Определение № 462 от 10.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез пълномощника му адв. А. М. против решение № 40/23.01.2020 г. по в.гр.д. № 1018/2019 г. на Великотърновски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 374 от 07.10.2019 г., постановено по гр.д. № 758/2019 г. по описа на РС-Горна Оряховица, е уважен предявения от Р. И. М. против ответника -касатор отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8952,06 лв., представляваща стойността на доставена, но неотчетена ел.енергия за периода от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. по партида с кл.№ [ЕГН], аб. № [ЕГН] за обект на адрес: [населено място], [улица], за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 03.04.2019 г. и в тежест на ответника са възложени разноските по делото. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановен по гражданскоправен спор, с цена на иска над 5 000 лв.. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че изводите на въззивния съд за липсата на специфична регламентация на реда и начина на извършване на проверки на средствата за търговски измерване и корекция на сметки за електроенергия, противоречи на материалния закон – чл.183 ЗЗД, ЗЕ и ЗИ, които са действали през процесния период. За да достигне то тези изводи, въззивният съд не е съобразил факта, че дори и да липсва нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора на електроразпределителната мрежа да извършва проверка на средствата за търговско измерване и едностранно да коригира, респективно да фактурира допълнително начислени количества ел.енергия / доколкото към 15.03.2019 г. ПИКЕЕ са отменени/, правоотношенията между страните са възникнали по силата на договор за продажба /доставка/ на ел.енергия, като поради специфичния предмет на същия, част от правата и задълженията на страните са регламентирани с разпоредби в ЗЕ, а друга част в ЗЗД – относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока / чл.183 ЗЗД/. Поддържа се, че сумата, за която е издадена фактурата от 03.04.2019 г. представлява цена на доставена и реално потребена ел.енергия на абоната, установена при извършена метрологична проверка на СТИ, която проверка никога не е била предмет на уреждане с ПИКЕЕ, а е регламентирана в чл.57 и чл.58 от Закона за измерванията, които са действащи и произтича от правото на оператора на електроразпределителната мрежа да подменя средствата за измерване /негова собственост по смисъла на чл.120, ал.1 ЗЕ/, както и на правото му да изисква от БИМ извършването на метрологични проверки на СТЕ с установяване на тяхното техническо състояние с цел изпълнение на задълженията, които са му вменени с разпоредбите на чл.110, ал.1, т.1 ЗЕ и чл.44, т1 и т.4 ЗИ. На следващо место се поддържа неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд, че по делото не е установено, че начислената ел.енергия е реално доставена на абоната и потребена от него, тъй като същите не са съобразени и не кореспондират със събраните по делото доказателства – констативен протокол за монтаж на процесното СТЕ, извършен на 15.05.2015 г. с параметри да отчита консумираната ел.енергия само по две тарифи-дневна и нощна; констативен протокол от 15.03.2019 г., установяващ демонтаж на СТЕ и констативен протокол на БИМ от 28.03.2019 г. за извършена метрологична експертиза съгласно чл.57 и чл.58 ЗИ, при която при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип трябва да се състои от две тарифи; наличие на преминала енергия на тарифа Т4>046082.9, която не е визуализирана на дисплея; съответствие на електромера на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерването на ел.енергия, както и със заключението на СТЕ, прието по делото. С оглед събраните по делото доказателства нелогичен е изводът на съда, че метрологично годно средство за измерване / установено от експертите на БАН и от вещото лице/ може да регистрира показания за електроенергия без да има реално преминала през него такава, респективно че по делото не е установено, че количеството ел.енергия, записано в регистъра на електромера, реално е доставено до обекта и потребено от клиента. В изложението на касационните основания се поставя следния материалноправен въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД. Поддържа се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о. и решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., в които е прието, че специалната регламентация на договора между електроразпределителните дружества и крайните потребители на ел.енергия, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. В посочената съдебна практика е прието, че дори и да липсва специална правна уредба / преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г./ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, както и че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е за признаване за установено, че ищецът Р. И. М. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, сумата от 8 952,06 лв., представляваща начислена като корекция ел.енергия за периода от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г., в размер на 046082 кв.ч., отчетена при извършена с констативен протокол № 1502459/18.03.2019 г. техническа проверка на електромера, при която е установено наличие на преминала енергия на тарифа Т4, която не е визуализирана на дисплея на СТИ. Въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, установяващо, че според констативния протокол от извършената от БИМ, сектор Русе метрологична експертиза, процесното СТИ в различните режими на проверка, измерва точно / в допустимата грешка за съответния клас/ потребената ел.енергия, но при проверка на техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е констатирано, че при софтуерен прочит са налице регистрирани цифрови показания в Тарифа 4. Вещото лице е също е извършило софтуерно прочитане на паметта на СТИ и е извлякло същата информация относно визуализираните на дисплея нощна и дневна тарифа, както и наличие на електроенергия в Тарифа 4, която не е ненастроена за отчет и не е визуализирана на дисплея на СТИ. Според вещото лице с оглед факта, че процесното СТИ не е тип „смарт“, т.е. не притежава технологична възможност за извличане на информация за така наречения „товарен график“, не може да се установи причината за регистрирани показания в тарифа Т4, нито точния ден и час, от който са регистрирани показания в тази тарифа. На база на тези констатации въззивният съд е приел, че дори и да е установено, че наличните показания в тарифен регистър 1.8.4 е в резултат на софтуерна манипулация върху СТИ, имаща за последица неотчитане на част от реално потребената ел.енергия, поради скриване на данните за измереното й количество, то подобен случай не попада в хипотезите на ПИКЕЕ /публ. в ДВ, бр.98/2013 г./, т.е. е извън фактическите състави, пораждащи субективното преобразуващо право на оператора да извършва корекция на сметките на клиентите, като начислява допълнително количество ел.енергия за време, през което вече има плащания на отчетени по надлежния ред консумативни стойности, предвидени с разпоредбите на чл.48,49 и 50 от ПИКЕЕ, още повече, че последните към датата на извършване на проверката са били окончателно отменени, считано от 23.11.2018 г. Според въззивния съд правното основание за ответното дружество да търси в подобни случаи евентуално плащане на някаква цена за количество ел.енергия, записано като показания в „скрит“ за инкасатора тарифен регистър на СТИ, би бил доказания факт на реалното му потребление за определен период от време, а този факт на реално потребление на посоченото в тарифен регистър 1.8.4 на СТИ количество ел.енергия за конкретния времеви период, не е установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства, тъй като липсвали данни за показанията на тарифен регистър 1.8.4 към момента на монтиране на СТИ, в кой момент е извършена софтуерна манипулация, как и през кои часови зони е станало натрупването в скрития регистър и изобщо не е установена конкретната причина за натрупването на показания в този скрит регистър на електромера и дали последните отразяват реално потребление или не. Съдът се е позовал и на факта, че в БИМ не е извършено изследване на работата на СТИ по тарифен регистър 1.8.4 и по сборния тарифен регистър, за да може да се приеме с голяма степен на вероятност, че наличните показания, прочетени в тарифа Т4 / скрития регистър/ би могла да е последица от реално преминала през СТИ електрическа енергия. Настоящият състав на четвърто гражданско отделение приема, че поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за крайния изход на делото като включен в неговия предмет и е обусловил част от решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, свеждащи се до приемане за невъзникнало, в полза на ответното дружество, на субективното право за извършване на корекция на сметката на клиента, предвидено с разпоредбите на чл.48, 49 и 50 от ПИКЕЕ /отм. понастоящем/ към установеното софтуерно въздействие върху СТИ, доколкото последното не попада в предвидените в този нормативен административен акт хипотези, т.е. осъществено е общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и релевираното от касатора допълнително основание за допускане на касационен контрол-разрешаване на правния въпрос от въззивния съд в противоречие с дадените разрешения в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о. и решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. Следователно по поставения правен въпрос са осъществени основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 179,04 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.