Определение № 597 от 30.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2871/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. И. и С. П. И. срещу решение №1703 от 03.07.2018 г. по гр.д.№6238/2017 г. на САС, поправено с решение №1233 от 23.05.2019 г. по гр.д.№6238/2017 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №2925 от 02.05.2017 г. по гр.д.№8886/2015 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. П. И. и С. П. И. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 48 000 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ц. С. К., настъпила на 14.12.2014 г. вследствие на ПТП, причинено от неизвестен водач на МПС. В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на принципа на справедливост, прогласен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, при приемане наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по доуточнения от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, за който въпрос ес поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касация – Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: настъпило на територията на Република България ПТП, реализирано с неустановено превозно средство от неустановен водач, който със своето виновно и противоправно поведение е причинил смъртта на майката на ищците. По спорния по делото въпрос относно размера на обезщетението за претърпените от последните неимуществени вреди, въззивният съд е изложил мотиви, че с оглед установената по делото изключително силна връзка между загиналата и нейните деца и изключително трудно преживяваната загуба, размерът на справедливо обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди е по 80 000 лв. Предвид установеното по делото обстоятелство, че е налице висока степен – 40%, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата /нарушила разпоредбите на чл.107 и чл.160 от ЗДвП/, е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, отхвърляйки исковете за разликата от 48 000 лв. до 100 000 лв. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният от касаторите въпрос е формирал правната воля на съда, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на исковете. По отношение на този въпрос е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради обстоятелството, че въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и задължителна такава /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./, според която понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението –такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,