Определение № 3295 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1501/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. М. И. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №35 от 07.03.2024 г. по в.т.д. №55/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 58/21.12.2022 г., пост. по т.д.№ 20/2022 г на ОС-Габрово, с което касаторът е бил осъден да заплати на „Екипстрой“ ЕООД-гр. С., ЕИК[ЕИК] сумата 27 973.04 лв. – възнаграждение за изпълнени СМР на основание договора и допълнително възложени такива, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 21.12.2021 г. до окончателното изплащане Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, доколкото не било доказано, че предприетите допълнителни СМР са извършени със съгласието или поне одобрението на възложителя. Страните се договорили при необходимост от допълнителни СМР да бъде подписван анекс относно вида, обема и стойността на същите и липсата на такъв по делото сочел недобросъвестно предприети от изпълнителя дейности, без поискване и в нарушение на договора, поради което изпълнените СМР не били приети от възложителя. Освен това те не били извършени качествено, като макар вещото лице да намерило отклоненията за несъществени, дало заключение, че са довели до незаконосъобразност на извършеното строителство поради противоречие с императивната норма на чл.154 ал.5 ЗУТ. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1, т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК -очевидна неправилност; Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира се присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 1500 лево.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Между страните е бил сключен Договор за строителство и монтаж от 22.05.2020 г. с предмет изпълнение на СМР „Жилищна сграда [населено място]“ съгласно Приложение № 1 – одобрена оферта. Страните са договорили обща стойност на видовете работи 32 500 лв. с вкл. ДДС, като са посочили, че крайната цена ще се формира на база замерени количества по твърди единични цени по Приложение № 1, а относно допълнителни СМР са се съгласили такива да се възлагат с анекс и да се изпълняват по условията на договора. Договорили са право на възложителя да приспадне от цената стойността на констатирани с приемопредавателен протокол забележки, ако изпълнителят не ги отстрани за своя сметка. Страните не спорят, че Приложение № 1 представлява приложената към договора количествено-стойностна сметка, за която от разпита на управителя, в качеството му на свидетел, на строителството при „Екипстрой“ ЕООД е установено, че му е предоставена от представителя на възложителя – майката на последния Г. И. и е изготвена преди запознаване от строителя с проекта и чертежите за обекта. Видно е, че сметката е подписана от св. П.. Свидетелят излага, че в случая изготвили сметката въз основа на сметката на проектантите, като направили уговорката, че тя е непълна, защото на базата на практическия си опит видели, че няма как да се изпълни цялостно един обект само по посочените в сметката позиции. И. се била съгласила, че каквото излезе допълнително, ще бъде заплатено след представяне на оферти. Съдът е кредитирал показанията на този свидетел независимо, че е служител на ищеца, тъй като показанията му били много детайлни, хронологически подредени, отразяват негови непосредствени възприятия и кореспондират с останалия доказателствен материал. Според съда, заключението по приетата съдебно-техническа експертиза е в подкрепа на твърденията му, че офертата е изготвена преди запознаване с проекта, защото вещото лице сочи, че след преглед на одобрените проекти в част „архитектурна“ и част „конструктивна“ и съпоставянето със заложените СМР в Приложение № 1 се установява, че офертата „не е акуратно изготвена“, тъй като не са заложени видове СМР, част от тях представляващи „скрити работи“, необходими за изграждането на сградата от кота +/- 0,00 до кота било. Строителството е започнало след получаване на Разрешение за строеж № 67/ 02.06.2020 г., издадено от главен архитект на Община Габрово, и по време на извършването му възложителят е представляван основно от своята майка, която по твърдения на техническия ръководител на обекта, е присъствала всеки ден, и от баща му. От показанията на двама от свидетелите се установява, че по договора е следвало да се направи ремонт на жилищната сграда, съществуваща в имота, към която да се прилепи новоизградена пристройка и двете да бъдат с обща фундаментна плоча и след като се ремонтира гредоредът на старата сграда и се направи стоманобетонова плоча на пристройката – с общо таванско помещение и общ покрив. По проект трябвало да се запази дървеният гредоред на старата сграда и таванското помещение не се предвиждало за жилищно ползване – обемът пространство не бил достатъчен за това, като имало отвор на тавана на първия етаж за излизане на тавана. Гредоредът бил заменен от обща с пристройката стоманобетонова плоча, която укрепила двете части, като от показанията на съпрузите И. се установява, че те са се съгласили с тази промяна. За да удовлетворят искането на ответника, след консултации с архитекта и строителния надзор, се стигнало до решение да повдигнат надзида от кота +2,65 с около 40 см, да повдигнат с толкова и билото на покрива, за да се запази наклонът му. И./баща на ответника/ потвърждава с показанията си като свидетел, че желанието им е било таванът да се използва за жилищни нужди и когато разбрал от жена си, че строителите са направили стъпките за „поповете“, поискал строителството да спре, за да разговарят как трябва да се продължи. На таванския етаж били обособени с тухлена зидария три стаи, баня и тоалетна и за да се осигури вход към него, била изградена метална конструкция в долепената до сградата двуетажна стопанска постройка. Не е спорно и е констатирано при извършения от вещото лице оглед, че таванският етаж към момента е окончателно завършен, боядисан, с ламперии, с поставени теракоти и гранитогрес, обзаведен е и се ползва като жилище. Не е спорно, че в сградата е изградена ВиК инсталация под ниво 0,00, както и водомерна шахта. За никои от така посочените СМР няма подписани анекси към основния договор, като свидетелите на ищеца сочат, че всяка дейност е била обяснена лично от тях на представителите на възложителя и са давани прогнозни оферти с уточнение, че конкретните размери ще се установят при завършване на обекта. За извършеното строителство са съставени протоколи обр. 19 №№ 1, 1А, 2, 3, 3А, 4, 5 и 6, с които са актувани СМР на обща стойност 69 846.49 лв. с ДДС. Протоколи №№ 3, 4, 5 и 6 не са подписани от възложителя. Протоколи №№ 1, 1А, 2, 3, 3А визират извършени дейности както по основната оферта, така и допълнителни дейности, а останалите протоколи са само за допълнителни дейности, невключени в офертата. От посочената обща стойност дейностите по основната оферта Приложение № 1 възлизат на 36 705.71 лв., а допълнителните – на 33 140.78 лв. Не е спорно, че ответникът е заплатил по издадени фактури на основание Протоколи №№ 1, 1А, 2, и 3А сума в общ размер на 39 844.82 лв. Вещото лице дава заключение, че всички актувани в представените като доказателства протоколи СМР са изпълнени по вид и като количество. Видно от протоколите, голяма част от тях касаели „скрити работи“, за които нямало съставени актове образец 12 и които нямало как да бъдат измерени, но от извършения в присъствието на представители на двете страни оглед на място вещото лице счита, че те са изпълнени. С оглед направените от ответника оплаквания за некачествено изпълнение на конкретни СМР, експертът е констатирал, че двете стоманобетонови колони в таванската част на кота +2,65 имат минимални и в рамките на допустимите отклонения от вертикалното положение, а по плочата на първия етаж – на кота 0,00, който бил в груб строеж, и по гредите не са налице отклонения и некачествено изпълнена работа. Вещото лице е разяснило, че по проект използваемата част от таванското помещение е била заключена в пространството между двете средни /вътрешни/ столици и без промяна височината на надзида и наклона на двускатния покрив таванското помещение не е можело да бъде обособено като жилищен етаж. Предвиденият в проекта надзид е бил 100 см от кота +2,65, като включвал 75 см тухлена зидария и 25х25 см бетонов пояс, а за да се осигури необходимата ползваема площ надзидът бил увеличен до около 160 см заедно с бетоновия пояс 25х25 см. С оглед функционалността на таванския етаж била направена тухлена зидария за стените на стаите, банята и тоалетната. Изпълнената покривна конструкция съответствала като вид на одобрения проект, но поради надзиждането за таванския етаж бил променен наклонът на покрива, което довело до увеличение на площта му с около 30 кв.м. Вещото лице разяснява, че поначало отклоненията от одобрения проект, изразяващи се в увеличение на надзида и промяна в наклона на покрива са в допустимите граници съгласно нормативната уредба, но за тези промени в инвестиционните намерения е следвало да бъдат одобрени корекции по време на строителството, тъй като в случая сградата не е едноетажна както предвижда проектът, а има изграден мансарден етаж. В архитектурния проект било предвидено това да е паркомясто на второ ниво, а в случая то било обособено в ползваемо пространство, водещо към таванския етаж. Извършените СМР са както следва: извършен е демонтаж на обшивката на тавана, на гредореда и на част от покрива и от носещи елементи на покривната конструкция на стопанската сградата; изпълнена е нова стоманобетонова конструкция от кота 0,00 до кота 2,65; върху тази конструкция е изпълнен нов дървен етажен гредоред на кота 2,65 и нова покривна конструкция; покрито е наново дървеното стълбище; направен е подът на междинната площадка, представляваща един вид покрита тераса, от която се влиза на таванския етаж. Освен коментираните дейности в процеса на изпълнение на строителството извън основната оферта са направени канализация и водопровод на сградата, изградена е водомерна шахта, извършени са тенекиджийски работи по покрива на жилищната и стопанската сгради – обшивки и улуци, направен е кофраж, положена е армировка и бетон за плоча на кота +2,65 на старата жилищна сграда. От допълнителното заключение за пазарната стойност на СМР и услуги, описани в Таблица № 2, представена от ищеца по указания на съда, като съобрази и осредни цените на същите СМР и услуги през 2020 г. на други строителни фирми и по справочника за минималните цени в строителството. Задачата е възложена с оглед оспорването от ответника, че между страните липсва уговорка за стойността на допълнителните СМР и услуги. Съгласно Таблица № 2 стойността на актуваните в съответните протоколи СМР и услуги при посочените от ищеца цени възлиза на 21 533.90 лв. без ДДС /по протокол № 1 – 6 179.45 лв. + по протокол № 1А – 2 390 лв. + по протокол № 2 – 4 456 лв. + по протокол № 3 – 3 723.84 лв. + по протокол № 3А – 4 466.26 лв. + по протокол № 4 – 1 450 лв. + по протокол № 5 – 862.64 лв. + по протокол № 6 – 395.71 лв./ или 25 840.68 лв. с ДДС. Вещото лице е дало заключение в два варианта: по осреднени цени и услуги за 2020 г. от други строителни фирми цената с вкл. ДДС е 28 733.60 лв. /след корекция на допуснатата техническа грешка на стр.4, т.23/, а по минималните цени в строителството съгласно Справочника за цените в строителството бр.2/ 2020 г. – СЕК – цената с вкл. печалба и ДДС е 25 546.13 лв. /след корекция на допуснати технически грешки на стр.6, т.2 и на стр.8, т.34/. При така изяснената фактическа обстановка съставът на ВТАС е направил извод за основателност на предявения от „Екипстрой“ ЕООД против С. И. иск по чл.79, ал.1 във вр. чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършените СМР и доставени услуги по Договор за строителство и монтаж от 22.05.2020 г. Приел е валидно облигационно правоотношение между страните, основано на договор за изработка, по силата на което „Екипстрой“ ЕООД се е задължило да извърши строителни работи в обект в [населено място], Община Габрово по проект на възложителя срещу възнаграждение. По делото е установено, че размерът на възнаграждението, включващо труд и материали, е договорен преди запознаване на строителя с изготвения проект, но в договора е предвидено, че окончателната цена ще се определи при замерване на действително извършените СМР. Доказано е, че са извършени редица СМР, които не са били предвидени и включени в първоначалната оферта и спорът по делото е дали същите са договорени допълнително, дали са изпълнени реално и качествено, дали изпълнението е прието от възложителя и ако да – как следва да се определи дължимото възнаграждение. Съдът е приел за доказано твърдението на ищеца-изпълнител, че описаните в обстоятелствената част на решението допълнителни СМР са извършени по възлагане от ответника, действащ през цялото време на договора чрез своите родители. Последните признават при разпита им като свидетели, че са се съгласили гредоредът на старата жилищна сграда, който по проект е трябвало да бъде запазен, да бъде заменен със стоманобетонова плоча, да се изгради водомерна шахта, каквато е липсвала и е следвало да се направи преди направата на циментова замазка на кота 0,00 на старата жилищна сграда, както и че не са били съгласни таванското помещение да се изработи по начина, предвиден в проекта, а са искали то да се обособи като жилищен етаж. Това от своя страна е обусловило допълнителни СМР не само в частта на тавана и покрива, но и в прилепената към жилищната сграда паянтова стопанска постройка, за да се осигури подход към тавана, какъвто не е бил предвиден. Всички извършени промени са значителни и видими за възложителя и очевидно от реализирането им, той не се е противопоставил да бъдат извършени. При събраните доказателства липсата на писмен анекс, обективиращ съгласие за извършване на допълнителните дейности, не променя извода на съда за постигнато такова. Заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира като ясно, подробно и обосновано с извършения оглед, събраните по делото писмени и гласни доказателства и проучавания на пазарните цени, е категорично, че всички актувани в протоколи обр. 19 СМР и услуги са реално изпълнени и че няма недостатъци в качеството на изработеното, надвишаващи нормативно допустимите отклонения. Относно оплакването на жалбоподателя, че извършеното строителство е незаконно поради противоречие с императивната норма на чл.154 ал.5 ЗУТ, същото е счетено от съда за неоснователно, доколкото съгласно чл.154 ал.5 ЗУТ слeд издaвaнe нa paзpeшeниeтo зa cтpoeж измeнeния в oдoбpeния инвecтициoнeн пpoeĸт в oбxвaтa нa cъщecтвeнитe oтĸлoнeния пo aл.2, т. 5, 6, 7 и 8 ce дoпycĸaт пo иcĸaнe нa възлoжитeля, пpидpyжeнo oт нoтapиaлнo зaвepeнo cъглacиe нa зaинтepecyвaнитe лицa пo чл.149, aл.2 ЗУТ, въз ocнoвa нa oдoбpeн инвecтициoнeн пpoeĸт ĸъм издaдeнoтo paзpeшeниe зa cтpoeж, като измeнeнията ce oтpaзявaт cъc зaпoвeд зa дoпълвaнe нa издaдeнoтo paзpeшeниe зa cтpoeж и ce дoпycĸaт пpeди peaлизиpaнeтo им. Т.е. при настъпила в хода на строителството промяна в инвестиционните намерения на възложителя, както е в случая, негово е било задължението да предприеме съответните действия пред компетентните органи и да представи на строителя изменения проект. Възложителят не е сторил това, противопоставил се е строителят да изпълни таванското помещение съгласно одобрения проект, настоял е да се изгради тавански етаж с конкретни помещения в него и искането му е било удовлетворено, при което той не може да черпи никакви права от собственото си противоправно поведение. Съдът е приел, че допълнителните СМР в подпокривното пространство са извършени уместно с оглед възложеното преработване на тавана в жилищен етаж. Изработеното е фактически прието от възложителя, извод за което се налага от довършване на таванското жилище от него и използването му по предназначение чрез осигурения от селскостопанската сграда подход. По отношение на част от допълнителните СМР,според съда, те касаят външни услуги по доставка на бетон и полагането му с бетонпомпа, както и по извозване на строителни отпадъци, които услуги е следвало да бъдат заплатени от възложителя, а в случая строителят е изпълнил неговото задължение, като се е разплатил с доставчиците на услугите. Според експертното заключение стойността на извършените дейности по основната оферта възлиза на 36 705.71 лв. с ДДС, като допълнителното количество на някои от СМР по основната оферта съгласно съпоставката на Таблица № 1 с Таблица 1А сочи, че тези допълнителни количества СМР са извършени поради възложените от ответника нови и допълнителни задачи, а друга част е следствие на реално замерване на количеството на място. Според заключението общата стойност на СМР по всички протоколи обр. 19 е 69 846.49 лв. с ДДС и при заплатена от ответника сума в размер на 39 844.82 лв. остават неизплатени СМР на стойност 30 001.67 лв. с ДДС /69 846.49 лв. – 39 844.82 лв./. Ищецът е претендирал с исковата си молба по-малка сума – 27 973.04 лв. с ДДС. Според изложеното в исковата молба и уточненията, направени пред ВТАС, исковата сума включва както стойността на допълнителни количества СМР по основната оферта /Таблица № 1А/, така и допълнителните количества СМР и услуги по Таблица № 2. При съпоставяне на претендираната сума по Таблица № 2 – 25 840.68 лв. с ДДС с посочените от вещото лице пазарна цена 28 733.60 лв. с ДДС и минимална цена съгласно Справочника за цените в строителството 25 546.13 лв. с ДДС, се установява, че претендираната сума незначително /с по-малко от 300 лв./ надвишава минималната цена. При това положение съдът приема, че дължимата сума за СМР и услуги, които не са заложени в първоначалната оферта, но са реално извършени по възлагане от ответника – жалбоподател пред ВТАС, е в размер на 25 840.68 лв. с ДДС. Разликата над тази сума до претендираната от ищеца 27 973.04 лв. с ДДС – сумата 2 132.36 лв. е дължима за допълнителните количества СМР по основната оферта, описани в Таблица № 1А. По така изложените съображения ВТАС е счел въззивната жалба срещу осъдителното решение за неоснователна. По отношение преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на процесното въззивно съдебно решение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна на касатора не са формулирани никакви правни въпроси. Вместо това са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост близки до тези изложени в самата КЖ. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация- формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК., поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Като допълнително основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава и на чл. 280 ал.2 предл.последно ГПК-очевидна неправилност на изводите на съда във въззивното решение за основателност на иска, при положение, че платената от възложителя по договора сума от 39 844,82 лева надвишавала с 7 344,82 лева първоначалната оферта на изпълнителя. Съобразно установените в практиката на ВКС критерии, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, касационният жалбоподател твърди основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по отношение на размера стойността на установените по делото допълнително извършени СМР, което обаче не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при наличието на които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. Това е така, доколкото за да извърши проверка за основателността на тези оплаквания, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства за размера на изпълнените СМР, което изключва очевидността на наведените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред касационната инстанция в размер на 1500 лева-платено в брой възнаграждение за процесуално представителство, съгласно приложения към отговора на КЖ списък по чл.80 ГПК и съдържанието на договора за правна помощ. С оглед изложеното, съдът