Определение № 399 от 08.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1834/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 263 от 17. 02.2014 год., по т.д.№ 4713/2013 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 16.08.2013 год., по т.д.№ 5603/12 год. е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касатора срещу Т. А. В. и [фирма] положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.564, ал.2 ГПК за признаване на установено, че същото притежава правата върху удостоверение № 104, инкорпориращо права върху 400 000 поименни акции с право на глас с номинална стойност на всяка от тях в размер на 1 лв. и обща стойност 400 000 лева от капитала на ответното ТД. С касационната жалба, подадена от касатора в три варианта, е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложения на основанията за допускане на касационното обжалване, основно и допълнителни, всичките заявени в срока по чл.283 ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното и материално право, които групирани са: 1 „ Създава ли вписването в книгата на акционерите по чл.179 ТЗ достоверна дата относно джирото за прехвърляне на акции и има ли това вписване само по себе си достоверна дата? ”; „ Може ли вписването на джиро на поименни акции в книгата на акционерите да се счита за потвърждение на волята за извършването му, ако не е заявено от джиранта и „санира „ ли вписването недостатъците на джирото, предполагащи неговата недействителност – в случая недостоверната дата?” 2. ” Подлежат ли на връщане акциите, които са прехвърлени посредством съответния прехвърлителен способ, ако се окаже, че са прехвърлени при начална липса на основание и може ли то да се реализира чрез установителен иск, че акционер е лицето, на което акциите следва да бъдат върнати, а не лицето, дължащо връщането им?”; 3 .” Налице ли е договаряне сам със себе си по см. на чл.38, ал.1 ЗЗД, когато органният представител на търговското дружество извършва правно действие спрямо себе си?”; 4.” Допустимо ли е въззивният съд да обосновава решението си и да взема отношение по ненаправени от въззивника възражения ?”; 5. ” Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички правно релевантни факти и твърдения на страните и изрично да посочи доводите си защо приема за доказан определен спорен факт?”; 6. ” Приложима ли е разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на нетърговски сделки ?”; 7. „ Обслужва ли джирото на поименни акции, респ. временни удостоверения каузална сделка и евентуалната липса на каузалност представлява основание за недействителност на джирото? ”; 8. ” „ Търговска сделка ли е прехвърлянето на акции от търговско дружество на нетърговец, ако прехвърлянето не е свързано с търговската му дейност и търговското му качество?”; 9. ” Представлява ли съществено процесуално нарушение, това, че Софийски апелативен съд е приел за безспорно обстоятелство, оспорено от ищеца/ още с исковата молба/? ” 10. „ По см. на чл.181, ал.1 in fine ГПК, чрез датирано отбелязване на съществуването на един частен диспозитивен документ в друг частен свидетелстващ документ, двата изготвени / или под контрола на/ от едно и също лице, установява ли се по несъмнен начин предходното съставяне на частния диспозитивен документ, изключва ли се възможността за неговото антидатиране и съответно обвързан ли е съдът с извода за достоверност на датата му ?” и 11. „ Приложими ли са постановките в т.2 на ТР № 3/15.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС и в случаи при които едно и също лице в качеството си на законен представител на едно търговско дружество, извършва гражданскоправна сделка, по силата на която прехвърля на себе си права, като физическо лице и която сделка не е свързана с упражняваното от търговеца занятие и е извън търговския оборот?”. В този случай явява ли се физическото лице”трето лице”, адресат на отделното волеизявление на законния представител?. ” Поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия от поставените правни въпроси е обосновано с различно възприетото, спрямо даденото в обжалвания съдебен акт разрешение, в решение № 193 от 04.06.2010 год., по гр.д.№ 176/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, по втория – в решение на САпС № 1320/ 20.07.2012 год., по т.д.№ 4383/2012 год.,/ влязло в сила/, по третия - в решения на ВКС: № 99 от 01.07.2009 год., по т.д.№ 713/2008 год. на ІІ т.о. и № 176 от 13. 06. 2012 год., по т.д.№ 1078/2010 год. на І т.о.. Алтернативно по отношение на въпроси № 2, № 3 и по въпроси № 6, № 7, № 8, № 9 и № 11 касаторът счита за приложимо селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, при условие, че съставът на касационната инстанция счете, че няма категорична задължителна практика по тях. Поддържаното по отношение на въпрос № 4 селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е илюстрирано с постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 802/23.02.2011 год., по гр.д.№ 1783/2009 год. на ІV г.о., по въпрос № 6 – решение № 157/11.01.2013 год., по т.д.№ 611/2012 год. на І т.о., а по въпрос № 10- решения на ВКС: № 51 / 21.07.2010 год., по т.д.№ 528/2009 год. на І т.о., № 204 от 06.06.2012 год., по т.д. № 898/2010 год. на ІІ т.о.. Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. Основателно е искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение по предявения от [фирма] против Т. А. В. и „ А. Ц.” АД установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.564, ал.2 ГПК въззивният съд е приел, че в разглеждания случай не е налице правната фигура на договаряне сам със себе си, независимо, че първият ответник Т. В., джиросвайки на себе си, като физическо лице, процесните акции е действал едновременно и като представляващ ищцовото търговско дружество и като представител на самия себе си. Изложени са съображения, че предвид правната същност на органното представителство на юридическите лица, то не включва упълномощаване. Следователно щом на органния представител по силата на закана е признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на ЮЛ, то с разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД, която е в частта за представителството, не би могло да се ограничи възможността това ЮЛ да формира воля. Поради това и в процеса на волеобразуване при ЮЛ не се прилагат автоматично ограниченията, предвидени за представителството по ЗЗД. Затова и според въззивния съд извършеното от Т. В. джиросване на 406 173 бр. поименни акции, обективирани във временно удостоверение № 104, от акционера „ А.-91”Е. в негова лична полза, като физическо лиц, е валидно и е породило целените правни последици, независимо дали е осъществено на 12.01.2010 год., когато последният е бил едноличен собственик на капитала на това търговско дружество, или в един по- късен момент - на 15.06.2011 год. / датата на вписване на джирото в книгата на акционерите/, когато същият е действал само като управител на ЮЛ -търговец, без да е изрично упълномощен от собственика – К. Я. – негов внук, на който на 15.01.2010 год. е прехвърлил всичките си дружествени дялове от капитала на Е.. Обстоятелството, че по дефиниция джирото е абстрактна сделка, според решаващия съд е достатъчно, за да се изгради правен извод, че липсата на кауза, която при каузалните сделки е основание за нищожността им, не води автоматично до приложението на чл.26 ЗЗД. Поради това непосочване на правното основание е ирелевантно за действителността на процесното извършено джиро. Съпоставяйки в тази вр. датата на вписване на джирото в книгата на акционерите, тази на исковата молба - 27.07.2012 год. и законовото правило на чл.301 ТЗ,решаващият състав на Софийски градски съд е отрекъл да е от значение за изхода на делото направеното около година по - късно от дружеството- джиратар противопоставяне на същото. Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата действителност на извършеното от ответника Т.В. джиро въззивният съд е посочил уставната разпоредба на чл.22 от устройствения акт на „ А. Ц.” АД, с която изрично е въведено изискването при прехвърляне на поименни акции, собственикът им първо да ги предложи на акционерите в самото дружество, започвайки от тези с най - голямо участие, а е било безспорно в процеса, че към релевантния за спора момент такъв е бил само Т.В.. Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че обуславящо значение за изхода на делото имат само въпрос №1, въпрос № 3 и въпрос № 7, доколкото въпрос № 11 се поглъща от първия, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана. Неоснователно по отношение на първия от тях се явява поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираната в тази вр. съдебна практика – решение № 193/04.06.2010 год., по гр.д.№ 176/2010 год. на ІІ г.о. е дадено разрешение на въпроса за прилагането на чл.145 ГХПК/ отм./, с цел изясняване кръга на визираните от закона „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата. Доколкото този правен въпрос не е идентичен с формулирания от касатора въпрос № 1, макар и в известен смисъл косвено да го засяга, то, според задължителните постановки в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, отсъства поддържаният критерий за селекция – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация. По отношение на останалите релевантни за изхода на делото правни въпроси е доказано поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Наистина с цитираното в касационната жалба ТР № 3/ 15.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС е налице произнасяне по приложението на чл.38 ЗЗД, но доколкото дадените с него задължителни за съдилищата разяснения са относими към по- различна от разглежданата хипотеза, приложимостта на този критерий за селекция не може да бъде отречена- арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Останалите правни въпроси не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Част от тях – въпроси № 6, № 8 и № 9 макар и важни, нямат самостоятелно обуславящо значение за изхода на делото, поради което не обосновават общата предпоставка за достъп до касационен контрол. Въпрос № 2 е неотносим предвид предмета на предявения по реда на чл. 124, ал.1 ГПК установителен иск и този на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, по който последен решаващият състав на Софийски апелативен съд въобще не се е произнесъл. Процесуалноправните въпроси, така както са поставени в касационната жалба, касаят процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, която всъщност касаторът оспорва. Дори, обаче, оплакването му за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на решаващия съд, заявено под формата на процесуалноправни въпроси, да е основателно, като ирелевантно за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, то не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК