Определение № 2184 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 500/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на У. У. К. и Д. Т. К., поданици на Обединено Кралство В. и С. И., чрез адв. Е. Т., срещу въззивно решение № 1222/27.10.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 3240/2024 г. по описа на Апелативен съд – София. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 900405/24.09.2024 г. по гр. д. № 40/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което на основание чл. 362, ал. 1, изр. 2 ГПК е обезсилено решение № 2146/22.05.2014 г., постановено по същото дело, с което е обявен за окончателен сключеният между страните на 12.07.2005 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради неплащане на остатъка от продажната цена. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че са налице основания за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) за задължението на съда да вземе предвид и обсъди в мотивите си всички доказателства, доводи и възражения на страните; 2) неправилно ли е решението на съда, с което той се е произнесъл по ненаведени от страните факти, твърдения и възражения, или е приел за установени обстоятелства, различни от тези, за които не съществува спор; 3) ограничен ли е съдът от предмета на делото и обема на дължимата защита, определен от страните; дължи ли произнасяне само в рамките на заявените искания и възражения, по фактите и обстоятелствата, релевантни за спорното правоотношение; 4) правото да се иска обезсилване на влязло в сила решение, с което предварителен договор е обявен за окончателен, погасява ли се с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД; искът по чл. 362, ал. 2 ГПК по последици приравнен ли е с тези на иск за разваляне на договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД; 5) смята ли се за прекъсната давността с подадено искане по чл. 362, ал. 2 ГПК, ако производството по него бъде прекратено. Твърди се, че по първите четири въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (цитирана от касаторите), а за петият въпрос, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочат се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата - „Международен туристически център Свети Иван“ ЕООД, чрез адв. И. П., в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 2146/22.05.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград, влязло в сила на 02.07.2014 г., е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 12.07.2005 г. между „Международен туристически център Свети Иван“ ООД, като продавач, и У. У. К. и Д. Т. К., в качеството им на купувачи, за прехвърляне правото на собственост върху имот, представляващ сграда с идентификатор .... по КККР на [населено място], с административен адрес - [населено място], м. „Г.“, със застроена площ от 68 кв. м, състоящ се от два етажа, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ...., при съседи на имота - ....., ...., ..., ...., ...., ..., ..., ..., ..., ..., с площ на поземления имот 33 627 кв. м, за сумата 169 780 евро, с левова равностойност 332 430 лв., при условие, че ищците изпълнят своето насрещно задължение към ответника за заплащане на последната вноска от 10 % върху цената в размер на 16 978 евро. С покана, връчена на У. и Д. К. на 01.02.2020 г., последните били поканени да изпълнят задължението си за заплащане на дължимата вноска по обявения за окончателен предварителен договор за покупко-продажба. По делото липсват доказателства купувачите да са изпълнили това свое задължение. Пред първата и въззивната инстанция У. и Д. К. са поддържали възражение за неоснователност на иска за обезсилване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради погасяването му с 5-годишен давностен срок, изтекъл в периода от м.07.2014 г., когато е влязло в сила конститутивното решение (респ. - изтекъл е и 14 – дневният срок за изпълнение на задължението на купувачите за заплащане на последната вноска от цената) до датата на подаване на настоящата молба по чл. 362, ал. 2 ГПК – през м.09.2023 г. Въззивният съд е посочил, че при неизпълнение на задължението на купувача, решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не се обезсилва по право, а по искане на кредитора с постановяване на решение от съда по чл. 362, ал. 2 ГПК, което се приравнява по последици на разваляне на договора, поради неизпълнение по правилата на чл. 87 ЗЗД и чл. 88 ЗЗД. В чл. 87, ал. 5 ЗЗД изрично е предвидено, че правото да се развали договорът се погасява с петгодишна давност, като в тези случаи релевантен за определянето на срока на давността е специалният текст на ЗЗД. Общият текст по чл. 110 ЗЗД за погасяване по давност на вземанията се прилага само по отношение на срока за погасяване на вземания. Счетено е, че в случая молбата за обезсилване на постановеното решение е подадена на 19.08.2015 г. (стр. 335 от първонстанционното дело), а срокът за изпълнение на задължението за заплащане на последната вноска е изтекъл на 16.07.2014 г. Предвид това е направен извод, че правото да се иска обезсилване на постановеното решение на основание чл. 362, ал. 2 ГПК (аналогично на правото да се развали един договор) не е погасено по давност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – за проверка за очевидна неправилност на въззивното решение, поради твърдяно противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с фактите по делото, досежно датата на подаване на претенцията по чл. 362, ал. 2 ГПК и срока на течение на погасителната давност по чл. 87, ал. 5, вр. чл. 110 ЗЗД. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение