл.4, т.1 и 2, която гарантира по-голяма бързина и надежност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично“/. В приложената по делото товарителница за кореспондентска пратка, която представлява документ, удостоверяващ предаването на пратката от изпращача на пощенския оператора, е посочено, че пратката е предадена на куриер на „ИнТайм“ на 16.08.2023 г. в 9,10 ч., като документът е подписан както от изпращача, така и от куриера, приел пратката. Видно от отговора на исковата молба, ответникът - Прокуратура на РБ, е оспорил допустимостта на производството, с твърдения че исковата молба е подадена от лице, което не притежава процесуална правоспособност, тъй ищецът А. П. е починал на 16.08.2023 г., а исковата молба е постъпила в съда на 17.08.2023 г., като се е позовал на разпоредбата на чл.125 ГПК, която според него е приложима в случая. Изложил е изрично становище, че нормата на чл.62, ал.2 ГПК е неприложима в конкретния случай, но с оглед становището на съда за допустимост на процеса при съобразяване датата и часа на товарителницата, е оспорил последната относно достоверността на посочения в нея час. Правилно въззивният съд е приел, че оспореният документ има характер на частен свидетелстващ документ, който удостоверява датата и часа на предаване на пратката от изпращача на куриер. Неправилен обаче е изводът му, че доколкото ответникът, който е трето лице, неучаствало в съставянето му, своевременно е оспорил достоверността на посочения час на предаване на куриера, за установяване на точния час и при аналогия от закона, приложение следва да намери разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК. При съобразяване на трайната съдебна практика по въпроса кои лица са „трети“ по смисъла на чл.181 ГПК /това е лицето, които черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа/ и по въпроса за доказателствената сила на частните документи, ответникът Прокуратура на РБ не се явява „трето лице“ по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата или час на документа. Товарителницата обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата и часа на съставянето й и доколкото същата е оспорена от страна в процеса, която не е участвала при съставянето й и не се явява „трето“ по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК лице, датата и часът на съставянето й следва да бъдат установени с други доказателствени средства, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правно последици от фактите, удостоверени в нея – в случая за ищците. За установяване часът на предаване на пратката от изпращача на куриера, посочен в оспорената товарителница, ищцовата страна е ангажирала гласни доказателствени средства – разпит на лицето, което е предало пратката на куриера и е подписало документа като „подател“. Свидетелката е заявила, че именно тя е попълнила част от реквизитите на товарителницата, в т.ч. датата и часа на предаване на куриера. Принципът е, че подателят попълва товарителницата, след това куриерът я преглежда, вижда съответната пратка за къде е, подписва я и тръгва с пратката, като един екземпляр от товарителницата остава при подателя. Свидетелката няма спомен дали при попълване на процесната товарителница, куриерът е бил вече в кантората или не, но при всички случаи той проверява реквизитите, тъй като това е негова отговорност, подписва се върху товарителницата и тръгва. Посочва, че товарителницата, която е попълнила е предоставена от дружеството „Ин Тайм“, тъй като макар и да имат онлайн услуга, не е задължително заявката да се подава електронно, тъй като много често системата не работи или няма интернет. Заявява, че куриерът идва всяка сутрин и всяка вечер в кантората, дори без да е заявена куриерска услуга, тъй като постоянно се взимат пратки и се връщат обратни разписки за вече връчени такива. Баркодът на процесната товарителница не е генериран в системата, поради това че е попълнена хартиена бланка на товарителница, върху която е напечатан нейния баркод. Съгласно чл.8, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1, чл.26, чл.27, ал.1 и чл.28, ал.1 и ал.2 от общите условия на договора с потребителите на куриерски услуги предоставяни от „Ин Тайм“ ООД, в сила от 1 май 2023 г., които са общодостъпни на сайта на дружеството – https://intime.bg, когато пратката следва да се приеме на адрес на потребител, последният следва да е осигурил пратката да бъде готова за предаване й към момента на посещението на адреса от куриер на оператора, като последният изчаква предаването й до пет минути от пристигането си на адреса; пратката се предава на оператора задължително придружена от попълнени и прикрепени към нея от потребителя транспортни документи, които обичайно са: товарителница - отнасяща се до цялата пратка и за водещия /първия/ пакет в пратката, която съдържа уникален за мрежата на оператора номер /баркод/, който служи за проследяване на пратката в мрежата на оператора; транспортните документи, придружаващи пратката, следва да отговарят на утвърдените от оператора образци, съдържание и характеристика, като те могат да бъдат изготвени от потребителите или посредством поддържаните от оператора клиентски портали и интернет страници, или да бъдат изготвени на база предварително напечатани от оператора бланки, или да бъдат генерирани и отпечатани и от оператора на база информацията, предоставена ме от потребителя; съдържащите си данни в транспортните документи се обявяват от потребителя; Съгласно чл. 51 от ОУ „Ин Тайм“ може да използва електронни устройства, за да получава доказателство за приемане и/или доставяне на пратка и потребителят се съгласява да не възразява срещу това „Ин Тайм“ да разчита на отпечатано копие като единствено и достатъчно доказателство за сключване и изпълнение на услугите, само поради това, че въпросната информация е получена и запазена в електронен вид. При съобразяване на уговорените между страните права и задължения, както и на условията и редът за предоставянето на услугите от оператора, настоящият състав на ВКС приема, че събраните по делото гласни доказателства следва да бъдат кредитирани в цялост. Същите не се опровергават и от останалите събрани по делото писмени доказателства и по-конкретно от отговорите на оператора „Ин Тайм“ от 9.04.2024 г. и от 26.04.2024 г. във връзка с писма на СГП. В тях също е посочено, че процесната товарителница е била ръчно попълнена от клиента, без да се използва приложението, като е посочен час на изпращане на пратката – 9,10 ч. на дата 16.08.2023 г., а последната е взета от адрес [улица], ет.4 – „Адвокатско дружество Д., А. и съдружници“; пратката е представлявала кашон с документи – 18 кг.; същата е постъпила от куриер в склад на „Ин Тайм“ ООД на 16.08.2023 г. в 16,31 ч., когато е и сканирана от служител на дружеството, като преди това не е била сканирана от куриера при приемането й от подателя; пратката е претеглена и отразена в системата в 16,32 ч. на 16.08.2023 г. Часът на предаване на пратката в склад на оператора е без значение за спора. Релевантен е часът на предаване на пратката от подателя на куриера, който в случая се установява от приетата по делото товарителницата, удостоверяваща предаването на пратката от изпращача на куриера и от събраните по делото във връзка с оспорването й, гласни доказателствени средства. Обстоятелството, че куриерът не е сканирал баркода при приемане на пратката, дори и да се приеме, че е имал такова задължение, т.е. че налице е пропуск при изпълнение на възложената му работа, не може да се разглежда във вреда на ищците при упражняване на техните процесуални права. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и съответно да бъде отменено, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване разглеждането на делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,