Определение № 11496 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ю. Ященко, гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила, с настоящ адрес: гр. Пловдив, [улица], чрез адвокат Т. Чечкова като процесуален представител, е оспорила с жалба Заповед №ЗСПД/Д-РВ/16635 от 21.08.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, с която е отказано отпускането на еднократна месечна помощ за едно дете. По жалбата е образувано адм. дело №2209/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С Определение № 2114 от 18.09.2023 г. по адм. дело №2209/2023 г., Административен съд – Пловдив е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата за разглеждане на Административен съд София-град. Приел е, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, изречение второ, а именно- когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София. Административен съд София – град е образувал адм. дело № 9249/2023 г. и с Определение №9384 от 31.10.2023 г. е повдигнал спор за подсъдност, приемайки че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Пловдив. Изложил е мотиви, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, съгласно легалното определение на чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и понятието „адрес в чужбина“ е лишено от правен и фактически смисъл и не може да бъде меродавно за целите на съдопроизводството. Съдът се е позовал на нормите на ЗУБ относно издаването на регистрационна карта на лица с предоставена временна закрила (чл. 41, ал. 1, т. от ЗУБ), както и на обстоятелството, че тази карта отразява само настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Приел е и че съгласно чл. 84 от ЗУБ, оспорването на актове по този закон се определя според настоящия адрес по регистрационна карта и тази постановка е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. Позовал се е на принципите за бързина и достъпност на административното правосъдие, посочени в чл. 11 и 12 от АПК. С тези мотиви Административен съд София – град е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изречение второ от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, а именно настоящият й адрес в гр. Пловдив. Не са събрани доказателства за наличие на постоянен адрес. Първоначалната редакция на АПК от 2006 г., уреждаше местната подсъдност, съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Последващите изменения на тези разпоредбите, обаче, са в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес, или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите, а не на администрацията. Макар в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК да не присъства настоящия адрес като критерий за подсъдността, в конкретния казус той е единственият наличен такъв, а освен това съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,