Определение № 422 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго Про продажби“АД срещу решение №.1764/16.12.20 по г.д.№.2807/20 на ОС Варна – с което е потвърдено реш.№.3810/10.08.20 по г.д.№.20029/19 на РС Варна за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че Х. С. Д. не му дължи корекционна сума в размер на 16100,87лв. за периода 10.11.17-9.11.18. Ответната страна Х. С. Д. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието за безспорно от фактическа страна, че ищецът е потребител на доставена от ответното дружество електроенергия за обект на потребление с абонатен №.[ЕГН] и клиентски №.[ЕГН]; за същия е издадена фактура №.[ЕГН]/15.10.19 с корекционна сума за периода 10.11.17-9.11.18 в размер на 84632квтч на стойност 16100,87лв.; причината за допълнително начислената сума е констативен протокол №.1202494/9.11.18 - установяващ, че при извършена проверка на СТИ, отчитащо потребление в обекта на ищеца, са констатирани показания в регистър 1.8.3 /084632кВТч/; съгласно метроличната експертиза /на БИМ, ГД МИУ, РО Варна/ на демонтираното СТИ със софтуеърно четене е констатирано наличие на преминала ел.енергия по невизуализирана тарифа 1.8.3 - 084632,5 кВТч, като метрологичните характеристики и изискванията за точност при мерене на СТИ съответстват на фабричните настойки и не са налице механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок; съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза СТИ има характеристики, които са предвидени в раздел ІV т.1 от Държавен регистър на одобрени СТИ, не е констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване и отчетените количества в тарифа Т3 - 84532квтч - са преминали през изследваното СТИ и са регистрирани в тарифа, която не се визуализира на дисплея; тъй като заводските тарифи са Т1 и Т2, намесата се изразява във въвеждане на още една тарифа Т3, в която се отчита върхова тарифа и това е станало възможно чрез използване на специализирана техника и на парола за достъп на второ ниво; математическите изчисления за остойностяване на ел.енергия са правилни, като потребление в такова количество не може да се натрупа за период, по-малък от 1 година. От правна страна е прието, че ищецът има качество на потребител на ел.енергия /като собственик на електрифициран имот/, като в тежест на ответника е било да докаже, че в процесния период претендираното количество ел.енергия е било реално потребено от абоната. Самото СТИ е от одобрен тип, метрологично годно, с оглед отчитането на показанията в тарифа 1.8.3 СТИ правилно е отчитало консумираната на ел.енергия, като не е документирано да е налице неточно измерване, дължащо се на неправомерна намеса в схемата му или схемата на свързване към електроразпределителната мрежа. От друга страна, доколкото вещото лице установява софтуеърна намеса, не е установено към кой момент е извършен този достъп и дали при монтирането на електромера той вече е бил налице. Начисляването е извършено на основание отчетените показатели на СТИ и обхваща период от 1 година с изчисления по цена за технологични разходи по чл.51 ПИКЕЕ. В случая чл.50 ПИКЕЕ е намерен за неприложим, а доколкото СТИ е собственост на оператора на съответната електропреносна или еректроразпределителна мрежа, на основание чл.30 ПИКЕЕ данните от измерванията, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система; в този случай манипулирането на данните е извършено чрез достъп с парола, задължението за поддържане на измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца; при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат възложени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. Отразено е и, че в чл.48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция без да се изисква изрично доказване на виновно поведение на абоната /те са установяване от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на чл.47 ПИКЕЕ проверка/. Освен това е посочено, че проверката е изначално лишена от правно основание, тъй като с решение №.1500/6.02.17 на ВМАС по адм.д.№.2385/16 нормите на чл.1-чл.47 и чл.52-чл.56 ПИКЕЕ са отменени /на основание чл.195 ал.1 вр. с чл.194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение/ - което е станало на 14.02.17. Затова и чл.47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор - доколкото техническата проверка на обекта е извършена след нейната отмяна, на 9.11.18. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях, обаче, също липсват норми, разписващи процедура по проверка на СТИ и нейното документиране. Дори да се касае за реално предоставено количество, то дружеството е начислило процесното с цел да компенсира неточно отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от време, който е неясно как определен. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ и периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Начисляването е извършено на основание отчетени показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисление по цени за технологични разходи /чл.51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество ел.енергия. При тези обстоятелства е формиран извод, че ответникът не е доказал всички елементи от фактическият състав на извършената служебно корекция на потреблението, поради което и математически правилната сметка сама по себе си не може да обвърже потребителя. Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с практиката на ВКС във връзка със следните въпроси: 1.“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допуснати и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“/реш.№.222/27.03.18 по т.д.№.505/17, ІІ ТО/; 2.“След отмяна на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение №.1500 от 6.02.17, постановено по адм.д.№.2385/16 от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл. 51 включително?“ /реш.№.150/ 26.06.19 по г.д.№.4160/18 на ВКС, ІІІ ГО/; 3.“Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на изчисленията и допълненията на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, направени със ЗИД ЗЕ /обн.ДВ бр.54/12, в сила от 17.07.12/ и след влизане в сила на Правилника за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн.ДВ бр.98/13, в сила от 16.11.13/?“ /реш.№.118/18.09.17 по т.д.№.961/16, ІІ ТО, реш.№.115/20.09.16 по т.д.№.1156/16, ІІ ТО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната относно първия въпрос, въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че въззивната инстанция не е изложила мотиви по довода, че дори да се приеме, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то процесната сума се дължи на основание чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установената между страните облигация по покупко-продажба на еленергия. Въззивната инстанция не е обсъдила така заявения довод, поради което се е отклонила от задължителната практика на ВКС. Предвид изложеното е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Във връзка с втория въпрос е формирана задължителна практика, в това число цитираната /реш.№.150/26.06.19 по г.д.№.4160/18 на ВКС, ІІІ ГО, реш. №.50/17.03.21 по г.д.№.1845/21, ІІІ ГО, реш.№.124/18.06.19 по г.д.№. 2991/18, ІІІ ГО, реш.№.21/01.03.17 по г.д.№.50417/16, I ГО и др./, съгласно която електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл.48-чл.51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация, обаче, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с №.2385/16, в сила от 14.02.17 и №.3879/17, в сила от 23.11.18/ се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху СТИ, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл.183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл.47 – чл.51 ПИКЕЕ от 2013г. Не са необосновани твърденията на касатора за отклонение от така формираната практика и наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С оглед на изложеното по първите два въпроса следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а третият ще бъде взет предвид като касационен довод при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 322,02лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,