Определение № 324 от 25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 324/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на К. за у. на и., придобито от престъпна дейност (КУИППД) за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Великотърновски апелативен съд № 113 от 29.03.2010 г. по ч.гр.д. № 158/ 2010 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Плевенски окръжен съд по гр.д. № 18/ 2009 г. и по този начин е отхвърлено искането на комисията за налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземането на Р. В. А. към М. Д. А. в размер 200 000 лв по ч.гр.д. № 20209/ 2006 г. на Плевенски РС”. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение бил даден отговор на въпроса подлежат на ли на запор по реда на ЗОПДИППД вземания на лицето, срещу което са предприети мерки, с които последното е обезпечило свои бъдещи искове. Касаторът поддържа, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд неправилно приел такова вземане да не е установено. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, като обезпечителната мярка бъде допусната. Ответниците по частната жалба, Р. В. А., Д. В. А., „Е” О., гр. П. и „Е” ЕО., гр. П., не вземат становище. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно. Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът следва да е формулиран от касатора и да е от значение за конкретния спор, тъй като касационното обжалване се допуска не по въпроси от принципно значение въобще, а по такива въпроси, които са от значение по конкретното дело. В конкретния случай в изложението по чл.280 от ГПК процесуалният представител на касатора е формулирал само един процесуалноправен въпрос, но той е без значение за конкретния спор. За да отхвърли искането на КУИППД за налагане на запор върху вземането на Р. А., въззивният съд не е отговорил на въпроса „следва ли да се налагат обезпечителни мерки върху вземания, които са обезпечени за бъдещи искове”. Апелативният съд е изложил съображения, че има данни за съществуване на вземане с титуляр Р. А. и длъжник М. А. в размер 200 000 лв и с източник запис на заповед, по повод което са образувани две дела. Едното е по молба за обезпечение на бъдещ иск на това вземане (гр.д. № 2029/ 2006 г. на ПРС), а другото – за издаване на изпълнителен лист за това вземане въз основа на запис на заповед (гр.д. № 2625/ 2006 г. на ПРС). Делата са различни, но вземането е едно и за него вече е допуснат запор от Плевенски окръжен съд по искане на КУИППД. Втори запор върху същото вземане е безпредметно да се налага, поради това искането на комисията е отхвърлено. Изводът е верен, като за да го направи въззивният съд не е давал отговор на въпроса, повдигнат в изложението по чл.280 ал.1 от ГПК от касатора. Този въпрос е без значение за изхода по конкретното дело, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд