Определение № 50 от 05.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 308/2011 г.

Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на икономиката, енергетиката и туризма[населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение, постановено на 06.12.2010 год. по гр.дело № 4881/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 52 състав от 21.10.2009 год. по гр.дело № 18655/2008 год., с което е осъдена Държавна агенция по туризъм[населено място] да заплати на [фирма],[населено място] на основание чл.327 ТЗ сумата 4 200 лева – неизплатена цена на закупена стока по две фактури № 044/23.03.2007 год. и № 028/19.02.2007 год., както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 768 лева за забавено плащане на посочената главница. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Приложното поле на допустимостта за касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията след изменението й обн. в ДВ, бр.100/21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за гражданските дела и до 10 000 лева – за търговските дела. В случая касационната жалба е подадена на 12.01.2011 год. – т.е. след влизане в сила на ЗИД на ГПК, поради което обжалваемостта на въззивното решение следва да бъде преценявана съобразно действуващата след изменението редакция на чл.280, ал.2 ГПК. Видно от данните по делото предмет на предявените обективно съединени искове на обща стойност 4 996 лева са две претенции: с правно основание чл.327 ТЗ за сумата 4 200 лева – цена на закупена, но неизплатена стока и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 796 лева – мораторна лихва върху претендираната главница. Тъй като цената на всеки един от предявените искове е до 10 000 лева, въззивното решение на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, поради което състав на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд