Определение № 127 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2010 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Н. А. В. със съгласието на майка си Т. Т. В. чрез адв. В. Л. К. – Б. от АК – П. против въззивно решение № 1097/12.07.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, осми състав по гр.д. № 768/2010 г., в частта, с която дължимата от А. Н. В. на Н. В. месечна издръжка по чл. 150 СК е изменена от 50 лв. на 100 лв., вместо на 120 лв. Бащата е осъден да заплаща и лихва за забава за всяка закъсняла вноска, както и съдебно-деловодни разноски и държавна такса. Ответникът по касационната жалба А. В. чрез адв. Владимир Д. е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата, подадена на 11.08.2010 г. е недопустима поради това, че обжалваемият интерес е под 1000 лв. Н. В. има право да търси месечна издръжка по чл. 150 СК от родителите си до навършване на пълнолетие – на 22.03.2012 г. Следователно, до тогава, считано от датата на подаване на исковата молба /05.06.2009 г./ се дължи издръжка за общо 34 месеца. За спорната сума от 20 лв., обжалваемият интерес се равнява на 640 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията преди изм. ДВ бр. 100/2010 г., касационната жалба се явява недопустима. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. По изложените съображения, съдът