Определение № 736 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Л. н. Б. Е. и К.” К.Д. и [фирма], универсален правоприемник на [фирма] срещу въззивно решение от 21.12.2011 г. по въззивно гр.д. № 13093 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „г” възз. с-в., в частта, с която е отменено решение от 14.06.2011 г. по гр.д. № 52628 /2010 г. на Софийски районен съд, 74 с-в., в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Д. Д. срещу „Т. Р. Е. И. Б.” К.Д. и [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени: отменено е уволнението на ищеца, извършено със заповед № 4 /03.09.2010 г. на ответника (те са два, не е посочено на кой от двата) на основание чл.331,ал.2 КТ; ищецът е възстановена на длъжността „технически ръководител” в „Л. н. Б. Е. и К.” К.Д. и двата ответника са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.225,ал.1 КТ сумата 1,898 лева обезщетение за оставане без работа за периода от 07.09.2010 г. до 07.03.2011 г. и разноски в производството. Двата жалбоподателя твърдят, че решението е недопустимо поради нередовното призоваване на първия и неконституирането и неучастието на втория от тях във въззивното производство, а по същество и неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това. Насрещната страна Д. Д. Д. не изразява становище по касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен. Наведеният довод за незаконност на уволнението е, че управителят и прокуристът, които са подписали споразумението по чл.331,ал.1 КТ с ищеца, не са били компетентни за това, по-конкретно, че Щ. К., подписал за управител, не е имал надлежна представителна власт. Ответниците (първият като работодател, а вторият като неограничено отговорен съдружник в него, на когото е възложено управлението и представителството) са оспорили пред СРС основателността на исковете и по-конкретно са навели доводи, че управителят е действал с представителна власт, защото е бил упълномощен в писмена форма, евентуално, че действията му са били потвърдени с разпореденото в изпълнение на споразумението плащане и по делото и са направили възражение за прихващане на парите, които са платили на основание чл.331,ал.2 КТ. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че представеното пълномощно не е с достоверна дата (разяснил е разпоредбата на чл.181 ГПК), следователно действието на Щ. К. по споразумението по чл.331 КТ е било без представителна власт, няма и потвърждаване на действията, защото съгласно чл.42 ЗЗД за потвърждаването се иска същата форма като за упълномощаването, а плащането на обезщетението по чл.331,ал.2 КТ не е такова потвърждаване – документът за извършено плащане (платежното нареждане) сам по себе си удостоверява само сключването на договор с банката; така съдът е обобщил, че споразумението по чл.331 КТ е подписано без представителна власт, уволнението на това основание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, съдът е приел за основателно възражението за прихващане. От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателите материалноправен въпрос: дали плащането от работодателя на обезщетението по чл.331,ал.2 КТ представлява потвърждаване на представителната власт при сключването на споразумението по чл.331,ал.1 КТ, е обусловил изхода от спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Първият жалбоподател следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 97.96 лева, а вторият – 37.96 лева за разглеждане на касационната им жалба. Воден от изложеното съдът