Определение № 984 от 04.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 296/2010 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Т. против решение № 353 от 28.10.2009г., постановено по гр.д.№ 418/2009г. на Х. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 50/15.05.2009г.по гр.д.№ 187/2008г. на РС-Свиленград, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 109 от ЗС против Н. Г. П. и Я. З. Я. да се премахне гаража, построен в УПИ № VІІ-883 в кв. 43 на регулационната линия с УПИ VІ-884 от кв. 43 по плана на[населено място] За да отхвърли предявеният иск, въззивният съд е приел, че нарушението на строителните правила без да се установи с какво това пречи за упражняване правото на собственост на ищеца, не е основание за уважаване иска по чл. 109 от ЗС. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като нормите за отстояние определят нормативно в какви предели може да бъде смущавано правото на собственост. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса нарушението на нормите за отстояние, предвидени в чл. 31, ал.1 т.1 от ЗУТ и чл. 53, във вр. с чл. 50 от ЗС, съставляват ли нормативно определен предел до който не се пречи за упражняване правото на собственост и при нарушаването им в тежест на ищеца ли е да доказва, че се пречи да упражнява правото си на собственост. Според касатора този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 31/06.02.1985г. на ОСГК. Ответницата по касация не вземат становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото делото има за предмет неоценяем иск. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от УПИ ІV-886 от кв. 43 с площ 250 кв.м., а ответниците, като наследници на З. Т. М. са собственици на съседния от югозапад УПИ VІІ-883 с площ 450 кв.м. Ответниците са построили гараж въз основа на разрешение за строеж № 194/29.12.2004г., но в отклонение от одобрения архитектурен проект. От СТЕ се установява, че гаражът е следвало да се построи на калкан със югозападната граница с УПИ VІ-884 от кв. 43 с дължина 10,13 л.м. Имота на ищеца отстои на североизток от местото, където е определено да се изгради гаража. Ответниците са изградили плочата на гаража с дължина 12,30 м. в резултат на което задната част на гаража отстои на разстояние 1,03 м., а не на разстояние 3 м. в нарушение на чл. 31, ал.1 т.1 от ЗУТ. Вещото лице е докладвало, че на местото на процесния гараж е имало стопанска сграда, която е стигала до границата на имота на ищеца. Въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, как процесния гараж му пречи да упражнява правото си на собственост, което той не сторил. Наличието на отклонения от строителните книжа обуславят приложението на ЗУТ и е основание за административни санкции на нарушителите, но не обосновават уважаването на иск по чл. 109 от ЗС Повдигнатия с касационната жалба правен въпрос е нарушението на нормите за отстояние, предвидени в чл. 31, ал.1 т.1 от ЗУТ и чл. 53, във вр. с чл. 50 от ЗС, съставляват ли нормативно определен предел до който не се пречи за упражняване правото на собственост и при нарушаването им следва ли ищеца да доказва, че се пречи да упражнява правото му на собственост. Този въпрос е пряко свързан с мотивите на въззивния съд и крайния изход от спора и е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 31/06.02.1985г. на ОСГК, според което основание на иска по чл. 109 е изграждане на строеж от съсобсвеник, или собственик на съседен парцел при отклонение със строителните книжа, или в отклонение на действащите разпоредби. Изложеното доказва основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение