Определение № 3463 от 24.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2017/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №3152/06.02.2025г. на „ Партнърс Комерс“ ЕООД, чрез управителя Н. Б. срещу решение №1113/06.11.2024г. по в гр. д. №1374/2023г. на Софийския апелативен съд, поправено с решение №303/11.03.2026г. Според касатора въззивното решение е недопустимо в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта по иска по чл.57, ал.2 ЗЗД поради липсата на интерес. На следващо място излага, че решението е и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението твърди наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл.1 ГПК– вероятна нищожност, както и основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение. Счита, че решението е нищожно, тъй като в диспозитива на същото не са посочени номер и дата на обезсиления/отменения първоинстанционен акт, номер на делото и съда, постановил решението. Твърди, че в нарушение на принципа на диспозитивното начало САС не е дал възможност на ищеца да отстрани противоречия в исковата молба, и като се е произнесъл по нередовна искова молба досежно евентуално предявения иск по чл.57, ал.2 ЗЗД и досежно иска по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Твърди се и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по следните въпрос: 1.“Кои са „третите лица“ по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК по отношение на достоверността на отразената в частен документ дата, респективно какъв е кръгът на визираните от закона „трети лица“, за които частният документ няма достоверна дата? При оспорване на датата на съставяне на частен документ от страна в процеса, която не се явява трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, действителната дата на частния документ може ли да установява с други доказателствени средства, включително и със свидетелски показания? Въззивният съд длъжен ли е да събере по реда на чл.266, ал.3 ГПК относими, допустими и своевременно поискани доказателства, които не са допуснати и не са събрани от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за подобно процесуално нарушение на първа инстанция и искане за събиране на доказателства по реда на чл.266, ал.3 ГПК?“ По тези въпроси според касатора е налице противоречие със следната практика на ВКС: решение №235 oт 04.06.2010г. на BKC по гр. дело №176/2010г., решение №213 oт 15.01.2018г. нa BKC по гр. дело №856/2017г.; решение №128 oт 20.08.2018г. на BKC по т. дело №1744/2017г., решение №118 от 11.01.2021г. на BKC пo гр. Дело №665/2020г. по гр. дело №665/2020г.; решение №32 от 03.08.2020г. нa BKC т. дело №42312019г. и др. 2.„Кои са елементите от фактическия състав на иска по чл.59 ЗЗД и кои са елементите от фактическия състав на исковете по чл.57, ал.1 ЗЗД и по чл. 93 ЗС? Когато ищецът не е навеждал твърдения в исковата си молба, че ответникът е получавал добиви/наеми/ от вещта, която е отнел и държи без основание, които добиви принадлежат на ищеца като собственик, включително и когато в исковата молба не са навеждани твърдения процесните вещи да са получени от ответника в някоя от хипотезите по чл.55, ал.1 ЗЗД, следва ли искът за присъждане на обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен за период преди датата на предявяване на иска, в който период ответникът е държал и ползвал без основание собствените на ищеца вещи да се квалифицира като иск по чл.57, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.93 ЗС?“, по който се твърди противоречие с решение №88 oт 9.10.2020г. на BKC по гp. Дело №1487/2019г.; решение №663 oт 9.03.2010г. нa BKC по гр дело №2831/2007г. Ответникът по касация –„Ню Бояна филм“ АД е депозирал писмен отговор, чрез който оспорва жалбата. Счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване на решението. Излага становище за допустимост на въззивното решение, както и за липсата на твърдяните в касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, и съединен в условията на евентуалност с първия иск – иск по чл.57, ал.2 ЗЗД. Ищецът "Партнърс Комерс“ ЕООД, твърди, че е собственик на два броя строителни фургони, всеки от които с размери 2 м. х 6 м., единият от които представляващ едно общо помещение от 12 кв. м., а другият състоящ се от две помещения от по 6 кв. м., които отдал под наем на "Къмпани Билд Комерс“ ЕООД по силата на договор за наем от 01.12.2014г. и договор за наем от 01.01.2015г., като наемателят ги ползвал в своя собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. В средата на м.03.2016г. при принудително изпълнение на Заповед РД-20-121/21.09.2012г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" били премахнати постройка и инфраструктура в имота, ползван от ответника, при което наемателят на фургоните е бил лишен от владението върху тях. Предвид изложеното ищецът моли след като бъде установено правото му на собственост върху двата фургона по отношение на ответника, същият да бъде осъден да му предаде владението върху тях. В условията на евентуалност - ако се окаже, че фургоните ги няма или са погинали, претендира да му бъде заплатена стойността им в общ размер на 20 000 лв. На основание чл.59, ал.1 ЗЗД претендира заплащане на сумата от 54 000 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, поради неоснователното ползване на двата фургона в периода от 19.03.2016г. до 18.03.2021г. Върху посочените две суми се претендира заплащането на законна лихва, считано от датата на исковата молба - 18.03.2021г. до окончателното плащане. Ответникът "Ню Бояна Филмс“ АД оспорва исковете. Оспорва правото на собственост на ищеца върху процесните вещи поради липсата на доказателства за това. Твърди също, че е придобил собствеността върху фургоните с 5 годишно непрекъснато владение. Прави и възражение, че исковете са погасени по давност. Излага, че е собственик на имот с кадастрален идентификатор [№], който е съседен на имот с идентификатор [№], собственост на "Къмпани Билд Комерс“ ЕООД, чиито собственици са идентични с тези на ищовото дружество. Поради липсата на охрана по южната граница на имота с първия идентификатор, "Къмпани Билд Комерс“ ЕООД, се е възползвало и е започнало СМР, при които е завладял част от имота на ответника. С извършването на действията през март 2016г. ответникът си е възвърнал фактическото владение на имота. Процесните фургони били стари и амортизирани и разходите за репатрирането им били значително по - големи от тези за съхранението, което мотивирало ответното дружество да ги остави на своя територия. Прави възражение за прихващане на разходите, сторени за съхранението на фургоните. Претендира разноските по делото. Въззивният съд е посочил, че по делото са представени два договора за наем с наемодател "Партнерс Комерс“ ЕООД и наемател "Къмпани Билд Комерс“ ЕООД, сключени съответно на 01.12.2014г. и 01.01.2015г., по силата на които наемодателят е отдал под наем на наемателя строителен фургон с размери 2м. на 6м. Представен е и Констативен протокол №14-24-02-28 от 18.03.2016г., съставен между представители на "Ню Бояна Филмс“ АД и "Софинвест“ ЕООД, в който е упоменато, че процесните фургони са предадени на ответника. Приложен и договор за покупка продажба с дата 16.05.2011г. сключен между Д. Д. М., с който ищецът е закупил два фургона с размери 6м на 2м-единият цяло помещение от 12 кв. м., а другият- съставен от две помещение от по 6 кв. м. От представеното Решение на СГС по [населено място] №13555/2013г., потвърдено с Решение №869/15.04.2019г. на САС, се установява, че имотът, в който са се намирали процесните фургони находящ се на [улица] признат за собствен на ответното дружество. По иска с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е посочил, че при така събраните доказателства не може да се направи обоснован извод, че ищцовото дружество е собственик на вещите, чието връщане претендира от ответника. Изложил е, че представеният договор за покупка - продажба с дата 16.05.2011г., легитимиращ ищеца като собственик на фургоните е оспорен от ответника и като дата и като съдържание, а ищецът не е доказал тяхната достоверност, поради което следва да понесе и неблагоприятните последици от това. Съдът е приел за недоказани фактите, сочени в този документ - относно закупуването на двата фургона и датата на сключване на договора. Предвид което е изложил, че въпреки събраните доказателства /констативен протокол от 2016г. и показанията на свидетелите/, че на терена между имотите, собствени на ответника по делото и "Къмпани Билд Комерс“ ЕООД, са били разположени два стари фургона, не може да се направи извод, че те са били собственост именно на ищцовото дружество. Посочил е, че представените договори за наем също са оспорени от ответника, но дори и да се приемат за достоверни като дати и съдържание, от тях не се установява, че наемодателят е и собственик на фургоните, доколкото няма забрана вещ да се отдава под наем от несобственик. По тези съображения предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е отхвърлен като основателен. Доколкото ищецът не е установил правото си на собственост, като неоснователен е отхвърлен и искът за заплащане на сумата от 54 000 лв. САС е констатирал недопустимост на евентуалния иск по чл.57 ЗЗД, поради което е обезсилил пъроинстанционното решение в тази част. При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за допускането до касационно обжалване. Последното е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по дело №1/09г., ОСГТК/. С определението по чл.288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. На първо място следва да се отбележи, че въззивното решение не е вероятно нищожно –посочено като основание за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл. 1 ГПК. Твърденият за допуснат пропуск в диспозитива на въззивното решение, изразяващ се в непосочването на номера на частично отменения/потвърден/обезсилен първоинстанционен акт, и наименованието на постановилия го съд, е отстранен по реда на чл.247 ГПК посредством постановеното последващо решение №303/11.03.2026г. Няма вероятност решението да е нищожно поради наличието на някои от възприетите в съдебната практика основания по чл.280, ал.2, предл. Първо ГПК - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които съдът е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При постановяване на решението, съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Следователно, в случая не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението първи въпрос, тъй като не отговаря на специалната предпоставка по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- по него въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с цитираната съдебна практика. Действително, въззивният съд е развил мотиви досежно приложението на чл.181 ГПК, но следва да се посочи, че в о.с.з., проведено на 21.02.2024г. е уважено искането на въззивника /сега касатор/, като на осн. чл.266, ал.3 ГПК е допуснат един свидетел за установяване на датата на сключване на оспорения договор за покупко-продажбата на процесните фургони. В следващото съдебно заседание предвид неявяването на допуснатия свидетел, въззивният съд, след като е счел, че липсва оправдателна причина за неявяването му, е отменил определението си, с което е бил допуснат неговия разпит. Т.е. в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика, апелативният съд, съобразявайки конкретните обстоятелства по делото, е допуснал разпит на един свидетел за установяване на датата на сключване на оспорения договор, но в последствие е отменил определението си не поради недопустимост на свидетелските показания, а поради неявяването на свидетеля без уважителна причина. В заключение въззивният съд е отхвърлил иска за собственост не поради несъбиране на допустими доказателства /каквото е твърдението на касатора/, а поради неангажиране от негова страна на достатъчно доказателства, годни да установят в своята съвкупност, че именно той е собственик на процесните фургони. По изложените съображения по така поставения въпрос касаещ приложението на чл.181 ГПК не се установява наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Във връзка с втория поставен въпрос относно елементите от фактическия състав на исковете по чл.59 ЗЗД и чл. 57 ЗЗД се констатира липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като по него въззивният съд не е развил решаващи мотиви, довели да отхвърляне на исковете. Всички предявени искове- по чл.108 ЗС и за заплащане на обезщетение по реда на ЗЗД са отхвърлени поради това, че ищецът не е установил по безспорен начин правото си на собственост на твърдяното от него правно основание. Предвид което исковете биха били неоснователни независимо дали са квалифицирани от съда като предявени по чл.59 ЗЗД или по чл.57 ЗЗД. С оглед конкретните данни по делото и заявените претенции, първият елемент от фактическия състав както на иска по чл. 59 ЗЗД, така и на този по чл. 57 ЗЗД е установяването от ищеца, че е собственик на процесните фургони, което според въззивния съд е останало недоказано. Предвид което евентуално неправилната според касатора правна квалификация не се отразява върху крайния извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове за заплащане на обезщетение, независимо от конкретното основание, на което са претендирани. В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, на ответника по жалбата, заявил такова искане, следва да се присъдят разноски за производството пред Върховния касационен съд в размер на 4 399.16 евро, представляващи евровата равностойност на 8604 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, пълномощно, списък на разноските и фактура. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,