Определение № 214 от 30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1260/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. Р. срещу решение № 643 от 11. 03. 2020 г. по в. гр. д. № 2867/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1517 от 15. 03. 2019 г. по гр. д. № 11414/2017 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 13 състав е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 35 000 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и на процесуалния закон и необоснованост. Излага, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, понесени от Р. вследствие на процесната катастрофа, тежкото травматично увреждане на долен крайник, остатъчните неблагоприятни за здравето му явления, намаления обем на двигателна активност, професията му, изискваща добра физическа кондиция. Твърди, че анализът на релевантните за размера на обезщетението обстоятелства, извършен от въззивния съд, е формален, като в обжалваното решение липсват мотиви за намаляването на определеното от първата инстанция обезщетение. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба – „ЗД „Бул инс“ АД не е подал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, Софийски апелативен съд е счел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв. В решението е прието за установено, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на дисталната част на дясна голямопищялна кост, вътреставно и закрито, без разместване, както и контузии и охлузвания в областта на дясната подбедрица; зарастването е настъпило в срок от 100-120 дни в добра анатомична позиция; основните активни движения в ставата са възможни в пълен обем; пострадалият продължава да усеща болки при натоварване и смяна на времето, като се появява лек оток, като е възможна появата на същите и в бъдеще. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил вида и характера на получените от ищеца телесни увреждания - фрактура на долен крайник, за която не е провеждана оперативна интервенция; периода на възстановяване, неудобствата, които е търпял около 6 месеца, включително и периода, включващ чужда помощ и неудобствата в тази връзка, възрастта на пострадалия – 41 г. и социално-икономическите условия към момента на ПТП. Въззивният съд е посочил, че за да намали присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението, е взел предвид обстоятелството, че травмата на ищеца не е наложила оперативна намеса, както и липсата на усложнения при установено от съдебномедицинската експертиза пълно възстановяване. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, при предявен пряк иск срещу застраховател? Следва ли решаващият съд при прилагане на чл. 52 ЗЗД и определяне на обезщетението за неимуществени вреди от реализираното ПТП да се съобрази с указанията в ППВС № 4/1968 г., да обсъди и анализира всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на тяхната комплексна оценка да определи конкретен и адекватен размер на обезщетение, по справедливост? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици, като ги съобрази в тяхната съвкупност и оцени тяхното значение за размера на обезщетението, включително като се има предвид възрастта на пострадалия и отраженията на качеството на живот, занапред с оглед професията и семейното положение на Р., като баща и съпруг, а по професия – полицай?; 2. Трябва ли решаващият съд при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно определените в КЗ, съобразени с европейското законодателство нива на застрахователно покритие за вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, размера на минималната и средна работна заплата, обезценяването на лева, нарастването на цените и поскъпването на живота в страна, като цяло?; 3. Определянето на обезщетение за обезвреда, очевидно несъразмерим с търпените морални вреди, и занижаването на този размер представлява ли нарушение на изискванията за справедливост? Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на неимуществените вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи каквото и да е компенсиране?“ Поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, тъй като формулираните въпроси са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВС и ВКС, а именно: по въпросите по т. 1 от изложението - с ППВС № 4/1968 г. и постановените по чл. 290 ГПК решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 43/2010 г., ІІ т. о., решение № 259 от 19. 12. 2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г., ІІІ г. о., решение № 1 от 4. 03. 2020 г. по т. д. № 512/2019 г., І т. о., решение № 136 от 1. 03. 2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., ІІІ г. о. и решение № 88 от 17. 06. 2014 г. по т. д. № 2974/2013 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 2 – с решение № 31 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1203/2013 г., ІІ т. о., решение № 217 от 20. 12. 2017 г. по т. д. № 990/2017 г., ІІ т. о., решение № 15 от 12. 02. 2018 г. по т. д. № 1423/2017 г., ІІ т. о., решение № 94 от 18. 007. 2019 г. по т. д. № 3030/2018 г., ІІ т. о., решение № 97 от 13. 11. 2017 г. по гр. д. № 60239/2016 г., ІІ г. о. и решение № 184 от 8. 11. 2011 г. по т. д. № 217/2011 г., ІІ т. о.; по въпросите по т. 3 – с решение № 124 от 11. 11. 2010 г. по т. д. № 708/2009 г., ІІ т. о., решение № 28 от 09. 04. 2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ т. о. и решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., ІІ т. о. Поставените въпроси по т. 1 и т. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК могат да бъдат обобщени като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса е формирана задължителна практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК, между които са и цитираните в изложението. В тази практика са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност / решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС и решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о./. В настоящия случай при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищеца иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. В решението са изложени и мотиви за намаляване на размера на присъденото на ищеца обезщетение, като решаващият състав се е позовал на обстоятелствата, че травматичното увреждане на ищеца не е наложило оперативна интервенция, свързана с поставяне на упойки и прием на медикаменти, не са налице усложнения и е настъпило възстановяване на пострадалия. Поради това следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВС и постоянната практика на ВКС по поставените релевантни въпроси, което обуславя извод за отсъствие на въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Въпросът по т. 2 от изложението на касационния жалбоподател е от значение за изхода на спора, но при произнасянето по него въззивният съд също не се е отклонил от формираната постоянна практика на касационната инстанция, поради което не е обоснована предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. В решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 157 от 28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 124 от 14.07.2016 г. по т.д. № 2056/2015 г. на ВКС, І т.о., решение № 233 от 20.12.2016 г. по т.д. № 3586/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т.о. е прието, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Застъпено е разбирането, че лимитите на застрахователни покрития нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В настоящия случай въззивният съд, като е съобразил, че процесното ПТП, в резултат на което на ищеца са причинени процесните неимуществени вреди, е настъпило на 9. 12. 2015 г., е отчел социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането, съответно основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. В допълнение, следва да се изтъкне, че преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение