Определение № 2936 от 03.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1912/2026 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Д. Ц., представлявана от адв. З. П. срещу определение № 299 от 17.03.2026г. по ч.гр.д. № 164/2026г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 476 от 02.02.2026г. по гр.д. № 358/2026г. на Русенски районен съд. С последното производството по предявения иск за делба е прекратено на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и в противоречие както с материалните закони, така и процесуалните правила, тъй като и паричните средства следва да се третират като движими вещи и по отношение на тях следва да се извърши делба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК като са формулирани три въпроса, които според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ следва ли съдът, сезиран с молба за делба на парични средства, да откаже да разгледа подадената молба в противоречие с чл. 2 ГПК; 2/ след като съдът отказва да разгледа и разреши молба за съдействие и защита на лични и имуществени права, това е ли отказ от правосъдие; 3/ при условие, че страна счита, че е допринесла в повече за наличието на средства по сметка на починалия съпруг, тъй като набраните по сметката средства изхождат от СИО, следва ли съдът да откаже разглеждане на иска за делба на средствата по сметката на наследодателя. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството пред Русенски районен съд е образувано по искова молба на Ц. Д. Ц. срещу М. С. Д. с правно основание чл. 34 ЗС. Като предмет на съдебната делба е посочена парична сума налична по банкова сметка на наследодателя им Д. Ц. Д., починал на 07.12.2025г., баща на ищцата и съпруг на ответницата. Русенският районен съд е прекратил производството като е приел, че искът е недопустим понеже предявената претенция за делба на депозираната в банка парична сума на общия наследодател, наследена от ищцата и ответницата, не може да е предмет на съдебна делба. Посочил е, че делба е допустима само на вещи и вещни права, които могат да бъдат включени в гражданския оборот. Парите, чиято делба се иска, не са вещ или вещно право. Паричното вземане е облигационно и не подлежи на делба. Въззивният съд е потвърдил този преграждащ акт. Споделил е изцяло съображенията на първоинстанционния съд, че при иск за делба само на пари, депозирани по банкова сметка, и при липса на претенция за извършване на съдебна делба на имоти, е недопустимо производството по Глава 29 ГПК. Посочил е, че доколкото парите са движими вещи - еднородни и заместими вещи, в обичайното си качество на платежно средство и всеобщ еквивалент за размяна, за тях не е приложима нормата на чл. 344, ал.1, изр. 2 ГПК. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира че такива липсват. Обобщени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от Тълкувателна решение № 1/2009 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поставените въпроси се свеждат до процесуалната допустимост на иск за делба на парични средства на наследодателя на страните и по-конкретно на негови парични влогове. Този въпрос е от решаващо значение за изхода на производството, но той има своето разрешение в практиката на Върховния касационен съд, което е съобразено от въззивния съд, така че липсват допълнителните предпоставки за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По въпроса съществува съдебна практика на Върховния съд при действието на отменения ГПК. В решение № 977 от 14.10.1991 г. по гр.д. № 729/1991 г. на I г.о. на ВС се приема, че паричните влогове на наследодателя не се включват в оставената от него наследствена маса, тъй като нямат белезите на движима вещ и ликвидирането на наследствените права на страните става не в делбата, а по друг ред - пред съответното кредитно учреждение или по правилата на общия исков процес. Решение № 708 от 25.11.1987 г. по гр.д. № 447/1987 г. на I г.о. се приема, че както наследените парични влогове, така и влоговете на бившите съпрузи (които при действието на СК от 1985г. представляваха съпружеска имуществена общност) не могат да бъдат предмет на съдебна делба. В практиката на Върховния касационен съд се възприемат горните разрешения като актуални и неповлияни от новите социално-икономически отношения. Затова безпротиворечиво се приема, че парична сума не може да бъде предмет на иск за делба и че всеки от наследниците може да търси своя дял от парите, без да е необходимо извършване на делба. Съгласно чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗС делба се допуска на вещи - движими и недвижими, и на вещни права. Облигационните вземания на наследодателя, каквито представляват паричните влогове, се считат поделени между наследниците с откриване на наследството и приемането му. Всеки от наследниците получава припадащата му се част от паричната сума, съответен на дела му в наследството. Ако сумата не бъде предадена доброволно, защитата е чрез осъдителен иск. Ако някой от наследниците е получил без основание по-голяма сума от припадащата му се част, съответна на наследствената му квота, отношенията се уреждат по правилата за неоснователното обогатяване. В този смисъл са: определение № 180 от 7.11.2018г. по ч.гр.д. № 3666/2018 г. на ВКС I г. о.; определение № 94 от 09.03.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г. на ВКС I г. о.; определение № 775 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 531/2009 г. на ВКС, I г.о. Последните два акта касаят хипотези на делба на компенсационни бонове и безналични акции, но възприетите изводи се отнасят и до делба на парични суми и влогове, доколкото и едните, и другите представляват вземания. Наличието на горната съдебна практика, която е актуална, съответства и на становищата в правната наука, изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поради изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.