Определение № 22 от 25.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11/2025 г.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Варна и Окръжен съд - Варна относно съда, родово компетентен да разгледа жалба на О. Х. М. против Окръжна прокуратура Варна. Жалбата е подадена до Окръжен съд - Варна, който с определение № 875/17.02.2025 г. постановено по адм. д. № 313/2025 г. по описа на ОС Варна е прекратил съдебното производство образувано по нея и е изпратил делото по компетентност на Административен съд - Варна. Административен съд - Варна като е намерил, че жалбата е подсъдна на общите съдилища с определение № 2619/07.03.2025 г. постановено по адм. д. № 370/2025 г. по описа на АС Варна е повдигнал спор за подсъдност между Административен съд - Варна и Окръжен съд - Варна, относно съда компетентен да разгледа подадената жалба от О. Х. М. против Окръжна прокуратура Варна. В жалбата подадена от О. Х. М. против Окръжна прокуратура Варна е обективиран иск за присъждане на 2 000 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното изплащане на главницата. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при посочени в същата разпоредба случаи. В допълнение посочва, че в ал. 3 на същия текст изрично е указано, че делата се разглеждат по реда на ГПК. Възникналият между Окръжен съд Варна и Административен съд Варна спор за подсъдност, предвид предписанието на чл. 135, ал. 5 АПК, следва да бъде разрешен от смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Сформиран по правилата на цитираната императивна правна норма, настоящият съдебен състав, за да се произнесе по спора, съобрази следното: В обхватът на ЗОДОВ са включени няколко вида отговорност на държавата и общините в зависимост от характерните особености на вредоносния факт. В чл. 1 от закона е уредена отговорността за вреди, причинени от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията, в чл. 2 от същия - от дейност на правозащитните органи, в чл. 2а - от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в чл. 2б - от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и в чл. 2в – от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. В случая предмет на иска безспорно не са вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. Затова, за да се прецени колизията между общите и административните съдилища, е необходимо да се провери дали дейността, от която се твърди да са произтекли вреди, не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК на Върховния касационен съд и ОСС, I и II колегии на Върховния административен съд, административната дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се осъществява от административни органи. Това следва и от заглавието на разпоредбата – "Отговорност за дейност на администрацията". Прокуратурата, от чиито действия се претендират вредите, не е административен орган, нито "администрация" по смисъла на закона. По аргумент от чл. 117, ал. 2, изр. второ КРБ прокуратурата е част от съдебната власт. Ето защо и дейността, която извършва, не може да се квалифицира като административна, а оттам и да подлежи на евентуално обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което на свой ред да предопредели родовата подсъдност на спора на административните съдилища. От друга страна в диспозицията на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ изрично е посочено, че в конкретни хипотези държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, като в ал. 3 от същия за тях е предвиден реда по ГПК. В този смисъл и при липса на изключенията, предвидени в чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, настоящата искова претенция следва да се разгледа по реда на ГПК, от съответния съд в системата на общите съдилища в Република България. Изложеното налага извод, че родово компетентен да разгледа спора по жалбата подадена от О. Х. М. против Окръжна прокуратура Варна с обективиран иск за присъждане на 2 000 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното изплащане на главницата, е граждански съд, поради което делото следва да се изпрати на Окръжен съд - Варна по подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд