Определение № 3089 от 04.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1353/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. П., [населено място] и насрещна касационна жалба на „ДЕН“ ООД, [населено място] срещу решение № 9/04.02.2025 г., постановено по в.т.д.№ 169/2024 г. от Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 132/09.05.2024 г., поправено с решение № 236/10.09.2024 г., по т.д.№ 190/2022 г. на Бургаски окръжен съд в частта за осъждане на „ДЕН“ ООД да заплати на Д. Х. П. сумата над размера от 201918,32 лв. до 234100 лв., представляваща стойност на 20 дружествени дяла от капитала на дружеството и в тази част искът с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ е отхвърлен, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за присъждане на сумата от 201918,32 лв. и за отхвърляне на иска до предявения размер от 330000 лв. поради извършено прихващане. Касаторът Д. Х. П. поддържа, че решението в частта за уваженото възражение за прихващане със сумата на недължимо платените й дивиденти и за определяне на размера на собствения капитал на дружеството по изготвения счетоводен баланс е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът „ДЕН“ ООД обжалва като неправилно въззивното решение относно приетото за незаконосъобразно отписване на погасено по давност вземане на дружеството, както и относно приетото право на съдружника П. да получи дивиденти от дейността на дружеството за 2018 г. Въвежда основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Всеки от касаторите оспорва жалбата на насрещната страна и претендира разноски за производството. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че спорът пред въззивната инстанция е относно оценката на нетната стойност на активите на дружеството „ДЕН“ ООД към 28.02.2022 г., на която дата е съставен баланс на дружеството поради настъпилото прекратяване на участието на ищцата Д. П. и по отношение съществуването на вземане за връщане на недължимо платени на съдружника дивиденти, въведено от дружеството чрез възражение за прихващане. С оглед оспорването на съставения от дружеството баланс решаващият състав е обсъдил предложените три варианта от вещото лице по изслушаната счетоводна експертиза и е определил актива в размер на 3710965,65 лв., от който е извадил задълженията по пасива от 2216874,04 лв. и внесения капитал от 5000 лв., а от така получената нетна (чиста) стойност на актива от 1489091,61 лв. е определил равностойността на дружествените дялове на ищцата в размер на 297818,32 лв. При формиране на актива по предложения трети вариант на заключението съдът е приспаднал сумата от 172988,09 лв., посочена от вещото лице като недостиг в касата на дружеството и представляваща разлика между стойността на закупени земеделски земи в периода 2015 г. - 2016 г. и касовата наличност от 30796,91 лв. Посочената разлика се получавала от сбора на цените на недвижимите имоти по нотариалните актове от 41100 лв. и цените, посочени в издадени от продавачите на имотите разписки за получени суми в размер на 244885 лв. Вещото лице е предложило разликата от 172988,09 лв. да се отрази в пасива на баланса в раздел „Собствен капитал“ поради направени от съдружниците допълнителни парични вноски. Въззивният съд не е възприел този вариант по съображения, че допълнителните парични вноски по чл.134, ал.1 ТЗ се правят по решение на Общото събрание на съдружниците, каквото липсвало, както и че средствата, предадени въз основа на разписките, не са осчетоводени и липсват данни за произхода им. Основният решаващ извод на съда е, че съгласно т.4.1 от СС № 16 дълготрайните материални активи се оценяват по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи, поради което земеделските земи са включени в актива по така определената цена на придобиване. По отношение на вземането в размер на 110300 лв. срещу „Гривас“ ООД, което не е било включено в актива в съставения баланс към 28.02.2022 г., въззивният съд е приел, че не е установена редовността на воденото счетоводство относно наличието на предпоставките за отписването му. Решаващият състав се е основал на съобщение от 15.07.2021 г. от ЧСИ за образувано изпълнително дело, според което е била насрочена публична продан на имот, собственост на длъжника с посочена оценка и първоначална продажна цена от 540000 лв. Изложени са съображения, че с оглед предприетите изпълнителни действия пет месеца преди отписване на вземането, давността за погасяване на вземането е била прекъсната, поради което не било доказано по делото, че вземането е несъбираемо и съответно същото е включено в актива на баланса. Вземането на дружеството, заявено чрез възражение за прихващане, е прието за частично основателно в размер на 95900 лв., като сумата е формирана от изплатените на Д. П. дивиденти в периода 04.04.2018 г. – 28.06.2018 г. Апелативният съд се е позовал на протоколи за взети решения от Общото събрание на съдружниците за разпределение на част от печалбата за посочения период в общ размер от 328000 лв., в които не е отразено съотношението на сумите за дивиденти на двамата съдружници, а разпределението е направено в съотношение според участието в капитала, а именно - 20% за съдружника П.. Изплатените с разходни касови ордери суми над 20% са счетени за недължими. Обстоятелството, че протоколите за заседанията на общите събрания не са подписани от съдружника Н. Г., е коментирано, че осчетоводяването на платените дивиденти следва да се цени като своеобразно признание, че са взети решения за разпределение на дивиденти, както и че управителят Г. е бил информиран за това. Касаторът Д. П. въвежда на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК два въпроса, по които да се допусне касационно обжалване поради противоречие на обжалваното решение с т.4 на Тълкувателно решение №1/2002 г. на ОСГК на ВКС: 1.“Кой е процесуално легитимиран да прави възражение за прихващане – съдружникът или дружеството при изплатен в нарушение на закона и дружествения договор дивидент?“ и 2.“Притежава ли правна стабилност решение на Общото събрание на съдружниците, за което е установено, че е опорочена процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения или противоречи на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, когато са изтекли сроковете по чл.74, ал.2 ТЗ?“. По реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпросите: 3.“Как следва да се отрази в баланса на дадено предприятие установен от съда недостиг на парични средства в касата в брой и следва ли да намери приложение чл.78 ЗКПО?“ и 4.“Ако следва да се приложи чл.78 ЗКПО, задължително ли е за съда установеният недостиг на парични средства в брой в касата на предприятието (сч./ска 501) да бъде отразен в счетоводна сметка 123 „Печалби и загуби“ в раздел А от пасива на баланса (собствен капитал), като същата счетоводна сметка бъде увеличена от съда със сумата на недостига в касата?“. По последните два въпроса се твърди противоречие на решението и с две директиви на ЕС. Касаторът „ДЕН“ ООД е поставил в насрещната жалба два въпроса по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По първите два въпроса касаторът П. се позовава на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС в смисъл, че решенията на общото събрание на съдружниците, които са взети при опорочени процедура по свикване, ред и кворум за приемането им или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт или на закона, са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, но не и нищожни. Въведеното противоречие с практиката на ВКС е мотивирано само по отношения на втория въпрос, който следва да бъде обсъден. Съставът на ВКС констатира, че въззивната инстанция не е прогласила нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците за разпределение на печалбата, както и не е отрекла стабилността на решенията. В мотивите на обжалваното решение апелативният съд приел, че са взети решения за изплащане на дивиденти, но изплатените на съдружника П. са в размер, който не съответства на притежаваните от нея дялове в капитала. Изрично решаващият състав е посочил, че в решенията на общото събрание разпределената част от печалбата е определена като обща сума, платима на двамата съдружници, но без да е конкретизиран размерът на дивидента на всеки един от тях, като въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.133, ал.1, изр.2 ТЗ. Следователно поставеният въпрос не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд, поради което не е налице както общата, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На въпроса за легитимацията относно възражението за прихващане с вземане за недължимо платен дивидент въззивният съд е отговорил в решението, че правото на дивидент е имуществено право на съдружника, на което съответства задължение на дружеството, поради което поставеният първи въпрос не е обоснован от касатора като противоречащ на разрешение в практиката на ВКС, тъй като в цитираното тълкувателно решение този въпрос не е разглеждан. Третият и четвъртият въпроси са свързани с предложения, но невъзприет от въззивния съд вариант в заключението на счетоводната експертиза, според който разликата между покупната цена на земеделските земи по нотариалните актове и цената, посочена в представените разписки от продавачите за получени суми, платени от съдружниците, следва да се отрази в пасива на баланса в раздел „Собствен капитал“ поради направени от съдружниците допълнителни парични вноски. Въззивният съд е изложил съображения, основани на уредбата на допълнителните парични вноски по чл.134, ал.1 ТЗ, а именно на липсата на решение на Общото събрание на съдружниците. Посочените средства в разписките не са били осчетоводени и по делото не е било доказано какъв е техният произход. В този смисъл решаващият състав не е коментирал правилата за счетоводно отразяване на недостиг на касата на дружеството, включително за данъчни цели по ЗКПО и съответно поставените от касатора въпроси не са обсъждани в обжалваното решение. Основният извод на апелативния съд произтича от приложимия счетоводен стандарт за осчетоводяване на придобитите дълготрайни материални активи и на редовността на водените счетоводни книги. По тези съображения поставените въпроси не са от значение за аргументацията на въззивния съд, поради което липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на „ДЕН“ ООД не следва да се разглежда поради недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на Д. П.. Разноски за производството не се дължат поради липса на доказателства такива да се направени от ответника. Мотивиран от горното Върховният касационен съд