Определение № 927 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2147/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. чрез пълномощника му адв. Н. М. срещу решение № 6815 от 15.10.2013г по в.гр.дело № 2286/2013г. на Софийски градски съд, с което в производство по чл.258 и сл. ГПК е потвърдено решение от 05.11.2012г по гр.д. № 48/20129г на Софийски районен съд, произнесено по иск на основание чл. 45ал.1 от ЗЗД за неговото отхвърляне изцяло. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква грубо противоречие с практиката на ВКС ,основание по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 от ГПК, прави се сравнение с решения от константната практика на ВКС по които е приеман за осъществен състава на обида и клевета. Приложени са решения на наказателни състави, както и реш.№891 от 2012г по гр.д № 183/2002г ІV г.о за да се подчертае, че дори косвения намек относно свързване личността на ищеца с корупция в Държавата представлява деликт. Д. се състои предимно от разпространение на неверни клеветнически твърдения, разпространение на обиди включително обиди които се съдържат в „оценъчни съждения” и по аргумент за по- силното основание правният извод важи за процесния деликт. Не е формулиран въпрос. Поддържа се и противоречие с константната практика на ВКС поради оплакването за игнориране, превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата,която практика се илюстрира с цитирани от защитата решения по наказателни дела на ВКС. Изтъква се нарушение на Конституцията и чл. 235 ал.2 и ал.3, чл. 236 ГПК по отношение изискването за мотивираност, не е обсъден довода защо е налице злоупотреба с права, нито че твърденията на ответника не отговарят на истината. Изтъкнати са задълженията на Националния съд по чл. 47 от Х. на основните права в ЕС и чл. 6 ал.1 Е. да проведе справедлив процес, което според защитата очевидно не е спазено от въззивния съд. В тази връзка са формулирани въпроси: Представлява ли касационно отменително основание факта, че въззивния съд демонстративно не е събрал доказателствата, за които страната своевременно е предявила искания, че като е отхвърлил иска като недоказан, въззивният съд черпи права за ответника - деликвент от собственото си противоправно поведение; че не е изготвен пълен доклад с конкретизиран пълен предмет на доказване; че не е обсъдил основните доводи за извършени процесуални нарушения ;че не е мотивирал решението си ;че е погазил правото на защита на ищцовата страна. Представлява ли отменително основание написаното, че почти всички неверни ,позорни ,клеветнически и обидни твърдения според съдебния състав били „ оценъчни съждения” и не следва да се доказват. Представлява ли разпространяването посредством вестник представляващ национален ежедневник на „клеветнически твърдения „съдържащи единствено неверни ,позорни ,клеветнически и обидни твърдения, деликт и длъжен ли е българския съд да присъди обезщетение за вреди от такъв деликт,което неправомерно не е извършил въззивния състав Представлява ли основание за отмяна факта ,че въззивния съдебен състав грубо е нарушил Първичното право на ЕС, като е отказал осъдително решение. В касационната жалба се отправя искане на основание чл.269 ал.3 ГПК ВКС да спре производството и да отправи до Съда на ЕС запитване относно тълкуването на чл. 74 от Х. за основните свободи ,по специално отказът на българския съд да защити посредством осъдително решение честта и достойнството на прогресивни личности ,като въпросите по изложението са преформулипани като запитване към този съд Отговор от ответника не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението се изтъкват причини, считани от защитата като основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК без да бъде изведен конкретен правен въпрос, който да изпълни общото, отнасящо се до всички основания на чл. 280 ал.1 от ГПК условие на обосновката по този ред. Преди всичко ,в изложението по член 274 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства, в каквато насока са доводите на касатора. Прилагането на решения от практиката на ВКС ,или на въззивни съдилища по дела, по които при искове на същото основание, но при друга установена фактическа обстановка се е стигало до осъдително решение, не е основателен довод за допускане до касационно обжалване. Независимо от приложения набор съдебни решения, не е налице и обосновка по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и по множеството въпроси, които изразяват касационни оплаквания и оплаквания за несправедлив процес без връзка с конкретно произнесените в решението правни въпроси, от които зависи изходът на делото. Изложението неправилно отъждествява оплаквания срещу решението по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК, или оценката на ищеца ,че процесът е несправедлив, с формулирането на правен въпрос, по прилагането правен източник при решаване на спора. Като въпрос по критерия на чл. 280 ал.1 защитата неотносимо формулира питане представляват ли нейните негативни твърдения за действията на съда отменително основание ,или нарушение на първичното европейско право, което също няма връзка с решаващите фактически изводи на въззивния съд по контратното решение, нито с процесуалните правила, относимо приложени в доказателствения процес по настоящето дело. Приобщаването на искани доказателства към делото не е безусловно, те трябва да са допустими и относими, да се отнасят до обстоятелства, които подлежат на доказване като фактически твърдения. В. съд не е постановил решение при липса на мотиви, а се е позовал на чл.272 ГПК като е възприел фактическите и правни констатации на първостепенния съд и е обсъдил оплакванията в жалбата .Изследвал е предпоставките за ангажиране на търсената отговорност за деликт, елементите на фактическия състав, като е посочил, а след това обсъдил и преценил изявленията на ответника, дали основание на иска. Посочено е защо съдът не намира с тях да е накърнено достойнството на ищеца като личност, професионалист и общественик, както и защо не се установява противоправно поведение на ответника. Съображенията за липса на противоправност при изявления от естеството на обсъдените и с оглед обстоятелствата, при които са направени - в пределите за упражняване правото на защита по дело ,без да е установена злоупотреба с това право,не са в противоречие ,а в съответствие с установената практика на ВКС по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК (реш.№1347 от 2008г по гр.д №5006/2007 ІІ г.о, реш. № 758 от 11.02.2011г по гр.д №1243/2009г ІV г.о, реш.№257 от 2011 по гр.д № 1149/2009г ІV г.о ,реш. № 809 от 2011г по гр.д № 1573/2009г ІV г.о).Ето защо касационно разглеждане на жалбата не следва да се допуска по същество. Няма основания да се приеме довод за стълкновение с чл. 267 ,параграф трети от Договора за функциониране на ЕС и да се оправи запитване до Съда на Европейските общности. Неоснователно е искането за спиране на делото и отправяне на запитване по въпроси, които не са свързани с тълкуване, а изразяват оплакване за незачетени основополагащи принципи, залегнали както в общностното право, така и във вътрешното законодателство. Н., при липса на връзка с предмета на делото е направеното с жалбата искане за тълкуване на чл. 47 от Х. поради това, че не е постановено осъдително решение по иска на жалбоподателя По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.