Определение № 3570 от 11.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2935/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена на 09. 05. 2023 г., от ищеца А. С. В., чрез адв. А. А., против решение № 116 от 17. 03. 2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 230 от 22. 05. 2023 г., и двете постановени по гр. д. № 232/2022 г. на ОС – Перник, с което е отменено решение № 261210 от 17. 12. 2021 г. по гр.. д. № 04090/2019 г. на РС – Перник и е отхвърлен предявеният от А. С. В. срещу В. С. В. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за намаляване на дарствено разпореждане, извършено с н.а. № 116/17. 08. 2012 г., том II, рег. № 8973, н.д. № 296/2012 г., с който С. В. В. и С. С. В. даряват на В. С. В. два недвижими имота, находящи се в [населено място], [община]: а/. У. ***- им. 393, в кв. 46а по плана на селото, с площ от 462 кв.м.; б/. У. ***. – им. 393, в кв. 46а по плана на селото, с площ от 407 кв.м., върху първия и тавански етаж от построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., състояща се от два етажа и тавански полуетаж, и върху построения в имота гараж със застроена площ от 30 кв.м., до размера необходим за възстановяване на запазената му 1/4 идеална част от наследството на майка му С. С. В.. Подаден е отговор на касационната жалба от ответника В. С. В., чрез адв. Б. Б., с който са развити съображения за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на служебна проверка за допустимост на касационното производство, прие следното: Касационната жалба е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Същото е постановено по предявен от А. С. В. срещу В. С. В. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за намаляване на дарствено разпореждане, извършено от родителите му С. В. В. и С. С. В., в полза на брат му В. С. В., с н.а. № 116/17. 08. 2012 г., том II, рег. № 8973, н.д. № 296/2012 г., с който се прехвърля безвъзмездно собствеността на ответника върху описаните по-горе имоти, до размера на накърнената запазена част на ищеца А. С. В. от наследството на майка му С. С. В.. С иска за намаляване на дарение, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, се защитава имуществено право, поради което същият е оценяем и цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – като дробна част от данъчната оценка на дарените имоти, с размер на дробната част, съответен на претендираната от ищеца за възстановяване запазената част. В този смисъл са: определение № 28 от 05. 03. 2009 г. по гр. д. № 4262/2008 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 184 от 18. 04. 2013 г. по ч. гр. д. № 2521/2013 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 445 от 15. 07. 2014 г. по ч. гр. д. № 3653/2014 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 77 от 7. 03. 2013 г. по гр. д. № 1423/2013 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 26 от 2. 02. 2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 3527 от 14. 11. 2023 г. по гр. д. № 1286/2023 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 60252 от 7. 06. 2021 г. по гр. д. № 1675/2021 г. на ВКС, 2 г.о. и др.) Искът за намаляване на дарение, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, не е иск за защита на вещно право, поради което и при липсата на изискване в закона, исковата молба по чл. 30, ал. 1 ЗН не подлежи на вписване (определение № 35 от 28. 01. 2014 г. о ч. гр. д. № 15/2014 г. на ВКС, 2 г.о.) Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.. Настоящият иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е предявен самостоятелно, поради което изключението, предвидено в цитираната норма, не е налице. Данъчните оценки на имотите, предмет на дарението, са в размери 3026 лв. и 1319, 90лв., общо за двата имота – 4367, 70 лв., видно от удостоверенията за данъчни оценки на лист 11 и 13 от делото на ПРС. Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е за намаляване на дарственото разпореждане до размера, необходим да възстановяване на запазената част на ищеца А. С. В. от наследството на майка му С. С. В., която според твърденията на ищеца и според нормата на чл. 29, ал. 1 и 3 ЗН е 1/4 – т.е. за възстановяване на 1/4 от дарената от наследодателката 1/2 идеална част от процесните имоти, придобити от същата в режим на СИО с другия дарител, прекратена със смъртта й. Цената на иска е 545, 96 лв. (1/4 от 1/2 от 4367, 70 лв.), тоест под 5000 лв. Като недопустима, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Ответникът по касационната жалба претендира разноски за настоящата инстанция, но не е представил доказателства такива да са направени. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение