Определение № 468 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 153/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Т. С. от[населено място] чрез процесуален представител адвокат М. Р. против въззивно решение на Х. окръжен съд № 211/15.10.2010 г., постановено по гр. д. № 146/2010 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на РС-Свиленград № 42/9.05.2008 г., постановено по гр. д. № 80/2007 г., с което е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК/отм./, предявен от П. Т. С. срещу И. П. К. за лишаването му от родителски права като баща на малолетното им дете С. И. К. Е. [ЕГН], родена на 11.01.2003 г. С изложение относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправни въпроси, по които счита, че не е формирана съдебна практика на ВКС, а преди това на ВС и доколкото чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК /отм./ е пълен аналог с разпоредбите на чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131, ал. СК/сега действащ/ установяването на съдебна практика по тези въпроси счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1.Поведението на родителя, за да е опасност за детето трябва ли да е извършено виновно и субективната страна трябва ли да бъде доказана от ищеца, предявил иска по чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК/отм./; 2. Може ли да се приеме, че епизодична проява на родителя, поставяща в опасност личността и възпитанието на детето представлява особено тежък случай по смисъла на същите законови текстове. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправен въпрос относно възможността на съда да изгради решаващите си изводи върху показанията само на роднини, неподкрепящи се от останалия доказателствен материал по делото. Счита, че като е подходил по този начин въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, установена еднозначно-Р. № 1203/18.08.1956 г. по гр. д. № 5106/56 г., ВС, І г. о.; Р. № 4020/29.12.1982 г. по гр. д. № 3495/1982 г., ВС, ІІ г. о.; Р. № 70/3.11.80 г. по гр. д. № 65/80 г., ОСГК на ВС; Р. № 88/11.02.09 г. по гр. д. № 6380/07 г., ВКС, І г. о.; Р. № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/09 г. на ВКС, І г. о. За ответника по касация И. П. К. не е изразено становище, както и за страните Дирекция „С. подпомагане”, отдел „Закрила на детето”,[населено място] и Окръжна прокуратура-гр. Х.. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел, че не е установено по делото да са налице предпоставките на закона - чл. 75, ал. 1, т. 1, вр. чл. 74, ал. 1, изр. 1 и 2 СК/отм./ и бащата да бъде лишен от родителски права по отношение на малолетното дете на страните. Налице е основание за допускане на касационно разглеждане на обжалваното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправен въпрос, относим към точното прилагане на разпоредбата на чл. 75, ал. 1, т. 1, вр. чл. 74, ал. 1, изр. 1 и 2 СК/отм./, а именно: може ли да се приеме, че епизодична проява на родителя, поставяща в опасност личността и възпитанието на детето, представлява особено тежък случай по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК/отм./, при липса на съдебна практика на Върховния касационен съд по този въпрос. Ищцата следва да внесе по сметка на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението сумата 30.00 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение