Определение № 2551 от 07.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 713/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, [населено място], срещу решение № 402 от 27.11.2023г. по възз.т.д. № 566/2023г. на АС - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 18/18.01.2023г. по т.д.№ 433/2021г. на ОС - Пловдив за осъждането му да заплати на В. Д. Н. обезщетение, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за репариране на неимуществени вреди от смъртта на брат й, в размер на 5000лв., ведно със законната лихва от 20.06.2019г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, поради материална и процесуалрна незаконосъобразност и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С подадения чрез адв.З. В. от АК - Пловдив писмен отговор насрещната страна В. Д. Н. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за подаване на отговора на касационната жалба. Съставът на I т.о., след като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска, ненадвишаваща 5 000лв., а по търговски дела – 20 000лв. В случая въззивното решение в обжалваната част е постановено по предявен частичен иск, чиято цена е 5 000лв. Налице е процесуална пречка по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за допустимост на касационното производство, независимо от вида на делото. Ето защо подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ГПК, в полза на адв.З. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за подаване на отговор на касационната жалба, чийто размер се определя, според фактическата и правна сложност на делото, в размер на 400лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: