Определение № 50393 от 27.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1603/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Газ трейдинг – 2002“ ЕООД срещу определение №174/21.03.2022 г. по ч.гр.д. №55/22 на ОС-Смолян, с което е потвърдено определение № 3/07.01.2022 г. по гр. д. № 139/2021 г. по описа на РС-Чепеларе, с което Чепеларски районен съд на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК е прекратил производството по делото. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С разпореждане № 236/14.09.2021 г. исковата молба на „Газ трейдинг – 2002“ ЕООД е оставен без движение, като в четири точки са дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, включително по т. 4 за вписване на исковата молба в Служба по вписванията [населено място]. С това разпореждане е даден едноседмичен срок за изпълнение на указанията, както и е указано, че при неотстраняване нередовностите на исковата молба, същата ще бъде върната и производството по делото прекратено. Не се оспорва връчването на това разпореждане на ищцовото дружество, като в изпълнение на него с молба от 08.12.2021 г. пълномощникът нае ищеца е представил доказателства за изпълнение указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба по т. 1, 2 и 3, а по отношение указанията по т. 4 – вписване на исковата молба, е поискано удължаване на срока. С разпореждане № 320/10.12.2021 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с две седмици, считано от 13.12.2021 г. /датата на изтичане на предходния срок/, на основание чл. 63 ал. 1 от ГПК, като дадените указания за вписване на исковата молба следва да бъдат изпълнени в дадения от съда допълнителен срок, изтичащ на 29.12.2021 г. Съдът е предупредил ищеца, че при неизпълнение в указания срок, исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено. По оплакванията в ЧЖ, адресирана до въззивния съд, съдебният състав на същия е изложил своите съображения, основани на цитираната от него практика на ВКС за това, че за съда не съществува задължение да уведомява страната, че молбата й за удължаване на срока е уважена и кога изтича удълженият срок, с оглед на което при неотстраняване на нередовностите до изтичането на последния е налице основание за връщането й по силата на чл.262 ал.2,т.2 ГПК. Относно твърденията в частната жалба за невъзможност от страна на ищеца да се изпълнят указанията за вписване на исковата молба, поради карантиниране и боледуване на пълномощника на ищцовото дружеството, са изложени съображения в мотивите на обжалваното пред ВКС определение на ОС-Смолян в насока, че тези обстоятелства не могат да бъдат предмет на разглеждане по повод атакуване на прекратително определение по чл. 129 ал. 3 от ГПК, а биха могли да бъдат предмет на разглеждане в производство по чл. 64 от ГПК – възстановяване на срока. В изложение на основанията за допускане до касация като единствен въпрос от значение за изхода по процесуалния спор се сочи този за задължението на въззивния съд да отчете невъзможността да се изпълнят указанията на първоинстанционния съд за вписване на исковата молба, поради настъпилото, в дадения от съда допълнителен срок за това, карантиниране и боледуване на пълномощника на ищцовото дружеството. Сочи се, че въпросът се явява от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-основание за допускане на касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.1,т. 3 ГПК. Съгласно т.4 от мотивите на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2009 от 19 ФЕВРУАРИ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице това основание следва да има необходимост от тълкуване на неясна, съответно непълна правна разпоредба, с оглед изясняване на съдържащата се в нея правна норма В случая не се сочи конкретна разпоредба за тълкуване, като в същото време е налична уредба на специална правна процедура по чл.64 ал.2-4 ГПК за възстановяване на пропуснат срок, когато последното е следствие от особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, към които без съмнение попада и карантинирането на процесуалния представител. Наличието на специално предвидена за тази хипотеза процедура в ГПК изключва санирането на пропуснат от страната процесуален срок, било то и по независещи от същата причини, да се осъществява от съда, без преди това да е проведено производство по чл.64 ал.2-4 ГПК, в какъвто смисъл е и произнасянето на въззивния съд. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация, поради което