Определение № 4470 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 889/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Мина Маришки басейн“ЕООД, чрез процесуалния им представител адвокат Н. К., срещу решение №408 от 27.11.2023г. по в.гр.д.№368/2023г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 41 от 20.04.23г., постановено по т.д.№166/21г. на Окръжен съд Хасково, с което е отхвърлен предявеният на основание чл.108 от ЗС иск от „Мина Маришки басейн“ЕООД/в ликвидация/, ЕИК 836143816 срещу „Водоснабдяване и канализация“ООД - Димитровград /в ликвидация/,ЕИК 836005135 за приемане за установено,че тръбопровод в село Злато поле от 20.8 км. и тръбопровод село Здравец от 1.09 км., изградени от стоманени тръби ф 200, са собственост на ищеца „Мина Маришки басейн“ЕООД / в ликвидация“/ и да се осъди ответника „Водоснабдяване и канализация“ООД - Димитровград /в ликвидация/да предаде владението им на ищеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде изцяло уважен. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК. Поставят се следните въпроси, които според касатора са решени в противоречие с практиката на тричленни състави на ВКС: 1/Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за съществуващи ограничения на закона за придобиване на вещи по давност/пречки за придобиване/, когато една от страните по спора се позовава на такъв придобивен способ. Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №62/29.03.2016г. по гр.д.№5628/2015г. на ВКС, І г.о. 2/Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са въведени в процеса с писмения отговор на исковата молба от ответника. Решението е постановено в противоречие с решение №199/01.02.2019г. по гр.д.№4108/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №288/29.12.2015г. по гр.д.№2293/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. 3/Ограничен ли е въззивният съд от наведените в жалбата оплаквания, които касаят правилността на обжалваното първоинстанционно решение. Противоречие с решение №50159/14.01.2022г. по т.д.№1596/2021г. на ВКС, ТК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Водоснабдяване и канализация“ООД - Димитровград /в ликвидация/, чрез процесуалния си представител адвокат Н. К., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че предмет на делото е иск по чл. 108 от ЗС, предявен от „Мина Маришки басейн“ЕООД / в ликвидация“/ срещу „Водоснабдяване и канализация“ООД - Димитровград по отношение на: тръбопровод с. Злато поле – с. Здравец с дължина от 20.8 км. и тръбопровод с. Здравец – с. Бряст с дължина от 1.09км., като правото си на собственост ищецът е основал на следните твърдения: процесните тръбопроводи са били изградени от „Мина Маришки басейн“АД през 1994 г., преминали са в капитала на отделеното дружество „Мина Здравец“ЕАД, което впоследствие се е вляло в ищцовото дружество. Въззивният съд е приел за установено по делото, че процесните тръбопроводи са изградени от „Мини Маришки басейн“АД и представляват етапи т.5 и т.7 на строеж „Питейно водоснабдяване с помпена станция и водохващане към строеж рудник „Здравец“ въз основа на разрешение за строеж №38/23.06.1993 г. и въведени в експлоатация по протокол образец 16 от 18.02.1994г.Не се спори по делото, че същите са били част от активите на „Мина Здравец“ЕАД, ЕИК[ЕИК], учредено като еднолично търговско дружество, образувано чрез отделяне от „Мини Маришки басейн“ЕАД, вписано с решение от 11.07.2000г. по т.д. №186/2000г. по описа на Окръжен съд Хасково.„Мина Здравец“ЕАД – в ликвидация е преобразувано чрез вливането му в „Мини Маришки басейн“ЕООД.Преобразуването е вписано в ТР на 1.11.2016г., от която дата и търговецът е заличен. Установено е още, че процесните водопроводи са действащи, изградени от стоманени тръби, положени подземно на дълбочина от 1.50м до 3.00м от Помпена станция, като осигуряват питейно водоснабдяване на населени места в района на пет сондажни кладенеца в близост до помпената станция – първият е от резервоар до помпената станция за захранване на селата Долно Белево, Голямо и Малко Асеново, Радиево, Странско, Длъгнево, Бряст и Здравец, а вторият е от резервоар 400 куб.м. до с. Злато поле и с. Райново.Тръбопроводите преминават през пресечен терен – земеделски земи и горски местности през землищата на населени места в Община Димитровград, пресичат два пъти местната река Мартинка, вливаща се в р. Марица.В този смисъл са констатациите в прието по делото заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните по делото.В същото е мотивиран извод, че тръбопроводите представляват подземни съоръжения, трайно прикрепени към земята и са неразделна част от действащата водоснабдителна система на общо девет населени места. Евентуалното им демонтиране и преместване ще доведе до спиране на питейната вода до тези населени места и ще наруши техническата инфраструктура по водоснабдяването им. С решение на едноличния собственик на капитала Министерство на икономиката и енергетиката № РД-21-160/29.06.2006г. е дадено разрешение за продажбата на обект „Помпена станция I - ви и ІІ-ри подем с.Злато поле, собственост на „Мина Здравец“ ЕАД / ликв./.С протокол от 07.07.2006г. на комисия, определена от ликвидатора на „Мина здравец“ЕАД, е определен за купувач ответникът „Водоснабдяване и канализация“ООД Димитровград на недвижими и движими активи, съгласно опис-извлечение на активите, включени в „Помпена станция 1-ви и 2-ри подем“ с. Злато поле.По делото е представен опис – извлечение от оценката, приета с протокол от 7.4.06г., по инвентарни номера, в която двата процесни тръбопровода фигурират с инв. №№ 501028 и 501031 в раздел „недвижими имоти“, като същите са оценени във връзка с процедурата по продажба.Сделката по отношение на недвижимите активи е обективирана в нот.акт №117, том VII, рег. № 6416, дело № 705/2006 г. на Нотариус Б. – рег. № 368.С протокол от 16.11.2006г. е извършено предаване на купувача на продадените активи, като в п.І недвижими имоти, продадени съгласно цитирания нотариален акт изрично са отразени и процесните два тръбопровода т.11 и 12.5.По делото не са събрани доказателства по отношение счетоводните записвания на продажбата в „Мина Здравец“ ЕАД.Според заключението на ССчЕ единствената налична информация е представен инвентаризационен опис на „Мина Здравец“ ЕАД / ликв./. за 2015 г. и оборотна ведомост за периода м. януари - м. септември 2016г.Според инвентаризационния опис за 2015г. към 31.12.2015 г. процесните активи не се водят на „Мина здравец“ЕАД/ликв./. Не са представени доказателства за това процесните активи да са част от заключителния баланс по чл. 263з, ал.1 от ТЗ, изготвен към датата на преобразуването и вливането на дружеството в „Мини Маришки басейн“ ЕООД.Същевременно при ответника „ВиК ООД – Димитровград тръбопроводите са заведени в дълготрайните активи на дружеството с дата на въвеждане в експлоатация 27.7.06г. и фигурират като активи в дружеството до 31.12.2016г., като са прехвърлени към Община Димитровград през 2017г. Не се спори по делото, че до края на 2016 г. процесните активи са владяни от „В и К“ООД – Димитровград. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели: Г. К. – главен счетоводител на дружеството през посочения период, който заявява, че активите по осъществената продажба, включително двата водопровода, са реално предадени през м. ноември 2006г., тъй като е имало спорове с наемателя им и се е наложило предаването да стане с помощта на съдия-изпълнител и полиция.Предаването станало с протокол, в който вещите са описани, до предаването им на Община Димитровград през 2017 г. никой друг не ги е владял, нито ползвал, „ВиК ООД – Димитровград ги е считал за своя безспорна собственост, като ги е поддържала, експлоатирала и амортизирала.През този период не е имало оспорвания на собствеността от други лица.Отписването на водопроводите като активи станало през 2017г. по искане на министъра на регионалното развитие за предаването им на общината като публичен актив.Горното се подкрепя и от показанията на свидетеля А. Г., работещ в дружеството от 2006-2007г., който заявява, че от 2006г. досега никой друг не е експлоатирал тръбопроводите, както и на свидетеля Г. Г. – технически ръководител в дружеството, който твърди, че от 2010г., откогато работи в същото, тези водопроводи се експлоатират и поддържат единствено от „ВиК“. Тези свидетелски показания кореспондират изцяло със събрания по делото доказателствен материал, включително показанията на свидетеля, посочен от ищцовата страна – Н. Б..Последният заявява, че бил взел вещите под наем от „Мина Здравец“ през 2000 и до 2006г. ги е ползвал като наемател.След 2006 г. те се експлоатирали от „ВиК“ Димитровград. Такива са и данните и по писмените доказателства по делото и приетото заключение на ССчЕ – протокол за предаване от 16.11.2006 г., отразяване в активите на ответника от 27.7.06 до 31.12.2016, искане на МРРБ за отписване на вещите и предаване на съответната община, отписване на тръбопроводите като актив от страна на „Мина Здравец“. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че разграничителният критерий за това дали една вещ е движима или недвижима се определя от чл. 110, ал.1 от Закона за собствеността с това дали същата е трайно прикрепена към земята или постройката по естествен начин или от действието на човека.В случая наличието на такова трайно прикрепяне към земята е установено по делото.В този смисъл е изричната констатация на приетото по делото заключение на СТЕ, неоспорено от страните: процесните тръбопроводи са трайно прикрепени към земята, положени на дълбочина от 1.5м и 3м от Помпена станция.Същите не могат да бъдат демонтирани, без да се наруши тяхната цялост.Обстоятелството, че могат да бъдат ремонтирани и/или изцяло или подменени, на което се позовава жалбоподателят, не може да доведе до обратен извод.Възможността за ремонт и/или пълна или частична подмяна не е критерий, свързван от закона с определянето на вещта като движима или недвижима.Съществен е критерият дали вещта е трайно прикрепена към земята и в тази връзка ако бъде отделена от земята, ще се запази в цялост или ще бъде разрушена като интегрирана вещ, с определено предназначение.При „хипотетично демонтиране от една система и монтиране в друга система, на друго място“, каквото се сочи във въззивната жалба, би се стигнало до разрушаване на процесните вещи и създаване на други такива с подобни характеристики.Съгласно пар.1, ал.1,т.32 от ЗВ „водоснабдителна система“ е съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите.Безспорно процесните водопроводи представляват част от водоснабдителна система по смисъла на цитирания текст – обстоятелство, което не се оспорва във въззивната жалба. Същите имат характеристиките на линеен обект по смисъла на пар. 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за опазване на земеделските земи – водопроводите са изрично посочени в текста, както и техническа инфраструктура съгласно легалното определение на пар.5, т.31 от ДР на ЗУТ - система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията и др. Въззивният съд е приел за основателно оплакването на жалбоподателя „В и К“ООД - Димитровград, че собствеността върху процесните водопроводи не е прехвърлена с договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №117, том VII, рег. № 6416, дело №705/2006г. Тъй като се касае за недвижими вещи, формата на нотариален акт е форма за действителност на сделката.Процесните водопроводи не са описани изрично в нотариалния акт, поради което няма основание да се приеме, че за тях е настъпил прехвърлителен ефект.Действително, същите са съоръжение от водопреносна система, но това обстоятелство касае начина на ползването им.Водопреносната система е съставена от множество обекти – сгради, трафопостове, резервоари, движими вещи и други, които като обекти на вещното право имат самостоятелно съществуване.Именно поради това в нотариалния акт същите са изброени и са индивидуализирани поотделно.Части от тази система могат да принадлежат на различни правни субекти, без това да засяга предназначението на съответните вещи и принадлежността към системата. Безспорно е, че водопроводите са били предмет на оценка в процедурата по продажбата и заплатената цена включва и цената на водопроводите, което обстоятелство се установява от данните в цитираните по-горе писмени доказателства.Но това само по себе не води до прехвърляне на собствеността, тъй като не е спазена изискуемата се форма за действителност на сделката. Въззивният съд е приел за основателно и доказано възражението на ответното дружество за изтекла в негова полза придобивна давност. Установява се по делото, че ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху процесните тръбопроводи, които са му предадени на дата 16.11.2006 г. /с писмен протокол/ до края на 2016 г. Същите са били осчетоводени като активи още преди датата на фактическото предаване – през м. юли 2006 г., като до 31.12.2006 г. са се водили в счетоводството като материални активи. През този период дружеството е владяло водопроводите като свои собствени, считайки, че е придобило собствеността върху тях по силата на договора за продажба на обект „помпена станция“, единствено ги е стопанисвало, експлоатирало, ремонтирало, като не е имало и претенции от трети лица по отношение собствеността върху тях.По делото няма доказателства, които да сочат на противното по отношение на коментирания период до 31.12.2016 г., включително и тези, ангажирани от ищеца /инициираните от последния оспорвания са от 2017 г. насам/.Във въззивната жалба тези обстоятелства не се оспорват, като самият жалбоподател сочи, че ответникът е осъществявал владение до 28.12.16г. Приет е за неоснователен доводът,че ответникът не може да се позовава на придобивна давност, тъй като е предал вещите на Община Димитровград, а от момента на предаването им е изтекъл период по-голям от шест месеца.В случая не е налице хипотеза по чл. 81 от ЗС, според която давността се прекъсва, ако в продължение на повече от шест месеца владението бъде загубено.Прекъсване на давността може да има до момента, в който давностният срок не е изтекъл.В случая фактическият състав на чл. 79, ал.1 от ЗС е осъществен преди предаване на вещите на Община Димитровград и няма законова пречка ответното дружество да се позове на изтеклата давност в хода на настоящото производство.Освен това предаването на вещите на Община Димитровград е свързано с приложението на чл. 19, ал.1, т.4 от Закона за водите, /в сила от 23.06.2009/ според който публична общинска собственост са водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване.След изтичането на давностния срок в полза на ответното дружество вещното право на собственост върху процесните вещи се включва в активите на дружеството – ВиК оператор, което обстоятелство към този момент вече влиза в унисон и със счетоводното им отразяване като такива.При това положение са се осъществили и условията на цитираната законова норма, действаща ex lege, респ. в съответствие със същата вещите са предадени на Община Димитровград като титуляр на правото на публична общинска собственост.Поради това не са споделени доводите във въззивната жалба, че нормата на чл. 19, ал.1,т.4 от ЗВ не е относима в случая, тъй като се касае за вещи, които не са в активите на ВиК оператор. Прието е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че правото на собственост на ищеца се установява с протокол обр. 16 за въвеждане в експлоатация на строеж „Питейно водоснабдяване с помпена станция и водохващане към строеж рудник „Здравец“, изпълнен от „Мини Маришки Басейн“АД, чийто правоприемник бил ищецът.Този протокол действително установява изграждането на обекта от „Мини Маришки Басейн“АД.Това дружество е преобразувано чрез отделяне на новоучредено дружество „Мина Здравец“ЕАД, като процесните водопроводи са преминали в капитала на отделеното дружество, а „Мини Маришки Басейн“ЕАД е преобразувано в Еднолично дружество с ограничена отговорност.В исковата молба ищецът се е позовал на правоприемство от „Мина здравец“ ЕАД, което е осъществено в по-късен момент.Т.е. в качеството си на правоприемник на „„Мини Маришки Басейн“ЕАД същият не се легитимира като собственик на процесните вещи и такова основание не е било въведено с предявената искова молба по чл. 108 от ЗС. Поради горното въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът не е установил правото си на собственост върху процесния имот.Отделно от това ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за това вещите да се владеят или държат фактически от ответното дружество, което е в негова доказателствена тежест.От данните по делото се установява, че ответникът е дружество с прекратена дейност и е в процедура по ликвидация, същото е прехвърлило търговското си предприятие на „ВиК“ ООД Хасково, на което е възложено от Община Димитровград и стопанисването на публичните активи. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като не е налице противоречие на изводите на въззивния съд и посоченото в изложението решение на ВКС, в което е прието, че нормите, предвиждащи ограничения и забрани за придобиването на имоти на основание давностно владение, имат характера на императивни материалноправни норми.Съгласно приетото в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС тези норми следва да бъдат прилагани служебно от съда, а когато за тяхното приложение е необходимо да бъде изслушана експертиза, съдът служебно следва да допусне и приеме такава експертиза. Въззивният съд е приел, че сключеният между „Мина здравец“АД и „В и К“ – Димитровград през 2006г. договор за покупко-продажба е нямал прехвърлително действие относно процесните два тръбопровода, които по своето естество представляват недвижими вещи и не са били включени изрично в обхвата на сделката.Непосредствено след това ответникът е установил владение върху имота, което е продължило до края на 2016г.До изтичането на предвидения от закона 10год. давностен срок собствеността върху вещите е останала на „Мина здравец“АД, което дружество е различно от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала или сдруженията за напояване.Тези дружества запазват собствеността върху водностопанските системи и съоръжения, които са включени в техния капитал и са изградени на територията на съответната община, тъй като разпоредбата на чл.19, ал.1, т.3 от Закона за водите изрично предвижда, че тази категория вещи не стават публична общинска собственост.Законодателят не е установил забрана да се придобиват по давност на тази категория имоти. Вторият от поставените въпроси е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който е отхвърлил предявения иск по чл.108 от ЗС не поради това, че по делото не е установено правоприемство между „Мини Маришки басейни“ЕАД и „ищецът „Мини Маришки басейн“ЕООД, а поради това, че правото на собственост върху процесните вещи е било придобито от ищеца въз основа на давностно владение. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия поставен въпрос, който в случая се явява неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, тъй като в посоченото в изложението решение ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, за да се провери допусната ли е очевидна неправилност в обжалваното решение в пресмятането на падежа на задължението на изпълнителя по процесния договор.Не е такъв процесния случай. Отделно от изложеното не се установява, че въззивният съд е нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл по възражение на ответника, което не е било предявено в предвидените от закона процесуални срокове.От съдържанието на отговора на исковата молба се установява, че ответникът е оспорил предявения иск като е заявил, че е придобил собствеността по продажба, евентуално по давност.Идентични доводи са били наведени и в отговора на въззивната жалба, което означава, че след като въззивният съд е приел, че ответникът не е придобил собствеността на спорните вещи по продажба, то е следвало да се произнесе по възражението, че в негова полза е изтекла предвидената от закона придобива давност. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение