Определение № 2816 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Национален осигурителен институт (НОИ), Териториално поделение (ТП) – София - град молба за отмяна на влязло в сила решение № 11562 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 20221110120878/2022 г. на СРС, ГО, 61 състав, с което ответникът „Би Привилиджт 1“ ООД е осъден да заплати на ищцата А. П. Д. сумата 464.87 лв., съставляваща трудово възнаграждение за м. март и м. май 2019 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, и сумата 226.33 лв., съставляваща обезщетение за отпуск поради временна неработоспособност, ползван в периода от 01.04.2019 г. до 07.05.2019 г., на основание чл. 162, ал. 3 КТ вр. с чл. 40, ал. 5 КСО. Молителят твърди, че е налице основанието по чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поддържайки, че не е страна по исковия процес, а трето лице – учреждение, спрямо което съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително. Счита, че последното обстоятелство обуславя правния му интерес да се иска отмяна по чл. 304 ГПК, излагайки съображения за неправилност на решението. Поддържа, че съгласно констативен протокол № КВ -5-21-01440665 от 25.10.2023 г. на негов контролен орган, след извършена проверка, се е установило, че „Би Привилиджт 1“ ЕООД не е извършвало фактически търговска дейност през 2019 г.; не е доказано реално изплащане на трудови възнаграждения на декларираните като служители лица; няма обявен годишен финансов отчет за 2019 г. и подадена годишна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2019 г.; липсват регистрирани фискални устройства и реализиран оборот по тях, декларирани търговски обекти; липсват доказателства за постъпили приходи, от които да са изплащани трудови възнаграждения, и за това физическите лица да са извършвали трудова дейност в дружеството и да са подлежали на осигуряване чрез него. Посочва, че на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, на „Би Привилиджт 1“ ООД са издадени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни за А. П. Д. за периода 15.03.2019 г. – 08.05.2019 г. по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, доколкото е установено, че дружеството – работодател не е извършвало търговска дейност и доколкото липсват доказателства за упражняване на трудова дейност от страна на самата Д.. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата за отмяна - „Би Привилиджт 1“ ООД и А. П. Д. подават писмени отговори, в които поддържат становище за недопустимост на същата. Излагат твърдения, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл, както и че молителят не е страна по исковия процес, нито по материалното трудово правоотношение – предмет на спора по последния, поради което няма процесуална легитимация по чл. 304 ГПК за исканата отмяна, включително на основание чл. 297 ГПК. Молят молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане, а евентуално - без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, в срока по чл. 305 ГПК, но от трето по отношение на исковия процес лице, което не е легитимирано да иска отмяна в хипотезата на чл. 304 ГПК, поради което тя е недопустима. Възражението, че молбата за отмяна е просрочена, е неоснователно. Тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тече от деня на узнаване на решението. Ако страната не е взела участие в производството, моментът на узнаването би следвало да се установи по начин, който недвусмислено сочи, че е настъпил този факт. А. П. Д. не е представила убедителни доказателства за твърдението си, че молителят е узнал за влязлото в сила решение в срок по-дълъг от тримесечния срок, предхождащ датата на подаване на молбата по чл. 304 ГПК. Представеният електронен документ на стр. 42 от настоящото дело и молба с вх. № 1029 – 21 – 1418 от 13.02.2023 г., без подпис на длъжностно лице, не установяват по несъмнен начин твърдяния факт, че на съответните дати, молителят е получил чрез свое длъжностно лице решението, чиято отмяна се иска, респективно, че е узнал за него. Поради това съдът приема, че молбата по чл. 304 ГПК е депозирана в законния срок. Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато ВКС в производството по чл. 307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството "необходим другар" на молителя, тя следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Отмяна по чл. 304 ГПК могат да искат само онези неучаствали в исковия процес трети лица, които имат качеството "необходими другари", т. е. разполагали са с право на иск като участници в неделимо спорно правоотношение, при което си качество са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на молителя на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса с негово участие. Настоящият молител не е страна в материалното правоотношение – предмет на исковия процес, нито разполага с право на иск по последния. Той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по конкретния трудов спор според правилата на чл. 298 ГПК. Нормата на чл. 297 ГПК не може да обуслови друг извод относно горепосоченото за непротивопоставимост на влязлото в сила решение спрямо молителя – държавно учреждение. Поради това за последния отсъства право да иска отмяна на основание чл. 304 ГПК, при което молбата за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение